Хри100 Тренев е талантлив художник (по семейна и професионална линия), на 26, щастливо обвързан, баща на тригодишно момче, което вместо да се връзва на глупостите на големите за Торбалан, сяда и го рисува.
Хри100 от своя страна не си пада по окарикатуряването на конкретни дразнители (просто е снизходителен към дарбата на политиците да са смешни), ако изключим няколко събирателни образа като този на полицаите и... шефовете.
"Шеф ли си, малко или много се видоизменяш", лаконичен е по повод една от илюстрациите си, на която задните части на тоя дето (не) ти дава заплата, е на мястото на лицето му.
"Доста от тези неща са на ниво личен афект, но в повечето случаи отварям вашия сайт (момент да ти върнем комплимента) и се вдъхновявам от някоя статия по проблем, който очевидно вълнува хората". Така Хри100 обяснява серията си от социални илюстрации, за които пък ние разбрахме, попадайки във Facebook на изчерпателното му пресъздаване на шофьорска кабинка с всичките й тираджийски детайли.
Ако трябва да го опишем без превземки, той е от ненатрапчивите постващи, на чиито кратки и иронични коментари винаги се усмихваш (може и с горчивина), само дето тук говорим за качествена рисунка.
В портфолиото му има достатъчно стабилни компании, но засега може да си позволи да не прекарва по осем часа в офис, а предпочита да фрийленства. "Наясно съм, че съм лош пример за обществото, но не понасям чиновническия стил на работа, както и една седмица да обсъждам с клиент каква точно тоналност на синьото да е някоя капачка".
Все пак признава, че бащинството го предпазва от позата на прекаления артистизъм, в която не чуваш някое корпоративно почукване по вратата, понеже си затънал в правене на неща, които обичаш. То и затова в илюстрациите я няма темата около безкрайните предизвикателства да си родител - едно от малкото неща, които не му дразнят въображението.
Щастливец, който - като излезе от двора си, винаги си намира нещо за мразене. "Не че не мога да намеря и някоя добра дума за тази държава, но като знаеш, че можеш да ходиш по павета, защо трябва да се усмихваш, затъвайки в кал". Определено обаче не е от тия дето си споделят мъката с телевизора, говорейки насреща му по време на новините. "Ако телевизорът можеше да те чуе, ще се изнесе", казва и ни нарисува набързо и това народопсихологично отклонение.
Междувременно подготвя фотографска изложба - с уговорката, че не е мултифункционалист, който спекулира с принципа, че тук всеки може да прави всичко, особено да снима.
Става дума за комуникацията по фасадите в София, която Хри100 е проследил с фотоапарата, а паралелно е заснел завидно количество от метаморфозите на такъв класически символ по стените като... "как да не го кажа вулгарно... фалоса".
Според емпиричното му изследване го има изрисуван повече от всеки друг известен - сърце, кръст, свастика - и продължава да бъде актуален. Но понеже все още се чуди защо хората го правят, се чуди и кое е по-подходящото място за изложбата - Централната баня или някоя оцеляла градска тоалетна. Сериозно.
