Историческо. Това е най-честото определение за тридневната визита на американския президент Барак Обама в Куба. Действително, такова посещение в Острова на свободата се случва за първи път от 88 години насам.
От седмици американското и кубинското правителство подготвят програмата и детайлите на знаковото посещение, което трябва да покаже динамичен и обещаващ вид на новите им отношения. Една от най-острите вражди на Студената война приключва с усмивки, разходки и цветно настроение в Хавана.
Но ще има ли действителна промяна?
Двамата президенти - Обама и Раул Кастро - обявиха разведряването в края на 2014-та година, след като успешно приключиха дълги преговори за освобождаване на политически затворници. Трябва да последвана частично вдигане на търговското ембарго, отваряне на американско посолство в Хавана, възстановяване на фериботите линии и на връзките между двете нации. Нещо, което обикновено се превежда като „помирение".
Доста от ограниченията остават, но най-важно е посланието, че двете нации от врагове се превърнаха в приятели.
Комунистическа Куба вече не е терористична държава в американския заден двор, а САЩ вече не е империалистически враг за режима в Хавана. „Тук ще има промяна", каза Обама, но запази резервирани очаквания - промяната в Куба ще се случва според желанието на фамилия Кастро.
Обама похвали усилията за ограмотяване на населението и „солидната здравна система" в Куба, а по въпроса за репресиите на комунистическия режим коментира: „Не зависи от САЩ да определя нито формата на управление, нито икономиката на Куба. Това е в ръцете на кубинските граждани". Така Вашингтон може да е партньор в евентуален политически преход в Куба.
Засега целта е чрез насърчаване на интернет достъпа, туризма и чуждите инвестиции Островът на свободата постепенно да се превърне в демократично общество, където няма ограничения върху словото и гонения срещу инакомислещите.
В споразумението няма и намек за отстъпки от страна на режима, който държи около 6000 политически затворници и цензурира медиите. Демокрация чрез „отваряне" на икономиката - това е игра с променлив резултат, която американците са играли със Съветския съюз / Русия, Китай и Виетнам.
Хладен оптимизъм
Решаването на кубинския въпрос е съществено за външната политика на намиращия се в края на своето президентство Обама. Той бе остро критикуван заради несбъдналия се мир в Сирия, възхода на „Ислямска държава", руската агресия в Украйна и непрекъснатите ядрени провокации на Северна Корея, а някои републиканци буквално побесняха от съглашението му с „комунистите Кастро".
Обама със сигурност ще води трудна битка в Конгреса за облекченията на ембаргото, още повече че републиканците ще се опитат да извлекат максимални дивиденти за президентските избори, които са през ноември тази година.
Всъщност, американското общество подкрепя отмяна на търговското ембарго, защото повече не вярва в комунистическия враг, притаен в Хавана. Сънародниците на Обама искат да отидат на почивка в Куба, а специално във Флорида кубинската общност е достатъчно влиятелен електорален фактор. Колкото до ембаргото - то не успя да изпълни основното си предназначение и да свали Фидел Кастро от власт.
От друга страна, сега имигрантите от Острова на свободата идват в САЩ основно по икономически, а не по политически причини. Ако тези хора могат да пътуват свободно, това ще улесни паричните потоци към семействата им в родината, което е добре дошло за всички.
Куба, подобно на Виетнам и Китай, можеше да премине в квази-пазарна икономика, но всъщност до голяма степен зависи от даренията на братска Венецуела, заменила грижовния Съветски съюз. Венецуела обаче е в животозастрашаваща криза, въпреки богатите залежи на петрол, които притежава.
Раул Кастро досега се показа за по-голям реформатор и прагматик от брат си. Той знае, че трябват промени и че това е неизбежен процес.
Известният писател Педро Хуан Гутиерес е описал достатъчно добре бедността и купонната система, хилядите удавени в морето бегълци до Флорида, безумния дефицит на стоки от първа необходимост и мизерната страна на иначе очарователния живот в Куба по време на „специалния период", когато СССР врътва кранчето за Хавана.
„Няма вода за пиене, храна за ядене, газ за готвене. Боклукът не се събираше, защото нямаше бензин. Апартаментът ми започна да се срутва, както толкова много къщи тук", пише той. Сега, според него, младите хора в Куба са твърде заети със собственото си оцеляване и не са политизирани. Революцията постепенно се изтрива от умовете.
Посещението на Обама е светла хаванска трилогия. Каквото и да се случи, каквито и да са промените, Куба със сигурност ще е най-интересната държава в Латинска Америка. Там тепърва ще се случват много неща.
