Когато влезете в магазин за крафт бира, питайте кое е новото, не се насочвайте към едно и също всеки път.
С този съвет от варненската пивоварна „Гларус" окуражават изкушените от нарастващото занаятчийско производство на бира да опитват нови вкусове. Това е и голямата разлика и предимство на крафт бирите пред конвенционалните.
Създадена през 2014 г., днес „Гларус" е най-голямата от крафт пивоварните и в сравнително кратката си история успя да обогати пазара на качествена българска бира. За ценителите на пенливия алкохол пивото отдавна не е само тъмно или светло.
Във всеки сезон, дори всеки месец, крафт пивоварите се стараят да предложат по нещо ново. За тях изразът „лимитирано" не е само маркетингов ефект, а реално ограничение на сериите, за да се гарантира, че всяка ще бъде най-добре приготвената, с най-хубав вкус и най-подходяща за сезона.
Защото е скучно да пиеш само един вид бира - „Гларус" предизвикват вкусовете с мед, плодове, тъмен и светъл малц, шоколад, карамел, различна горчивина и киселинност...
„Почитателите на крафт бирите са постоянно в търсене на нови вкусове и съчетания. Те оценяват експеримента, авторския почерк на технолога, качеството на вложените суровини", обясняват от пивоварната.
Нов, все по-нов вкус
Бирата е от напитките, познати от дълбока древност, но в същото време тя се развива непрекъснато като вкус, технология, търсене. Много от българските потребители на крафт бира са толкова добре запознати с начина на производство и суровините, че си говорят професионално с технолозите, разказват от „Гларус". Разбира се, не е задължително да сте такива, за да пиете крафт бира и повишената й консумация в последните години доказва, че все повече българи и гости на страната откриват вкуса й..
При този тип бира няма толкова голяма сезонност - пие се по всяко време на годината, за разлика от масовите, които сме свикнали да виждаме в топлите месеци. За крафт пивоварите през лятото голямата консумация е по морето, през останалото време се премества в София, така че продажбите се задържат на приблизително еднакво ниво през цялата година.
Във Варна вече има и местен бирен шовинизъм - местните хора си припознават и обичат бирата, създадена в техния град, разказват от „Гларус". Технолозите им предлагат четири основни вкуса през годината, които винаги можете да намерите, а отделно всеки сезон се пускат различни вариации. Сезонните бири отразяват търсенето според сезона и наличността на суровини. Например, това лято бяха пуснати светли бири с плодове и билки, а през есенно-зимния сезон ще се пускат повече тъмни бири с по-голямо тяло и алкохол.
Понякога един вкус не се приема толкова възторжено, колкото се очаква. Тогава производството му за пазара се спира, започва да се търси подобрение и тогава отново може да се предложи. Такъв пример за „Гларус" е специфичният Dubbel, който е традиционен белгийски абатски ейл.
Сега се подготвя завръщането му, но с подобрена рецепта, която да разкрие повече дълбокият и специфичен вкус на тази много интересна бира.
От пивоварната казват, че има хардкор фенове, които предпочитат само нефилтрирана и непастьоризирана бира.
Такава в никакъв случай не може да дойде от масовото производство, затова виждаме и все по-богат избор на крафт бири по заведения, както и специализирани магазини за пиво с характер. Разнообразието е толкова голямо, че дори бацилът на българското кисело мляко е включен - с негова помощ се правят особени „кисели" бири, или sour beer, ферментирали с лактобацил.
Големите малки
В България масово продаваната и произвеждана бира е многократно филтрирана и пастьоризирана, затова в нея не остават никакви протеини, а се съдържа основно алкохол. Това от една страна позволява голямо като количество производство, дори за много по-кратко от обичайното технологично време, а от друга - има много дълга трайност.
Вкусът обаче си заминава след толкова обработка и вероятно това е основното обяснение за възхода на крафт пивоварните. Сред тях „Гларус" е най-голямата, като нейното производство е повече, отколкото на всички останали занаятчийски пивоварни. Предимството да си голям сред малките е и възможността да продаваш на по-достъпна цена.
Варненците налагат крафт бирата като достъпна, продукт, който не е само за елитарни потребители. Интересно ми беше да разбера, че в това отношение не само цената е причината.
За много българи все още крафт бира значи нещо, далеч от ежедневието, запазено за определен кръг хора. Всъщност сред тази продукция има бира за абсолютно всеки вкус и само ще изгубите, ако се притеснявате да опитвате нови комбинации.
Освен в специализирани магазини и в заведенията, „Гларус" се продава и в няколко търговски вериги - „Фантастико", „Хит" и „Дар" в София, „Билла", „Лидл" и „Метро" в цялата страна. Добър отзив има и от Румъния - компанията продава там от доста време чрез партньор, основно в 3-4 заведения в Букурещ.
Тъй като Варна е близо, румънската столица напълно попада във философията на крафт пивоварите - да се консумира бирата, която не е дошла от много далечно разстояние. Накратко - българските пивовари са достатъчно добри, за да изнасят дори за Белгия и Великобритания, но това би убило идеята на крафт продукцията.
И варненците като останалите крафт пивоварни са започнали производството си буквално „на ръка". Постепенно са направени инвестиции и така много от процесите вече са с помощта на машини. Основният цикъл не се е променил, съответно вкусът на бирата си е същият, какъвто би бил и при ръчно производство.
Пивото започва от...
Занаятчийските пивоварни отделят голяма част от времето си в търсене на подходящите продукти за производство. „Гларус" например купуват малц основно от Гърция. За моя изненада в България производството на качествен малц е на минимума, да не кажем, че направо липсва.
Хмелът в някои бири е български, например в Black Sea IPA, купува се също германски, словенски, американски. Влачещия храст расте и у нас, в доста райони може да го видите как е превзел стари сгради, дървета и огради, но едва в последните години се появиха съвременни култивирани плантации.
Другите продукти „Гларус" се стараят да бъдат български - медът и плодовете са специалните вкусове от местни овощари, а се оказва, че водата във Варна е много подходяща за производство на пиво.
Тъй като бирата навлиза масово в България чрез майстори-чехи, то и досега на българския пазар се налага вкуса на „лагер". Tова е пилзенския lager, ферментирал с дрожди с долна ферментация при ниска температура, който се получава добре в Чехия заради климатичните особености.
Днешният масов „лагер" за съжаление е с много евтини добавки и ускорена ферментация. По принцип би трябвало да „лагерува" поне 2-3 седмици в съдовете но често това не се спазва. За разлика от него ale, широко консумиран в Западна Европа, е с горна ферментация при 18-20 градуса. Тази температура и многообразието от съставки и видове дрожди, води до невероятно разнообразие на вкусове.
Българите определено има какво да наваксат с разнообразието на бирени вкусове и майсторите от крафт пивоварните с тук, за да го създадат. Остава ни само да се наслаждаваме, защото хладното време е чудесен повод за една тъмна бира.
