Дали някой горе (във властта, не на небето) се е надявал, че любимата тема на българите - кой какво агентурно минало крие под расото си - ще отпусне малко медийната захапка около случая „Мирослава"?
Така изглежда след като днес управляващите - в лицето на шефа на парламентарната комисия по вътрешна сигурност Анастас Анастасов от ГЕРБ - демонстрираха носталгия по времената, в които журналистите не задават досадни въпроси.
След като „Синята коалиция" настоя комисията да провери как е действала изпълнителната власт при случая със самоубийството на заподозрян за убийството на Мирослава, Анастасов направи оксиморонното изказване, че не може да отнеме компетенции на прокуратурата и на други органи. Досега въпросните органи показват всичко друго, но не и компетентност по случая - като се почне от основната версия на ГДБОП след изчезването на Мирослава, че момичето само е напуснало България и се стигне до всяка нова информация за начина, по който задържания се е самоубил, която противоречи на предишната.
Разбира се, че не може да се очаква структурираната на принципа на мнозинството комисия да се заеме със случая. Но докато сгафилият с искането на извинения от близките на убитото момиче Борисов е в Брюксел, съпартийците му продължават да поддържат безцеремонността на властта по случая. По него Анастасов го притеснявало само това, че журналистите много питат. Точка.
Това е коментарът на шефа на комисията по вътрешна сигурност относно смъртта на 17-годишно момиче, чиито похитители и убийци всъщност все още са неизвестни - единият заподозрян никога няма да стигне до съда, а мярката за неотклонение на другия се бави, защото от дни го изследват дали страда от шизофрения.
Властта може и да стигне до там да накара журналистите да се извинят, че задават прекалено много въпроси по случая. Но щом ще ги дели от хората, какво ще каже на тези, които протестираха в минусови температури пред Областната дирекция на МВР в Перник. Въпросите ги задава обществото, господа управляващи. И за разлика отпреди 23 години, ние ви ги предаваме.
Мило гневниче: Искам преди всичко здраве, най-вече психическо
