Социалните медии произведоха цяло поколение, израснало под специфичен дигитален похлупак.
Той пречупва лъчите на реалността отвън под прекалено изкуствен ъгъл и се оказа, че светът - и работодателите - се налага да посрещнат кохорта от доста различни млади хора.
В сравнение с останалите, за израсналите изцяло под влиянието на социалните медии е по-вероятно да се оплакват от състоянието на менталното и психичното си здраве, да имат нереалистично високи оценки за себе си, да нямат твърдо понятие от йерархия и да са убедени, че мнението им е важно и безкрайно меродавно - въпреки пълната липса на житейски и професионален опит.
За онлайн децата е по-трудно да общуват на живо, част от тях дори може да нямат базови социални умения.
Сложно им е да се вписват в средата извън социалните медии и онлайн общуването. Още по-трудно им е да надникнат отвъд собствения си балон на приятели, групи и фийд, пригоден от алгоритъма на Facebook, TikTok и Instagram точно според тяхното търсене и предпочитания.
Да, социалните медии могат да бъдат отровни и опасни. Прекалено паралелна реалност.
Могат да показват на момичетата силно обработени образи на "идеални" жени, на момчетата - насилие, да насаждат радикални идеи и да продават купища ненужни боклуци. Да раждат зомбита.
За да предпази децата от токсичното облъчване, Австралия е на път да приеме доста драстична мярка - със закон да забрани тотално достъпа на всички под 16 години до социални медии като Facebook, TikTok, Instagram и X.
Това все пак няма да важи за платформите за размяна на съобщения, онлайн игрите и YouTube.
Мотивацията на правителството е негативният ефект върху психичното здраве на младите хора и всевъзможните проблеми като тормоз, обиди и вредни послания.
На първо четене - супер.
Уж идеята на този тип платформи беше да свързва хората, обаче все повече се оказва, че всъщност те се използват за разделение, моделиране, манипулиране и насаждане на нереалистични идеали. От това облъчване не успяват да се опазят и възрастните, а какво остава за крехката детска психика.
Ако се замислиш обаче, подобна забрана може да отложи, но не и да реши проблема.
Когато станат на 17 години, малките австралийци ще имат пълноправен достъп до мрежата, и ако те - и най-вече родителите им - не са създали нужната база за критично мислене, за референции с офлайн действителността и за адекватна ориентация във виртуалната реалност, опасността от психични проблеми, пристрастяване и лашкане в крайности си остава.
По принцип няма нищо лошо в това да има някакви регулации, особено по отношение на децата.
Все пак в невръстна възраст хората са най-уязвими, и това е времето, когато се учат всякакви модели на поведение - добри или лоши.
Затова тук е най-важна ролята на родителите. В сериозен процент от случаите те я поемат и по отношение на контрола върху онлайн присъствието на децата. В доста семейства се ограничава времето онлайн, редуцира се достъпът до различни приложения, контролират се профилите в социалните мрежи или просто родителите не позволяват социални медии до определена възраст.
Следващото ниво е и съзнателно предоставяне на алтернативи - други занимания, които да покажат на децата реалния свят - от книги и филми, през игри с приятели до семейни мероприятия или клубове по интереси.
Повечето родители са наясно и че пълните забрани за ползване на интернет или дори екрани са също вид балон, който може да бъде също толкова опасен, колкото и пълното потапяне онлайн.
Защото социалните мрежи съществуват и ако се правиш, че ги няма, си също толкова неадекватен, колкото и този, който не умее да чете езика на тялото, защото общува единствено онлайн, и изпитва симптоми на абстиненция след 15 минути раздяла с телефона си.
Така че подобни законови забрани не помагат с нищо и не решават основния проблем. Той е не само в съдържанието на социалните медии, но и в прекомерното присъствие на паралелната реалност в битието ни.
Те се решават с друг тип мерки и стимули, с които да се научим да балансираме в двете реалности, вместо да отричаме някоя от тях.