"Плувецът" на Зандер - подписан с решимост, кураж и издръжливост

"Всеки път, когато те прегръщам, е последният. Знам го от самото начало. И когато ти се върна и аз поех нашето дете в безсънните си прегръдки, единственото, за което можех да мисля, бе, че този път е последният. Ти ме гледаш с очи, бистри като обещание за дъжд, и аз знам, че ти знаеш. От толкова отдавна, отколкото и аз. За моето предателство".

Така започва този интелигентно построен, задъхан текст, който светкавично ни пренася в сирийската столица Дамаск през 1980 година.

Йоаким Зандер е създал майсторски политически трилър за парализиращо чувство за вина, отмъщение и изкупление.

Още първите редове приковават вниманието заради емоционалния разказ от първо лице, единствено число. Протагонистът е мъж, който твърди, че знае всичко за оцеляването. Занятието му очевидно е опасно...

"И там, на балкона, в меланхоличната сладост на залеза, сред уханието на жасмин и под акомпанимента на приглушеното мърморене на дипломати, гангстери и политици, седнали вътре около масата, разменям информация, която ни отвежда по-близо до оцеляването. Правя сделки, които означават, че някой друг ще умре вместо мен."

Действието е игра на пинг-понг, постоянно разменя 1980 с 2013-та година, а впоследствие и други двойки години. Броят на героите постепенно набъбва.

В Упсала, Швеция, се запознаваме с Махмуд Шамош, рационален тип, който вярва в простите обяснения (и презира конспиративните теории).

Махмуд току-що е приел покана да говори на конференция в Брюксел, когато започва да получава смущаващи есемеси, подписани с "решимост, кураж, издръжливост".

Излиза, че някой знае за него неща, които той самият почти е забравил. Паниката, която го застига, става повод да научим за съществуването на Клара Валдийн, чиято роля в романа е ключова.

Оттук нататък напрежението драматично се сгъстява...

"Есемесите се увенчават със снимка, правена с джобен фотоапарат или с мобилен телефон. На преден план се откроява лежащ мъж, вързан с ремъци за носилка. По ръцете, врата и гърдите му се различават малки кръгли белези. Някой е гасил фасовете си по него отново и отново, но това не е всичко. За ужас на Махмуд очните гнезда на мъжа изглеждат празни, защото... наистина са празни."

Понякога истината и лъжата изглеждат еднакво привлекателни. И двете могат да те спасят. Но и двете могат да те погубят, предупреждава фабулата.

"Плувецът" е остроумен и емоционално въздействащ роман, в който обратите крият много капани.

Най-сполучливият образ все пак принадлежи на Клара Валдийн. А иначе хладната делова атмосфера в Брюксел и духът на изолирания шведски архипелаг са пресъздадени с усет за детайла.

Ако не сте предупредени, никога не бихте допуснали, че това е дебютен роман. Отлично темпо и ефектен финал на един разказ, чиято предпоставка не търпи възражения: лудостта на империите около нас продължава.

Ето няколко интригуващи цитата:

"Знам, че наоколо има много лъжа. Но реалността е крехка и без лъжата заплашва да се срине."

"Ако мислим за нещата със съжаление, никога няма да оцелеем. А в крайна сметка единствено оцеляването има значение."

"Има толкова несправедливости, за които никой не е държан отговорен. Да осъществиш отмъщението си, е могъщо изживяване. Малцина са дарените с този вид привилегия."

"Лъжата може и да е мерзка, но истинският ни враг всъщност е истината."

"Каквито и намерения да имаш, накрая всичко излиза накриво. Това е единственото, на което те учи животът."

 

Новините

Най-четените