Усмихнати, по градски делови и едновременно с това артистично лежерни, Ража и Илияна са дамската част от групата с яркото и запомнящо се име Dead Man's Hat.
Съществуват от малко повече от година. Нека наименованието не подвежда - в разговора с тях няма да става дума за мъртъвци, нито за шапки. Освен за онази стара шапка от бивша Чехословакия, която Ража някога е носила...
Така или иначе шапката е отдавна загубена на някаква сватба, но легендата за нея и името на групата остават и звучат свежо и закачливо. Също като момичетата от бандата.
Скоро предстои да излезе първият албум на Dead Man's Hat, но поводът да разговаряме с водещите фигури на бандата е по-конкретен - представянето на новото видео на акустичната версия на една от последните им песни Little Cars.
Новият вариант на парчето е подготвен специално за Urban Tapes - първият по рода си проект, събиращ акустични сесии в България. Идеята на основателите му е да представят популярните изпълнители и техните песни в нетрадиционни, акустични версии, а също и да предоставят сцена на непопулярните артисти да покажат музиката, която правят. Част от колаборацията Dead Man's Hat с Urban Tapes е и Starobrno Bulgaria.
Нестандартният подвижен бар на бранда присъства в новото видео. Винтидж-излъчването на Starobrno бара е плод на творческите идеи на Destructive Creation, а намерението е той да се превърне в обединяващо място за различни изкуства, култури, технологии, таланти. Нещо като гид за креативни проекти, който не знаеш точно къде ще те отведе.
Starobrno протяга ръка на градски артисти - онези малко по-цветните, малко по-различните и им помага да реализират по-смелите си идеи. Така че оглеждайте се - ще попадаме на бара и на други неочаквани градски локации. А засега той отваря врати за съвместния проект на Urban Tapes и Dead Man's Hat. Защото парчето Little Cars е за всички онези, които търсят нови начини на изразяване, обичат да се изненадват и да бъдат изненадвани.
Основната китара, композитор, създател на текстовете и певец на групата Ража Файес ел Мадхун е родена в Кувейт, а родителите й са палестинци. Тя живее в България от 3 годишна или по-точно от 1992-а.
Беквокалите, синтът и впечатляващите изпълнения на чело (които трябва да чуете на живо!) са от Илияна Георгиева. Тя е и човекът, който, благодарение на опита и контактите си от времето на „бума на попа" преди десетина години, комуникира изявите и участията на бандата. Останалите членове на групата са Петър Трифонов (китара), Христо Михалков (бас), Стефан Цеков (барабани).
Стилът на Dead Man's Hat генерално може да бъде определен като „инди рок", но музиката им е много разнообразна.
„Имаме както прочувствени акустични балади, така и модерно звучащи рок песни, имаме и по- рокендрол неща", казва Илияна. Ража уточнява, че и слушателите им са най-различни. „На нашите концерти има от тийнейджъри, до хора на 50 и повече години".
Интересното при Ража е, че тя се занимава професионално с музика сравнително отскоро - едва от 4 години, като преди това е била „office person", както описва сама себе си. Но ако я гледате на живо на сцена в някои от клубовете, на които бандата гостува - например Terminal 1 или Строежа - никога няма да предположите, че „стажът" й е толкова кратък.
„Не знам как се получава. Не се бях занимавала с музика преди това. Завършила съм „Финанси" в УНСС и на 23 години започнах да свиря на китара и се научих за 1 година, защото ми стана мания - всеки ден по 8 часа свирех. В началото правех кавъри на песни, които ми харесват, и на които текстът означава нещо за мен. В един момент започнах да пиша мои неща, защото реших, че имам достатъчно емоция, която да покажа", разказва Ража.
Илияна допълва, че много често в съвременната музика много от най-добрите иновативни песни не са направени от професионални музиканти, защото според нея обучението често слага рамки и норми за възпроизвеждане на музиката.
„Когато ти липсват тези неща, си доста по-освободен и имаш по-голям шанс да измислиш нещо ново".
И Ража, и Илияна към момента се занимават изцяло и само с музика или свързани с нея събития и организация им. И успяват да се издържат от това, като казват, че „ако човек има желание, може да се намери начин".
Момичетата смятат, че колаборацията с брандовете също е възможност да печелиш от изявите си, но само ако ситуацията е „win-win".
„Аз не виждам защо младите артисти да не търсят подкрепа и сътрудничество с брандовете, и мисля, че до голяма степен самият артист трябва да прави така, че неговата музика да стига до компаниите", смята Илияна.
Според Ража зависи от сътрудничеството: „Едно е да продадеш цяла песен за реклама, а друго е те да ти подадат ръка, да спонсорират албум или клип или да са зад теб за турне. По този начин групата може да рекламира една марка, докато прави своите неща".
А сътрудничеството с Urban Tapes и Starobrno се случва някак естествено. „Просто всички споделяме еднакви цели - да правим нещата, които обичаме със страст и по този начин да радваме феновете."
И според двете на музикалната сцена в България се забелязва раздвижване, което е различно от „онзи класически рокендрол, на който се наслушахме последните 20 години".
И когато става дума за „класически рокендрол", и двете през смях обясняват, че песента, на която не биха направили в никакъв случай акустичен кавър, е It's My Life на Bon Jovi, която наскоро влезе в класациите, за най-омръзнал от слушане хит.
Dead Man's Hat вярват, че „когато правиш нещо с душата си - то се харесва" и смятат, че не правят компромиси с музиката си. „Може и песента ти да не влезе по радиата, но за сметка на това достига малко по малко до по-качествен таргет хора."
„Миналата година подгрявахме турне на Остава в Германия. Имахме само един сингъл тогава, но те дойдоха на наш концерт, чуха ни и ни поканиха... Имаме щастието много хора да ни помагат и имаме фенове не само в София, но и в Пловдив, Варна", казва Илияна.
Засега 99 процента от песните на Dead Man's Hat са на английски, но момичетата мислят и по въпроса за песни и на български.
На Ража просто й трябва още малко увереност - мисли си, че не може да напише текст на български, тъй като се е вдъхновявала от английски банди, текстове, литература и всичко, което гледа и чете е на английски. И всъщност, ако трябва да пише на родния си език, то тогава би трябвало да напише текст на арабски. Това определено би била много интересна идея и момичетата я обсъждат със смях.
Кой знае, може пък така в закачките да се роди следващият им нестандартен проект? Ние го очакваме с нетърпение.
