Само един ден на шегата не стига! Ето защо Webcafe.bg и ресторанти Happy обявяват месец април – за Месец на смеха. През тези трийсет дни ще ви срещнем с най-усмихващите български комедийни актьори, заемащи специално място в сърцата ни.
Естествено, че знаете кой е Христо Гърбов. Дали сте се превивали от смях на ролята му като Пиер Миняр във „Вечеря за тъпаци", хилили сте се на Гари Льожен/Роджър Трампълмейн в „Още веднъж отзад" или сте се задавяли със салатата си пред телевизора, докато го гледате в „Комиците", във всички случаи сте запознати с комедийния му талант.
"Като малък не можех да казвам „р”, а майка ми ме питаше: „Ицо, кажи, ти умен ли си или прост?” Аз абсолютно осъзнавах, че ако отговоря, че съм умен, няма да има нищо смешно. Затова отговарях: „Плост съм” и майка ми се заливаше от смях.", казва той.
И на човек му става ясно, че седнал на една маса с Ицо Гърбов, смешното е гарантирано.
Срещаме се с него в един светъл априлски следобед в Happy Bar&Grill на строга делова среща, посветена на смеха и телешките кюфтета. Още със сядането си Гърбов ни почва с цитат от последния Мастър Шеф:
"Мъжът ти обича ли гурме?", питат една от участничките. А тя: "Ами не, той е от Враца".
Извън сцената и екрана Христо няма вид на смешник. По-скоро носи онова усещане за самовглъбеност, което придават на света около себе си хората, които вземат хумора насериозно. И принадлежи към човеците, с които времето никога не е достатъчно. А както знаем, то тече много бавно, когато се изгориш на врял тиган и ужасяващо бързо, когато имаш интересен събеседник, от когото да изстискаш поне една фреш-чаша житейска мъдрост.
Кога установи, че умееш да разсмиваш хората?
Още като дете, мисля. Много имитирах разни хора. От 4-годишен се правя на пиян. Имам снимка, направена от баща ми, на които съм на 3-4 години в морската градина, по един гащи-пликчета, мъкна една дамаджана и се правя на пиян, а хората наоколо се хилят.
С Христо Гърбов разговаряме в ресторант HAPPY на ул. Раковски 145. Ресторантът се намира в непосредствена близост до театър "Сълза и смях" и Сатиричния театър, където може да гледате няколко постановки с комика.
Колко е важно да се смеем?
Някои се смеят повече, други - не. Не можем и не искаме да бъркаме в генетиката и да правим от всички смешници. Но е важно, хубаво е. Друга гледна точка е, която те вади от суетата и от егоизма, към който всички сме повече или по-малко склонни.
Простотията - смешна или страшна?
Може да бъде и двете. В театъра играем френски комедии, където простотията е вкарана главно в образите на чиновници и финансисти. Французите много се подиграват на хората с тези професии, може би защото финансовата им система е много здрава или там е пълно с идиоти.
На чужд гръб простотията никога не е достатъчна, но ако е на наш - хич не ни е смешно.
Българите имаме ли чувство за хумор?
Ние не се обичаме много-много, това е може би една от най-неприятните ни черти, което обаче е по някакъв начин позитивно - дава ни свободата да си се подиграваме с чиста съвест, без морални спирачки.
Само че е добре да приемаме и шеги за наша сметка. Всеки актьор може да стане обект на някаква смешка или глупост и това да предизвика смях в залата. Това е прекрасно. Същото се отнася и до хората, които не са актьори - добре е да сме самоиронични, да приемаме другите да ни се смеят.
Една приятелка много се обижда, когато някой й каже, че няма чувство за хумор и винаги се оправдава с това, че шегите по адрес на други хора, са й много смешни - само да не я закачат нея. Да се подиграват на теб обаче може да е още по-смешно.
"На какво се смее най-много публиката?" - разговаряме с Христо Гърбов. Мястото: HAPPY, ул.Раковски 145
Качествените комедийни продукти предизвикат смях. Все пак, обичаме си гаврите. И грубичките смешки. Шегите много зависят и от изпълнителя. Има хора като Шкумбата, които са надарени със страшен талант за разказване на вицове и скечове. Има други актьори, които изиграват и поднасят много добре смешките. Един виц може буквално да оживее в изпълнението.
Като каза виц...хайде кажи един виц
Влиза един французин в един английски бар и си поръчва „typical English breakfast" - боб, яйца, black pudding, което е вид кървавица, богата работа. Гледа той black pudding-a, хапва от него, пък после вика: „Абе като го видях това, помислих, че е лайно. Пък като го опитах, съжалих, че не е".
Ресторант HAPPY, ул. Раковски 145 Снимка: Мирослава Дерменджиева, Webcafe
Кога последно ти се смя на нещо?
Играем в „Комиците" и Любо Нейков е в ролята на отвлечен човек, на когото са му вградили болезнен чип. Питам го къде е тоя чип. Той ми сочи - отзад. Питам го „Ама колко беше голям тоя чип", вече импровизирайки. „Поради големината ли така ви боли?", а той си представя явно някакви неща и му става смешно, вика „За едни е голям, за други - малък"... разсмяхме се и двамата.
Като стана дума за „отзад", промени ли се нещо за теб, след като през 2000г. взе „Аскеер" за ролята си в „Още веднъж отзад"?
Да, тази награда ми се отрази много приятно. Винаги съм живял с мисълта, че наградите не са важни, а значение имат само представленията и публиката. И все пак, да. Хареса ми.
