Първото нещо, което трябва да знаете преди да допрете устни до порцелановата чаша, е че пиенето на чай е специално удоволствие. Защото, за да го усетите пълнокръвно, трябва да овладеете някои тънкости и да имате предвид някои особености. Най-важната от тях е, че за да пиеш пълноценно тази напитка, ти трябва известно познание и култура.
Чаят е напитка, която се приготвя на много места по света по много различни начини. Обединяващото между всички тях обаче е, че става дума за истински ритуал. Дори, когато в мрачен зимен следобед запарите една чаша дъхав английски чай само и единствено за себе си!
Чаят и неговата биография
Когато у нас се каже „чай", много хора все още си представят къкрещ на котлона чайник, в който се варят билки. Нека отсега да уточним, че това не е чай, а отвара. Сварената с билки или цветя и треви вода може да има терапевтичен ефект, но няма как да достави онова изискано, деликатно удоволствие на сетивата, което само истинският чай е в състояние да предизвика.
Чаят произхожда от едно единствено дърво - Camelia Sinensis. Сортовете чай зависят от ферментацията и окисляването. Черен е чаят, който е окислен и ферментирал. Зеленият - обратно - той нито е окислен, нито е преминал през процес на ферментация. Има и чай, който се позиционира по средата. Той не е чак толкова популярен, но за сметка на това познавачите оценяват достойнствата му. Официалното му име е оолонг, но често се нарича и просто червен чай.
Всеки запален по чаените традиции обаче познава и още един вид чай - белият. Той се произвежда само от пъпките и най-горните и свежи листенца на чаения храст, като не претърпява никаква друга обработка, освен обикновено сушене. Белият чай няма никакъв цвят и се приема като наистина висока топка в културата на чаепиенето.
Какъв и кой точно чай ще предпочетете, е въпрос на вкус и любопитство. Важно е да знаете обаче, че когато избирате производител, трябва да сте наясно, че по-скъпи са чайовете, при които няма компромиси в отглеждането, брането и последващите операции при приготвянето.
Световноизвестните марки чай като британската Ahmad tea, например, имат сериозни изисквания към производителите и доставчиците си. На работниците, които се грижат за реколтата, берат и сортират им е забранено да ядат пикантни храни с прекалено много подправки, да пушат и да се парфюмират. В задълженията им влиза и ежедневното къпане преди влизане на работа, за да могат да се отстранят всички телесни миризми.
Листата се берат при определени атмосферни условия, при това единствено с ръкавици, за да се избегне влиянието на всякаква човешка мазнина или ухание върху качеството на растението.
Самата компания претворява семейните английски традиции в чаепиенето и вече три поколения (колко британско!) поддържат високия стандарт на различните чайове във всеки един от производствените процеси - от плантацията, през обработката, пакетирането (в алуминиеви опаковки, за да се запази качеството) и търговията в над осемдесет страни по света.
Ahmad tea е толкова британски чай, че докато отпивате от порцелановата си чаша, вкусът и ароматът ви пренасят в помещенията на Garway's Coffee House, където е сервирана първата чаша чай и откъдето кралската напитка започва своя победоносен път към сърцата на милиони чаени любители днес.
Благодарение на Ahmad tea към днешна дата над 80 държави могат да се докоснат до вкуса на истински английски чай, който продължава да се приготвя по изпитана британска традиция, в която водещо е качеството.
Какъвто и вид чай да пожелаете, няма да останете разочаровани. На почетна позиция в портфолиото на компанията са черните чайове, сред които най-известни са Earl Grey, English No. 1 и English Breakfast.
От 1998 г. компанията обогатява своето портфолио с въвеждането на студени и зелени чайове. Днес селекцията на Ahmad tea е меко казано богата - над 20 вида чай за всеки вкус. Общото, което ще откриете измежду всички, е високото качество и фината си изтънченост.
Всичко за five o'clok tea
Много нации могат да се похвалят като сериозни чаепиещи. Сред тях са Япония и Индия, Китай и арабските страни, Русия, Грузия, Кавказките републики, някои страни от Латинска Америка (благодарение на индианците), Турция.
Европейският чаен етикет обаче дължим на достолепната Британска империя. Там той се появява преди около четири столетия като поредната екзотична стока, внесена от Изтока от щъкащата насам натам из морета и океани английска търговска общност.
Първоначално странната отвара не се харесала кой знае колко на консервативните островитяни, но когато порцеланът започнал да се появява по масите на заможните семейства, нещата се променили. Първите порцеланови чаши за чай пристигнали на острова директно от Китай и веднага станали нещо като символ на финансово благополучие. Да притежаваш оригинален порцелан и хубав чай, който да пиеш в него, станало и мода.
Съвсем малко по-късно, когато порцеланът и чаят вече били част от ежедневието на британците, се родила и прочутата традиция на пиене на чай в пет следобяд или т.нар. five o'clock.
Историята разказва, че виновница за това е една британска принцеса, която доста обичала да си хапва и тъй като според английския етикет на хранене можеш да ядеш само на маса и само за закуска, обяд или вечеря, тя си създала собствена традиция, родена всъщност просто от неукротимия й апетит.
Така всеки ден в пет следобяд привиквава в будоара си придворните си дами и всички заедно, облечени неглиже, се наслаждавали на пиене на чай и хапване на точно определени неща. С времето традицията се разпространила и станала част от британската култура, като в по-заможните семейства стриктно се спазвал специален ритуал.
Днес не е необходимо да се храните само на маса, а чаят можете да пиете по което време и където пожелаете. А защо не и да запазите five o'clock традицията? Защото няма нищо по-сгряващо от чаша следобеден чай.
