Два свята. Има ли излишен?

"В известен смисъл всичко, което ядем, е откраднато от нечия уста, а ако откраднем прекалено много, ще сме виновни за нечия смърт, следователно всички сме убийци".

Цитатът е от "Слепота", библията на Сарамаго, но спокойно можеше да послужи като епилог на "Пролетта на варварите".

Не че Люшер не е компресирал основанията (а донякъде и смисъла) на новелата си още в началото, опирайки се на труда на един австрийски мислител:

"Варварството е състояние, в което са налични много от ценностите на високата култура, но без обществената и моралната кохерентност, която е предусловие за рационалното функциониране на една култура. Но тъкмо поради тази причина "варварството" е и творчески процес: когато цялостната взаимосвързаност на една култура веднъж се разпука, се отваря пътят към обновяване на творческата сила".

И така, Прайзинг е швейцарски предприемач - заможен собственик и председател на управата на дружество с хиляда и петстотин служители и представителства на пет континента.

Фирмата е бивша манифактурна работилница ("Дросели и потенциометри"), чието състояние е било доста безрадостно, преди да се намеси младият специалист по измервателна техника, босненецът Проданович. Именно той изнамерил волфрамовия биполярен транзисторен превключвател и съвсем резонно поел юздите в свои ръце.

Тъй като Прайзинг е лице на Prixxing, пък и умеел да излъчва постоянство и непоколебимост, се наложило да отлети за Тунис, където в ниска ламаринена постройка, в някое от многото занаятчийски предградия около Сфакс, на пътя за столицата се намирало едно от техните предприятия доставчици. Прайзинг пристига там като гост на Слим Малух, собственика на фирмата за асемблиране - комбинативен търговец, разпрострял дейността си в най-различни браншове.

Така Прайзинг сменя мъглата на Зееланд за туниската пролет и дълга серия авантюри, екзотични изкушения и изумления, чийто край е по-забавен и непредвидим и от най-капризните хрумки на Твореца.

Не щеш ли, нашият герой се запознава с Монцеф Дагфус, който не само че бил основният конкурент на Малух, но и предложил на Прайзинг да извършват асемблирането на волфрамовите биполярни транзисторни превключватели в неговата фабрика в края на столицата Тунис на много по-изгодна цена, и съвсем откровено си признал, че изгодната цена се получава най-вече чрез наемането на малолетни бежанци от южносуданската етническа група динка от Дарфур...

След като дискредитирал конкурента си Слим Малух заради съмнителния му произход, Дагфус предложил възможно най-ниската цена и въпреки това все още не бил станал бизнес партньор на Прайзинг, се почувствал принуден да изкара тежката артилерия, а именно да нареди да извикат шестте му дъщери.

И тук се появяват важни щрихи от личността на протагониста. И на съвременното общество:

"Със сигурност Прайзинг е бил шокиран, но пък иначе той си беше заклет представител на културния релативизъм, и то от един напълно антишовинистичен сорт. Либерализмът му бе релативизъм с температурата на топла вода в детска ваничка. Все пак по време на нашите разходки той винаги бе готов да издигне етиката на добродетелите като демонстранция пред себе си.

Прайзинг, големият привърженик на Аристотеловото учение за "златната среда", който беше доволен, че средата не е аритметична величина, а всъщност, хм, да, за всеки отделен случай трябва да се определя отделно. Но този път се бил получил сблъсък на световете".

След като по ирония на съдбата Монцеф Дагфус умира (важно е да забележите как), Прайзинг отново е зависим от любезното домакинство на Слим Малух и неговата властна и трезва до болка щерка Саида. Която без да иска става повод Прайзинг да се размисли за съвременните измерения на жеста на римската богиня Дидона:

"Когато като мениджър съобщаваш някакво правило, то трябва изцяло и безпрекословно да важи и за теб. Ако разходите за копирната машина са ти прекалено високи и караш хората да бъдат пестеливи при копирането, тогава и ти копирай по-малко, а ако това ти е трудно, просто спри да копираш".

Нашият герой обича да чете, но повече обича да смайва хората със знанията си. Типично за средния модерен човек, нали?

Пък и "смайването означава да опознаеш света като съпротива", разсъждава неговият невидим слушател. С други думи, може и да е за добро.

С изключение на екстремни случаи като този: двама одиозни лондонски бизнесмени организират сватба в екзотичен тунизийски мизансцен, а броени часове след сватбената церемония се чудят как да компенсират безбожните разходи в условия на катастрофално девалвирал паунд...

"И всичко това, защото банковите институции, без правителството, изглежда, да е подозирало, са били вързани чрез общи участия в лоши ипотечни кредити в Бангалор и Малая. Сега анализаторите от водещите вестници бяха убедени, че английското правителство никога няма да е в състояние да гарантира вложенията на гражданите си, и техните заключения логично сочеха, че над всички банкови филиали на Кралството се развихря безпрецедентна буря".

Колкото до Прайзинг, той винаги си намира причини да НЕ действа. Това не означава, че в историите му не става дума за морал.

Погледнати от дистанция, дефектите на съвременната демокрация изглеждат тежки за преодоляване.

Лицемерието на управляващите (или интелектът им?) прави дефектите още по-необратими. Отблизо обаче всичко изглежда просто. Седиш пред бедния човечец, който току-що е изгубил всичко заради някой катаклизъм, и му се дивиш на жилавостта, вместо да помогнеш.

А изкарваш на ден толкова, колкото той е спестил за целия си живот.

Новините

Най-четените