Колата е продължение на човека. Тя не е просто символ на статус, а разбиране за света - един търси комфорт, друг иска да гледа на света отвисоко, трети да е пръв на светофара, четвърти да е европеец. Хората избират автомобилите си по критерии, които няма да срещнете в професионалните тест-ревюта на автомобилните списания. И, да си признаем, сред числата под формата на пари и конски сили, има място и за малко емоции.
Винаги съм се дивяла на страстта по Golf-овете във всичките има вариации, но всъщност, животът досега не беше ме срещал с тази така иконична за VW кола.
Сега обаче съм тук, изправена пред новия Golf 7 цвят жълто-зеленикав (куркума), 2.0 TDI, 150 к.с., 7-степенна автоматична скоростна кутия и най-прекрасните 18-цолови алуминиеви джанти.
Нямам никакви предубеждения, подхождам към нашето запознанство хладнокръвно. Последната ми среща с представител на Vokswagen беше с новия Tiguan, но оттогава мина повече от година. Все пак споменът за добрата инфотейнмънт система още е в главата ми, а и няма какво да го крия - фен съм на германците, като се започне с избирателната им система и се свърши с цялото им автомобилостроене. И а на кой друг език скоростна кутия с двоен съединител може да се събере в една дума - "Doppelkupplungsgetriebe"? Практични хора.
Когато тествам автомобил, имам един основен принцип - сядам, нагласявам си седалката и тръгвам, а на първия светофар свързвам телефона си с блутуут системата (ако колата ми разреши да го направя в движение). Никога не разглеждам разположението на уредите в колата, защото смятам, че те трябва да ме намират мен, а не аз тях. В крайна сметка, за какви "екстри" говорим, ако ще трябва да ги търсим.
Автомобилът трябва да разбира хората, а не те него.
Предварително знам, че новият Golf 7 има жестово управление. Представям си, че е нещо като в BMW 5-та и 7-ма серия, въпреки разликата в класовете.
Трябва да се признае, че е голяма гордост за VW да имат екстра, която върви с най-луксозните коли в премиум сегмента.
Помахвам с ръка във въздуха като чистачка, която бърше капките по стъкло и радиостанцията в колата се сменя сама. Имайте предвид, че действа пристрастяващо - освен да сменяте радиостанциите, може да си се разхождате по менюто и между заглавията на песните.
Разликата с жестовата система на BMW е в това, че там можете да намалявате и увеличавате звука с кръгово движение, докато тук това го правите от копчетата на волана.
Като споменавам волана, той, както и всичко в купето, е от много висококачествени материали. Седалката е спортна, а моторът - хипер пъргав и реактивен.
Сега им влизам в положението на всички шофьори на Golf, които искат да са първи на светофара.
Идеята за жестовете обаче толкова ми харесва, че решавам да я пренеса и извън купето на автомобила. Пускам няколко пешеходци да минат пред мен, въпреки че няма пешеходна пътека, изчаквам един маневриращ. Все още ми се губи големият жест. Заглеждам се в капака на Golf-а в цвят кукрума и си давам сметка, че няма нищо по-хубаво от това животът да е шарен. Решавам, че ще направя офиса по-цветен и се отправям към най-красивия цветарски магазин, който знам в София - този на ъгъла на "Шипка" и "Сан Стефано".
Докато се отдалечавам, хвърлям крадешком поглед назад към автомобила. Между другото не го правя само аз, Golf-ът е като магнит за минувачите от мъжки пол. Една скрита камера до паркираната кола и можеш да се получи много смешен материал.
Факт е, че има какво му да се гледа на този Golf. Той е с R-пакет, което му придава доста агресивен вид.
Освен различната предна и задна броня, R-пакетът включва различни прагове и заден спойлер. (Още снимки в галерията горе).
Качвам се обратно в колата и си пускам радиото. Махането към дисплея определено ме забавлява, така че правя бърз преглед на ефира - в едната посока, после в другата и обратно ...
Очевидно е, че за да разбереш култа към Golf, трябва да прекараш известно време с него.
