Изглежда съществува неписано правило, че зад всеки успял мъж стои поне една съветничка на Меглена Кунева.
Поне с такова впечатление остава човек, ако се вгледа в дебата около съпружеско-партийните назначения в правителството - най-новата тема-дъвка на Реформаторския блок, чиито лидери май са единствените политици, способни да се гръмнат в коляното, докато се целят в задкулисието.
Поредният кадрови балон пукна, след като Комисията за защита на потребителите (КЗП) тихомълком се снабди с нов ръководител - Димитър Маргаритов Йотов, по-познат като мъжът на жена си, Мария Карабельова-Маргаритова, началник на кабинета на вицепремиера Меглена Кунева.
Преди да запретне ръкави, за да се впусне в защита на потребителските права, той е покорил служебния идеал на всеки уважаващ себе си българин с вуйчо владика - отговорник по обществените поръчки в Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение" (РВД) - високодоходна, но твърде проветрива работа.
Без конкурс, без публично обсъждане, без стратегия за управление, КЗП осъмна с нов началник с мандат за пет години.
Дали от морално неудобство или поради недоволство от квотното разпределение - от ДСБ видяха удобен шанс да нанесат саблен реформаторски удар върху „заговорниците" Кунева и Лукарски и развяха спалното бельо на семейство Маргаритови.
Ответният удар не закъсня - на следващия ден министърът на икономиката Лукарски обвини Радан Кънев в „приятелско ходатайство" за същата комисия, а докато двамата се „разберат като мъже" (през Facebook), вече беше късно - поредна служебна победа за ГЕРБ и опозицията, които с наслаждение гледат реформаторското драмско позорище.
Вместо да се концентрира върху съдържанието, РБ не щади време и средства да привлича фокуса върху формата - най-прекият път към подмяната на темата за реформите със слабоумната опорна точка "преядохте с власт".
Назначението на Маргаритов е показно за ненаучен урок - на същия принцип на коалиционно партньорство „по съребрена линия" широката публика опозна отблизо сърдечната другарка на министър Божидар Лукарски - Ива Йорданова, друг изтъкнат кадър от бодрата смяна на Движение „България на гражданите".
Нейният кратък, но незабравим мандат начело на Държавната агенция за българите в чужбина беше първият симптом на хроничната етична недостатъчност - болест, която ходи по всяка млада партия на власт в държавата на братовчедите, България.
Тънката роднинска линия проникна и в Министерството на здравеопазването, където политическият кабинет на Петър Москов беше оглавен от 23-годишната Руслана Петрова, дъщеря на директора на ВМА проф. Николай Петров.
Едновременно с това някои министри разбраха твърде буквално "квотното" разпределение на реформаторския портфейл.
Министерството на отбраната се превърна в софийска резиденция на Ямболското БЗНС благодарение на дружбашката кадрова политика на министър Николай Ненчев.
А за няколко месеца на власт Божидар Лукарски успя да трудоустрои в Министерството на икономиката толкова много членове на тясното (буквално) ръководство на СДС, че когато гръмна вътрешнопартийният скандал във Варна с избора на Янко Станев, се оказа, че в София нямаше кой да реагира цяла седмица - понеже половината централен сбор бе на ведомствена командировка извън България.
По ирония на съдбата, Реформаторският блок започна да повтаря най-жалките грешки на растежа, които ГЕРБ проявяваше в ранна детска възраст - роднинско-партизанските назначения на всевъзможни нива на властта.
Парашутизмът не е патент на Реформаторите, още по-малко - инцидентно отклонение в кадровата политика на кабинета Борисов 2.
На същия принцип, само преди седмици "Пристанище Варна" беше оглавено от Петър Сеферов, син на висшия партиен функционер на АБВ Иво Сеферов.
А като се има предвид, че от същото държавно предприятие тръгна стремителната управленска кариера на Делян Пеевски през далечната 2001 г., не смеем да си представим каква битка на идеи е протекла преди назначението.
Разбира се, никога не трябва да се подценяват професионалните качества на конкретния ръководител - но след подобни безконкурсни сроднически назначения винаги остава неприятен вкус.
Липсата на качествен управленски потенциал е неизбежен недостатък на младите политически организации - когато се съчетае с неочаквано връхлетялата ги власт и щедър откъм щатни длъжности административен апарат, вероятността за тежък кадрови резил се увеличава в геометрична прогресия.
Когато през 2009 г. Бойко Борисов пое ръководството на държавата, му се наложи да състави "А" отбор с подръчни материали, които - както можеше да се очаква - проявиха нежелани странични ефекти.
Така например джи-пито на Борисов - Лъчезар Иванов - стана председател на Комисията по здравеопазване, а Красимир Велчев се преквалифицира от тенис-партньор на кортовете в Банкя в съпредседател на ПГ на ГЕРБ.
