За първи път от половин век насам Турция има партия и политик, който печели три последователни мандата.
Партията на справедливостта и развитието на турския премиер Реджеп Ердоган спечели парламентарните избори, макар и не мнозинството от две трети в Меджлиса (330 депутати), с което щеше самостоятелно да промени конституцията от 1982 г., написана при управлението на военните.
Успехът на ПРС е нещастие за Турция, смята Баха Гюнгьор от Дойче Веле. 50 процента от гласовете при изборно участие от над 84% от избирателите: тези цифри потвърждават демократичната легитимност на успеха на Партията на справедливостта и развитието.
Според "Зюддойче цайтунг" "мюсюлманска демокрация и кандидат за ЕС, Турция се превърна във водеща икономическа сила и влиятелен играч на глобалната сцена след идването на власт на ПРС за първи път през 2002 г.
Всяко зло за добро
На какво се дължи този трети внушителен изборен успех на Ердоган? От години вече Турция може да се похвали със забележителен стопански растеж. С отслабването на надеждите за присъединяване на страната към ЕС, реформите, чиято цел бе да подведат Турция към европейските ценности и норми, изгубиха темпо. Положителни развития, като укрепването на индивидуалните и институционни свободи за всички слоеве от населението, отстъпиха изцяло на заден план.
Грандиозният успех на Ердоган е нещастие за Турция. През последните години турският премиер се вслушва все по-малко в разумни съвети, като дори не се колебае да заклеймява противниците си като държавни врагове.
Всяко зло обаче е и за добро: Партията на справедливостта и развитието не постигна жадуваното квалифицирано мнозинство, така че няма да може да промени конституцията самостоятелно, тоест без консултации с опозицията. А това означава, че поне на първо време превръщането на Турция в президентска република отпада от дневния ред.
Ердоган обяснил, че това, което иска, е въпросът да се постави на обсъждане и че такъв тип система не означава отстраняване на парламента.
Премиерът дал за пример САЩ. "Успехът на американската система е, че премахва бюрократичните спънки. Ако това се осигури, бързият напредък също е възможен. Аз искам това да се обсъди", заявява Ердоган.
Парадоксално е впрочем, че при тези избори демократите и десните екстремисти се страхуваха заедно - и накрая бяха доволни, че дясноекстремистката Партия на националистическото движение спечели над 13 процента от гласовете и ще влезе в новия парламент.
Точни преди изборите партията беше разтърсена от сеск скандали, довели до оставките на членове на ръководството й. Противно на част от прогнозите обаче ПНД прескочи изборния праг от 10% и ще влезе в Меджлиса.
Обяснението трябва да се търси в това, че в противен случай Партията на справедливостта и развитието, като най-силната партия, щеше да получи повечето места на националистите и съответно мнозинството, необходимо за извършването на самостоятелна реформа на конституцията.
Турция сама се спъва
Но въпреки така категоричното разпределение на силите, на Турция й предстоят тежки времена. Натискът на сатрапите на управляващата партия върху инакомислещите ще се увеличи, свободата на печата ще бъде ограничена още повече, а религията - въпреки официалния светски характер на републиката - ще получи още по-голяма тежест.
По този начин Турция става кандидат за ЕС, който сам предоставя аргументи за отхвърляне на кандидатурата му.
