Президентът на САЩ е бивш кечист. Министрите му са напълно неграмотни и говорят на отчайващ диалект, граничещ с мучене. Тестът за интелигентност е да събереш 2 и 2. Буквално.
Насажденията се поливат с енергийна напитка, такава тече и от чешмите навсякъде - водата се смята, че е само за тоалетните.
Добре дошли в "Идиокрация" на Майк Джъдж - човекът, който стои зад легендата "Бийвъс и Бътхед".
През 2006 г. той създава тази свежа комедия и не предполага, че тя не само ще започне да се превръща в документален филм, но и че това ще се случи толкова скоро. Все пак действието по сценарий се развива в далечното бъдеще, някъде около 2500 г.
Тогава, в далечното бъдеще на "Идиокрация", се пръква Джо - в своето минало средняк до болка, в 2500 г. - най-интелигентният човек на Америка.
Завръзката е елементарна и за да се озове Джо (Люк Уилсън) напред във времето, той е замразен и вместо след една, се събужда след 500 години, като попада във вече описаната антиутопия.
Светът е заринат с боклуци, хората са със средно IQ от 20 пункта, а филмът, носител на 8 награди "Оскар", включително и за сценарий, 80 минути показва мъжки задник на големия екран.
Джъдж - режисьор и сценарист в случая - не спестява причината да се стигне до този интелектуален апокалипсис. Той още в първите минути ни показва как тъпите се размножават безогледно по задните седалки на пикапите си, докато интелигентните се колебаят дали да имат и едно дете.
И така вместо през 2500 г. да имаме машина на времето и колосални технологични достижения, всички се смеят на шеги с пърдене и смятат кеча за най-върховното развлечение. Дотолкова, че и президентът е от този бранш и му личи по всички параграфи. Откъм социална сатира Джъдж е безпощаден.
Филмът може и да предизвиква смях, но зад него прозира докъде можем да се докараме, ако оставим идиотите на власт.
••• "Планината Броукбек" - една от най-обединяващите любовни истории и "вечното" ѝ ревю тук:
Защото "Идиокрация" или "Власт на Идиотите", както се намира на места комедията на български, е тежко предупреждение, маскирано като комедия.
Наглед приключенията на Джо из дистопичния ад на глупаците не ни затрудняват с излишно мислене. Пред очите ни се редуват скеч след скеч, само че в 2025-а година откриваме притеснително много сходства с реалността и смехът започва силно да нагарча.
Трудно е и да не се сетим за президентът Доналд Тръмп, влязъл за втори път в Белия дом, още по-хаотичен в действията си и от преди.
Да, той не е бивш кечист и не полива земеделските култури с газирана напитка, само че докато си припомнях "Идиокрация" в петък вечер, именно Тръмп беше образът, който непрекъснато изплува в главата ми. Бърз поглед из ревютата на филма, писани в из социалните мрежи, показва, че далеч не съм единствена.
Но Джъдж не ни лъже, че някой друг ни е виновен. Той не сваля вината от плещите на обикновения човек, напротив - чрез сатирата и иронията показва, че всъщност именно затъпяването на масите води до затъпяване и по върховете на властта, а не обратното.
••• Threads - оживелият ядрен кошмар и неговото ревю тук:
В неговата идиокрация няма невинни, защото под неграмотните министри на американския президент виреят хиляди обикновени хора, които искат само да ядат и да гледат евтин сеир.
Учудващо е как в същото време "Идиокрация" си остава и приятно забавление за мързелив уикенд следобед, в който няма нещо интересно за стриймване.
Една от причините е, че комедията е създадена във време, в което режисьорите не се изкушаваха да създават епоси от по 3 часа и нагоре и със своите 85 минути отлита съвсем лесно и приятно.
Е, да, демодираните специални ефекти леко дразнят привикналото на CGI око, актьорската игра е колеблива, макар че последното се прощава. Особено на Люк Уилсън с неговото вечно учудено изражение и поглед, който на екрана крещи "Къде попаднах?!".
Само че смехът си е гарантиран. А след финалните надписи идва усещането, че не е лошо да отделим няколко минути за размисъл. Ей така, за да не се сбъдне съвсем наистина идиокрацията.
"Идиокрация" е наличен в стрийминг платформата Disney+ и Apple TV+.