Балдъзата на Мирослав Найденов - Даниела Дариткова - влезе в парламента, същото се случи и с младия Светлин Танчев - брат на зетя на Маргарита Попова и първи братовчед на висшия прокурор Борислав Сарафов.
Синът на тогавашния зам.-председател на ВКС (по-късно конституционен съдия) Румен Ненков - Александър - също стана депутат. Майка му Юлия Ненкова пък е дългогодишен зам.-кмет на София и председател на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация.
Валентин Радев - съпругът на съветничка от СОС, се издигна до зам.-министър на отбраната, а съседът на Цветан Цветанов - Станимир Флоров оглави борбата с организираната престъпност.
Емблемата на аматьорската игра беше Калина Илиева, дъщерята на шефа на Столичната пожарна - бивш колега по пагон на министър-председателя.
И ако преди 6 години ГЕРБ имаше оправдания с неопитност, то по нищо не личи да са направени верните изводи от болезнения първи мандат.
Примерът с РВД - златната кокошка на държавното чиновничество благодарение на високите щатни заплати - е показателен. Според справка на в. "Банкер" отскоро във висшата летищна администрация е назначен съпругът на председателя на парламента Цецка Цачева - Румен Данговски. Плевенският архитект в момента работи като експерт в сектор "Управление на собствеността и обществени поръчки" на РВД.
В същото предприятие работи и Илия Манолев - приятел от студентските години на Цветан Цветанов и съпруг на бившия административен ръководител на СГС Владимира Янева. Там е и жената на Станимир Флоров - Венета.
В РВД работят и дъщерите на Веселин Маринов и проф. Михаил Константинов (отскоро - член на ръководството на "Информационно обслужване"), съобщава изданието.
Неизкушеният наблюдател би си помислил, че България е нацията на въздухоплавателите - ако не бяха солидните социални привилегии в държавното предприятие.
Още през 2009 г. на превала на Тройната коалиция в РВД бяха устроени децата на предишната реколта управленци - синът на топпрокурора Камен Ситнилски, дъщерята на Димитър Дъбов, дъщерята на Юнал Лютфи (по това време зам.-председател на НС), и още знайни и незнайни роднини на червени функционери на висока позиция.
Роднинската линия беше продължена и в мандата на Пламен Орешарски.
Първенство в класацията по поливалентни - съвършено законни - отношения с колежки на ръководни позиции държеше културният министър Петър Стоянович (бившата му партньорка д-р Таня Андреева беше министър на здравеопазването, актуалната по това време спътничка в животта - Мария Дивизиева - беше началник на кабинета на Орешарски, а бъдещата - Гергана Стоянова - пресаташе на Министерството на културата).
По същото време обаче беше назначен нов председател на Комисията за защита на личната информация - Венцислав Караджов, бивш съпруг на правосъдния министър на ГЕРБ Диана Ковачева, и настоящ - на бившата депутатка от БСП Деница Караджова.
По същото време в Държавната агенция за закрила на детето влезе Ана Ананиева, дъщеря на тежката артилерия на БСП от 90-те години, Нора Ананиева. Години по-рано същата институция се оглавяваше от съпругата на Лютви Местан - Ширин.
Не само големите партии имат проблем с „братовчедските" назначения - цяла дузина партии-файтони разглеждат политиката като семеен бизнес.
Преди да се вгледа в зелените очи на Деница Гаджева, Волен Сидеров направи бившата си съпруга Капка Георгиева общински съветник в СОС, а доведения си син Димитър Стоянов - европейски депутат. Съпредседателят на Патриотичния фронт Валери Симеонов всъщност е кум на сватбата на Сидерови, а Николай Бареков вкара майката на новородения си син в ръководството на „България без цензура".
Проблемът е, че дълголетното робуване на паралелни властови мрежи развращава - както онези, които се опиват от временното си величие, така и обществото, което в стереотипните си предразсъдъци вече трудно прави разлика между професионалистите и парашутистите.
Самите политически партии явно не умеят да създават поколения от подготвени за управлението кадри. В дълбока опозиция трудно можеш да накараш млад и амбициозен професионалист да се обрече на партизанско клеймосване.
Не само заради символичното заплащане на огромния труд и отговорност, но и заради липсата на гаранции, че дори при добросъвестно изпълнение на задълженията, няма да станат жертва на политическо разчистване на сметки.
Шуробаджанащината няма цвят и политическа принадлежност. А когато казусът излиза извън съставите на Закона за конфликт на интереси, въпросът опира до личната хигиена - или липсата на такава.
Затова единственият начин да не се допускат съмнения при „чувствителни" назначения, е публичността. Гузната съвест се издава най-лесно от прибързаните и тайни решения, крайно време е политическите сили с претенции за чисти ръце и реформаторски амбиции да го осъзнаят.
