Новините трудно ни изненадат - свикнали сме и с низките страсти, и с фалшивия патос и с какво ли не. И все пак историята с изгонения католически свещеник от Белене ни удари като мокър парцал през лицето.
Къде живеем, с кого живеем, що за хора сме?
Включете си телевизора и вижте паралелната вселена. Идиотокрацията влиза в домовете ви "на живо", "ексклузивно" "тук и сега". Случайни лумпени се превръщат в армия, недоволството на неколцина маргинали става национална позиция. Да не забравяме - избори са.
Камерата се завърта от най-рейтинговия ъгъл, а последиците от поредната жива връзка, която ще донесе високия рейтинг, не са отговорност нито продуцента, нито на човека от екрана.
Всичко, което се случи в Белене, можеше да се избегне. Стига медиите да имаха акъла да преценят, че имат и други функции, освен "да са първи".
„Гледаме Facebook, телевизиите - Европа се тресе!", казва жена на площада в Белене. Това й казва телевизията, това знае. Тя не е виновна, че е проста, виновни са онези, които смятат, че да сблъскаш "две гледни точки" е върхът на журналистика. Или че да хванеш чичо Ваньо и баба Гошка и да ги питаш какво мисли за СЕТА, за НАТО и за ядрената енергетика е върхът на сладоледа, след който можеш да обобщиш "така мислят хората".
„Пореден скандал с бежанско семейство, подобно на Елин Пелин - и там хората не ги искат", казват от национална телевизия, „СТРАХ ОТ БЕЖАНЦИ". Същата тази телевизия, между другото, превърна един маргинал с АТВ, който „лови" бежанци, в национален герой.
Не са виновни хората, че са се изплашили. Не са виновни нито в Белене, нито в Елин Пелин, нито в Розово или Широка лъка.
Виновни са тези, които им поднасят информацията.
Ефирът ни залива с чиста, нешлифована омраза, която увиването в българско знаме не може да скрие - такава, каквато човек може да изпитва единствено сред тълпа.
Когато проявлението на човешка доброта бива определяно като „скандал" от ефира с цел търсене на рейтинг, а националните телевизии хвърлят камерите си в лицето на всеки микроконфликт в общността, за да му придадат макропроявления, когато журналистиката се превръща единствено в средство за забавление и всяване на страх сред масите, озверяването не трябва да ни изненадва.
Отдавна знаем, че сънят на разума ражда чудовища. Сега знаем и че приспивната песен идва от екрана. Докато разумът спи, страхът расте, хванал за ръка омразата, а рейтингът удря тавана.
