Имате поща

„Привет на всички. Не знам дали съм бясна, тъжна, или огорчена. Чудя се къде сме, аз и моите деца? В България ли? Синът ми Виктор е със синдром на Даун и посещава масови детски градини от четири години. Постоянно чувам репликата „Момчето не е за тук, запишете го в специализирана група за деца с увреждания". Синът ми е интуитивен, усеща, когато не е желан. Искам да попитам - за каква интеграция говорим..."

Това е част от поста на Оля Коцева във Facebook. Тя и нейното слънчево дете всеки ден се сблъскват със стена от неразбиране, опитвайки се да докажат, че синдромът на Даун не е стигма, а е един по-различен поглед към света.

Виктор проплаква за първи път на четвърти март преди шест години, заедно с изгрева на слънцето. Веднага след изписването от болницата Оля се заравя в интернет и използва всеки бит информация, за да разбере и приеме Даун. „Изчетох всичко по темата, свързах се с психолози и други специалисти, разбрах, че не трябва да се притеснявам, защото Виктор е като всички деца."

Но извън дома синът на Оля не получава същото разбиране и внимание.

„Забелязвах нездравото любопитство на хората, знаех, че където и да отиде, ще го гледат под лупа и затова се притеснявах за детската градина".

Проблемите започват със записването на Вики в трета група.

„Плачеше, повръщаше, криеше се под леглото и не искаше да тръгва."

Решението на Оля е да смени детската градина, но ситуацията се влошава.

„Възпитателите се редуваха да се оплакват, че не е за там и аз се предадох."

Докато подготвя документите на сина си за специализираната градина, написва и поста си във Facebook. По това време започва и кампанията на УНИЦЕФ „Заедно от детската градина", целяща да създаде приобщаваща среда за деца с увреждания.

Виктор получава своя шанс, след като психологът, който работи с него в първа група, прочита написаното от майката и я свързва с друга масова градина, където детето е прието и ходи с желание.

„Има достатъчно причини да съм оптимист - щастливите примери за деца с Даун са много, освен това получаваме подкрепа от УНИЦЕФ, благодарение на която срещаме разбиране от все повече хора. Някой беше казал, че е трудно да свържеш точките, като гледаш напред. Трябва да вярваш, че хубавото някак ще се случи в бъдещето. Аз вярвам!"

*Историята е базирана на истински случай, но имената и изображенията на героите са сменени.

ДАРИТЕЛСКА КАРТА ПИРЕОС-УНИЦЕФ

 

Новините

Най-четените