Йоран Свенсон е истински швед, или може би е бил, защото в последните 27 години живее в България. Идва малко след промените през 1991 г., за да остане тук 3 години, но после плановете му се променят.
Йоран е основател и председател на Българо-скандинавската търговска камара от 11 години. В началото тя е само Българо-шведска търговска камара, но бързо се вижда, че нуждите и проблемите на отделните скандинавски държави са сходни, както и възможностите им за развитие, и камарата се преформулира като Българо-скандинавска.
В продължение на 6 години Йоран Свенсон е и консул на Швеция в България. Женен е за българка, с която се запознава в Швеция, и има прекрасно чувство за хумор, което не сме сигурни дали се дължи на шведското му минало, или на българското му настояще.
Йоран, като човек, който живее толкова дълго време у нас, можеш ли да кажеш какво е общото между България и Швеция?
От историческа гледна точка има нещо, което свързва Швеция и България - шведският крал Карл XII е искал да свали от трона руския император Петър I. В този период България е под Османско робство. Турците обаче също са искали да махнат Александър Велики, затова Карл XII наема от тях войска.
Шведите печелят битката при Нарва, като в тяхната армия има много турски войници, но при Полтава губим. Налага се войниците да бягат назад, нещо доста трудно и не толкова организирано - като бягаш просто трябва да следваш мнозинството, така шведите бягат заедно с турците и стигат до Силистра.
За мен по-важно от историческа гледна точка обаче е, че аз дойдох в България преди 25 години.
Как дойде в България?
Срещнах Даниела - съпругата ми в Швеция през 1990 година, оженихме се през 1991 година, а през 1994 година се преместихме в България.
Това беше в самото начало на демократичните промени, от бизнес гледна точка имаше един вакуум за запълване - можеше да се започне различен бизнес и аз реших да опитам нещо, в което съм силен и би било полезно за България. Идеята ни беше да останем тук за три години, но още съм тук. С всеки ден се побългарявам все повече.
Лесно ли свикна?
Фактът, че съпругата ми е българка ми помогна да свикна по-бързо, нейните роднини станаха и мои роднини. Адаптацията зависи и от характера на човека, има българи, които не могат да живеят в чужбина, както има шведи, на които им е трудно да се преместят в България.
Съществуват и много митове относно двете страни, често чувам, че шведите са по-студени, трудно се адаптират и социализират, поставят дистанция с хора, които не познават, не са толкова социални. Това обаче не е вярно.
Разбира се, има разлика между жителите на Северна и Южна Европа, вече като човек, живял и на двете места мога да го потвърдя. Но също така е вярно, че шведите са приятели за цял живот - това обаче не става след като сме били за една вечер на маса с някого.
Вкъщи на какъв език си говорите?
Не говорим - шегувам се, разбира се. Запознахме се в Швеция и говорехме на шведски. Дъщеря ни вече е голяма, тя посещава английско-американско училище и говори хем на английски, хем на български, хем на шведски, направихме си наш език.
Ти ли говориш по-добре български или Даниела - шведски?
Даниела говори по-добре шведски отколкото аз български. Трябва да отбележа, че е по-трудно да науча спецификите на даден народ, отколкото езика.
Има ли много шведи в София?
Не са много, има много шведски фирми, но повечето от тях са с български мениджъри, други са гръцки, италиански, белгийски или немски. Живеем в международен свят.
Кое е най-характерно за шведите?
На едно събитие на Българско-скандинавската търговска камара преди 2-3 години темата беше "Разликата между шведите и българите от бизнес гледна точка". Шведите гледат да избягват конфликтите, по-скоро предпочитаме диалога, докато в България не е изключено някой да каже и нещо по-остро.
В Швеция, когато има някаква среща, то тя върви по определения дневен ред, но най-важната среща е тази пред кафе-машината преди официалната част. Там става ясно кой какво мисли, за да няма изненади после. Това е една негласна точка при срещите, да я наречем нулева точка. Тя ни дава възможност да обсъждаме нещата, избягвайки конфликтите и по-силни думи от нужните. Друго интересно е, че в първа точка обикновено се обяснява кога ще приключи срещата, така сме сигурни, че няма да закъснеем за другите си ангажименти.
В Южна Европа емоциите често преливат, по всяка точка всеки говори какво му е на сърцето и ако някой не се изрази особено ласкаво или дипломатично, страстите се разгорещяват и започва да ври и кипи. Въпросът тук обаче не е кое е по-добро или по-лошо, а да знаеш как всяка култура действа при различни ситуации, защото това са национални характеристики.
