Да се разбирате от един поглед. Да те познава по-добре от теб самата. Да пази тайните ти. Да довършва изреченията ти. Да не задава излишни въпроси. Да се грижи за теб, без да те пресира. Да е приятел с приятелите ти. Да не се страхува да се поизмокри, когато пътешествате заедно. Да вижда света през очите ти. Да е на една ръка разстояние винаги, когато имаш нужда от него. Да не предава доверието ти. Да настройва хронометъра на 4 минути, веднага щом му кажеш "Време е за чай".
Какво искат жените? Толкова е просто. Но не е това, което си мислите.
Първият смартфон, който си купих преди около 8 години, ме изостави без предупреждение на средата на пътя, в най-напрегнатия момент от работата ми, когато нямаше нищо по-важно от един незабавен разговор. Изгасна около година след покупката от магазина и повече никога не се събуди, въпреки реанимационния престой по сервизи и клекшопове на препоръчани майстори в София. През това време трябваше да се сдобия по спешност с една от онези "отварачки" с фенерче, за да продължа напред - колкото да си върна част от списъка с контакти.
Години по-късно отново държах в ръцете си нещо, което претендираше да е "убиец на флагмани" и за което осъзнавах, че отдавна не ми върши полезна работа. Напротив, аз трябваше да го обслужвам, да внимавам да не прегрее и да се въздържам да не го засиля през терасата след всеки случай, в който посегна към него да прегледам съобщенията си и разбера, че междувременно се е самоизключил. Няма нужда да споменавам носенето на кабели за зареждане или външна батерия (тежка колкото 3 телефона), без които той не издържаше и половин ден активност.
Малко преди последната ваканция, която чаках и подготвях доста дълго време, си дадох сметка, че така не може да се продължи.
Представих си клетите размазани снимки, които щяха да ми останат "за спомен" от това пътуване. Представих си как попадам в средата на нищото в чужда държава и оставам без връзка и ориентир. Представих си и хрущящия звук от съприкосновението между асфалта и пластмасовия корпус на "убиеца" след кос полет от петия етаж, и си дадох обещание. Никога повече компромиси с телефона.
Това, което ползвах преди и след последния провален експеримент, бяха две устройства на Samsung. Преди - добрият стар Galaxy S2, сега - по-младият му наследник S9. "Двойката" все още работи при необходимост. Доскоро ми служеше като личен банкер, на когото бях доверила app-овете за обслужване на сметките ми.
Когато реших да ъпгрейдна S2 след третата година вярна служба, на мода беше "чистият Android" - онова преживяване, в което потребителят сам може да прецени кои от приложенията са му нужни и кои са излишни, без да робува на някоя от версиите, надути с вътрешнозаводски или телекомен софтуер. Точно така попаднах на претендента за "убиец на флагмани", който беше пределно чист. Толкова чист, че любезно ме приканваше да инсталирам по един нов app след всеки опит да редактирам и запазя .doc, .xls, да отворя .pdf или архивирана папка, или да пусна канал за ТВ-стрийминг, чието възпроизвеждане със звук и картина в сихрон се оказа трудно постижимо поради липсата на някакви кодеци. Хм...
Моментът, в който осъзнах разликата между качеството и претенцията за качество, настъпи, когато чух най-неочакваното и непринудено оплакване от мобилен телефон на всички времена.
"Прави прекалено добри снимки!", сподели със съжаление братовчедка ми (tatoo-артист) за своя тогавашен S7 Edge, с който фотографираше прясно изрисуваните гърбове, ръкави и подбедрици на клиентите си, за да ги добави във Facebook-портфолиото си. Ама че „проблем" - камерата на телефона й снима твърде чисто, детайлно и стабилно, а под татуировката се виждат и следите по тъканта, през която допреди малко е минавала иглата с мастилото.
Признавам, че изпитах тиха завист към чуждото "злополучие". Просто не се бях сблъсквала с проблем от подобно естество. Налагало ми се е да намалявам ръчно резолюцията на снимките на моя телефон, но не за друго, а за да пестя място в паметта при по-дълги пътувания. Фотогалерията от една лятна разходка в прелестната розова градина на Риджънтс Парк в Лондон, например, се доближаваше по яснота и естетика с изображенията върху кутиите за локум.
Тихата ми завист стана още по-трудна за прикриване, след като поразгледах нейния S7 Edge отблизо. На фона на лекия му дизайн със заоблени линии, инфинити екранa и стъкления корпус, по който просто нямаше нищо излишно, моята поизръбена пластмасова играчка изглеждаше като неугледната доведена сестра от приказките. И то - още преди батерията да започне да се разрежда за половин денонощие.
Беше въпрос на време да поправя грешката - и това време настъпи точно преди лятната ваканция.
И докато времето до отпътуването почти изтичаше, а колебанието между повече или по-малко неудачни модели вече ставаше невъзможно, се появи S9.
Имаше всичко това, от което имах нужда. Активира се от един поглед или докосване. Познава навиците ми и не досажда с излишни изисквания. Не си търси оправдания да не изпълни една или друга задача, роден е умен и говори на един език с всички останали умни устройства вкъщи. Снима по-добре, отколкото моите очи виждат. Зарежда се безжично, защитен е от вода и прах, има си всички нужни слотове за звук и памет, преходници, плюс AKG-слушалки. Поддържа връзка с конзолата DeX, с което скоро може да направи и работния ми лаптоп излишен. Дори с Биксби се разбрахме по някои основни въпроси на общото ни съжителство - когато чуе "It's tea time", просто слага алармата за чая.
Това, което в началото ме притесняваше - нестандартният му по-стеснен размер - се оказа предимство в женската ръка. Влиза във всеки джоб, малка чанта или спортен аксесоар, така че да можеш да го вземеш и докато бягаш на стадиона или караш колело. Иначе, най-после попаднах на премиум устройство, което не ме кара да треперя от страх, че ще го изпусна при всяко вадене (в интерес на истината, изпуснах го веднъж, не последва нищо страшно).
Не мисля, че има опасност да ми омръзне в скоро време, но когато рано или късно дойде време за ъпгрейд, знам, че имам възможност и за още по-силна алтернатива през серията Note.
Та.... какво искали жените ли? Абсолютно същото, което искат и мъжете.
Не просто поредната красива джаджа, а истински полезно, интелигентно, надеждно и мощно устройство в синхрон с твоя собствен начин на живот. Толкова е просто.
