Да свалиш от власт човека, на когото Брюксел има най-високо доверие - и то в деня, в който Европа направи първата стъпка към отваряне на границите си за турски граждани - това може да си го позволи само политик от нивото на Реджеп Тайип Ердоган.
Внезапното решение за отстраняването на премиера Ахмет Давутоглу свари изненада неприятно Брюксел.
Както Давутоглу, така и Ердоган твърдят, че оставката се случва по собственото желание на премиера, но никой няма съмнения, че тя е пореден ход от стратегията на турския президент към консолидиране на цялата държавна власт в свои ръце.
"От днес отношенията ми с президента са само приятелски", обяви Ахмет Давутоглу като индикация, че ще освободи заеманите властови позиции незабавно. Той заяви, че връзката му с Ердоган е "братска", но и не пропусна да отбележи растящите различия, които двамата имат по отношение на политическите процеси.
"Най-силният кандидат (за премиер) е този, който е в мир със себе си. Никога не съм се пазарил за принципите си с никого. Моите принципи са безкомпромисни", каза още Ахмет Давутоглу.
Каква игра играе Ердоган?
Оттеглянето му беше ясен знак, че политическата нестабилност в Турция ще има сериозни последствия за отношенията между Брюксел и Анкара, особено по отношение на противоречивото споразумение за спиране на бежанския прилив към Европа.
Най-голямото притеснение е, че умереният Давутоглу вероятно ще бъде заменен с протеже на Ердоган, което ще усложни още повече преговорите между ЕС и Турция.
Турското споразумение е единствената реалистична възможност за спиране на мигрантския натиск, коментират служители на Европейската комисия пред Politico. Въпреки трудностите при прилагането на договорката, Ахмет Давутоглу беше партньор, на когото може да се разчита, смятат в Брюксел.
"Когато се срещнем с Давутоглу, турската позиция е премерена и разумна. В следващия момент, обаче, Ердоган и неговите хора се появяват изневиделица и следва нова провокация", казват източниците на Politico.
Кризата в Анкара вероятно ще усложни и плановете на ЕС да наложи безвизов режим за пътуване на турски граждани в Европа - ключов аспект от споразумението за бежанците.
Европейският парламент има правото да блокира препоръката на ЕК, а анти-турската опозиция в Брюксел се втърдява още повече на фона на знаците, че Ердоган затяга едноличния си контрол върху държавната власт - след преследванията на университетски преподаватели - дисиденти, и натиска над кюрдското малцинство в Турция.
Поредна загуба за Меркел
Отстраняването на Ахмет Давутоглу е особено болезнен удар за германския канцлер Ангела Меркел, която вложи огромни усилия и време, за да установи стабилни отношения с турския премиер.
Меркел се срещаше с Давутоглу неколкократно през последните месеци с цел да изчисти всички детайли около споразумението за бежанците. Тя пое отговорността пред останалите европейски лидери, че на Давутоглу може да се разчита.
Отношенията на германския канцлер с Ердоган са влошени още откакто Меркел се обяви против присъединяването на Турция към ЕС през 2005 г. След като Давутоглу напусна политическата сцена, Берлин няма нито един "свой човек" в турското държавно ръководство.
Междувременно местният политически елит се опита да опакова решението на Ердоган като "ход за запазване на стабилността в страната".
Президентският съветник Джемил Ертем коментира, че Турция ще продължи "по сигурен път", докато мандатът на сегашното правителство изтече през 2019 г. По думите му, страната ще продължи да се стабилизира, когато премиерският пост се заеме от човек, по-близък до Ердоган.
Доброто и лошото ченге от Анкара
В продължение на няколко месеца Давутоглу и Ердоган играеха ролите на доброто и лошото ченге в отношенията си с Брюксел.
Премиерът демонстрираше приветливото и смирено лице на турското правителство по време на срещите на върха с ЕС, като говореше за желанието на Турция да бъде по-близък съюзник на Европа и обещаваше да бъде стабилен партньор за умиротворяването на Близкия Изток.
Паралелно с това, обаче, Ердоган отговаряше с гневни речи срещу европейските лидери и недоволството им срещу погазването на човешките права в Турция.
Провокациите на турския президент се засилиха дори след като ЕС обяви споразумението с Анкара като успех за справянето с мигрантската криза.
Окупацията на опозиционния вестник "Заман" и арестите на няколко журналисти, критикуващи властта, предизвикаха възмущение в Европа както срещу Ердоган, така и срещу пасивността на чиновниците в Брюксел, които си затварят очите пред все по-неприкрития авторитарен режим.
Новината за отстраняването на Давутоглу в деня, в който ЕК бранеше препоръката си за отпадане на визите за турски граждани, не беше нищо повече от поредната провокация.
Тих преврат или груба смяна на системата?
През последните няколко дни парламентът на Турция се разбърза да приеме няколко законодателни мерки, които бяха задължителни за задействане на споразумението. Огромни препятствия обаче остават нерешени - включително борбата с корупцията, защитата на личните данни и мерките за противодействие на тероризма.
"Докато Турция не покрие всички задължителни изисквания и докато ЕК не представи пред Парламента писмени гаранции, че това е факт, не може да става дума за одобрение на препоръката", се казва в официална позиция на ЕП.
Лидерът на ЕНП в парламента Манфред Вебер даде най-красноречивия сигнал срещу приемането на споразумението за отпадане на визите, като заяви, че ще се противопостави на всеки опит за "разводняване" на критериите пред Турция.
Това, което Ердоган очаква от новия партиен лидер и премиер, е само и единствено 100-процентова "хармония" в партийните и държавничските решения. На практика, това означава, че вече почти нищо няма да зависи от личността на турския премиер.
А това е радикална фактическа промяна в административната система на държавата: преход към полу-президентска система, в която премиерът действа само като правителствен координатор на Реджеп Тайип Ердоган.