Volvo ли караш?
Не, не карам Volvo, но семейството ми е свързано с тази компания - брат ми е инженер "Техническо развитие" в сърцето на Volvo в Швеция. Преди години беше ясно, че една фирма е шведска, друга италианска, друга американска, и т.н., но днес живеем във време, в което невинаги се знае националността на собственика на фирмата, това може да е и инвестиционен фонд.
Днес Volvo, въпреки че компанията се продаде на китайци, е по-шведска марка от всякога. Защото техническото развитие се прави в Швеция и защото именно шведското е извадено на преден план. Техническото развитие на Volvo- ноу хауто се прави в Гьотеборг от шведската Volvo.
Вътре на седалката има много деликатно позциониран знамето на Швеция, а скоростният лост е с кристал Orrefors ...
Да, по-шведско от Orrefors има ли?!
Volvo в Швеция винаги е било символ на сигурност и стабилност, което много отговаря и характера на шведите.
Ако гледаме исторически, Volvo стои в основата на много иновации, свързани със сигурността като например 3 точковия колан.
Кажи ми с какво хората тук свързват с Швеция, както България се свързва например със Стоичков, Бербатов и Григор Димитров
Ингемар Стенмарк и Бьорн Борг - тях чух още, когато дойдох през 1990 година, ABBA също, както и шведския национален отбор по футбол, когото наскоро България успя да бие 3:2 в София след 50 години (смее се). Но иначе, ако говорим за музика например, Швеция е трета в света по продажби на музика в чужбина след САЩ и Великобритания.
Имаме също и хубави телевизионни сериали, и IT секторът ни е много силен - много от новите приложения идват от Швеция. Стокхолм е известен като град на стартъпите, ние сме на едно от първите места в света по стартъпи. Май с това сме известни. И с Volvo- че освен сигурни прави и интересни коли.
Шведите сте много силни в дизайна, включително и в дизайна на мебелите ....
Да, ние винаги търсим функционалност в дизайна. Ние не искаме нещата просто да хващат окото, но и да са удобни.
Знаете ли какво е Швеция, ще ви покажа една реклама на Златан Ибрахимович за Volvo и тя ще ви обясни.
Златан е толкова фокусиран върху мачовете, че често го обвиняват, че не пее химна. И той направи един много въздействащ клип с Volvo, в който пее химна на Швеция:
"Стара свободна, висока северна страна,
аз те поздравявам ...
(...))
Аз искам да живея, аз искам да умирам за Швеция."
По принцип той пее Швеция, а в химна не е Швеция, а Nordic - Скандинавия.
Този директно клип докосва националните чувства на шведите. Това е Златан, който е роден в Швеция, но баща му е от Босна, а майка му е хърватка. И това е Швеция, тя е отворена към други националности. Златан е страхотен пример как един човек приема шведското и става швед, въпреки че родителите му са от друга култура. Това е Швеция.
Кажи ми нещо шведско, което сте привнесли в България?
Като Българо-скандинавска камара правим 3 събития. . Едното е Midsummer - това е като вашият Еньовден. В Швеция ние празнуваме с шведски кюфтета, херинга и други традиционни неща, танцуваме и се молим да не вали дъжд, това е един семеен празник.
Другото е Crayfish парти в края на август, когато ядем раци картофена салата, пием шнапс и пеем, а третото е един празник на Санта Лусия, която носи светлината в топлината, и е на 13 декември.
Като повдигна темата за кюфтетата да те питам българските кюфтета и шведските само по големината ли се различават?
Ще кажа нещо за кюфтета, което приемете като покана за дискусия с читателите ви. Нали си спомняте историята, с която започнах за Петър I? В България вие наричате едни от кюфтета си - кюфтета по Цариградски и те са това, което ние наричаме шведски кюфтета. Цариград е бил сегашният Истанбул, говорим за 1708-10 година, и може би тогава, когато в Османската империя е имало толкова много войници на Карл XII, кюфтетата от Цариградски да са станали после така известните по света шведски кюфтета - нали знаете, когато една история се повтаря достатъчно високо и достатъчно дълго, тя става истина.
Наемна турска войска при Полтава, отстъпление към Силистра, това след злоупотреба с шведска картофена ракия ли го написахте?