За митологията на крайното дясно на Запада Балканите са свято място

Когато излезе новината за атентата в Крайстчърч, Нова Зеландия, много балканци останаха доста изненадани. Ако в България вниманието се фокусира върху употребата на имена от българската история, за гърците изненадата дойде от жаргонната дума "туркофафос", изписана върху пушката на нападателя.

Буквално преведено, това означава "ядящ турци". Исторически погледнато, с тази дума се е изразявало почтително обръщение спрямо онези бойци, отличили се в гръцката революция от 1821 г. за освобождение от Османската империя.

Самата дума обаче има и един по-мрачен смисъл, с който съвременните гърци отдавна са свикнали и който явно е познат и на новозеландския терорист.

Това значение може да бъде проследено отново до гръцката революция, когато бойците не просто са се борели срещу османската армия за свобода, но също така са извършвали и на места етническо прочистване срещу мюсюлмани и евреи.

В онези времена "турчин" е само османският войник, но и всеки нехристиянин. Най-тъмните аспекти на термина "туркофагос" все по-често биват възкресявани от крайнодесни и националистически групи, които прилагат този термин като уважително нарицателно за всеки, който е убивал мюсюлмани.

Новозеландският терорист вероятно се е сблъскал с този термин и с различните му значения през времето, когато обикаля целия регион на Балканите, включително и през Черна гора, Сърбия, Босна, Хърватия и България. Само в Гърция той остава за повече от две седмици. За този терорист историята на Балканите и сблъсъка на балканските народи срещу Османската империя и мюсюлманите като цяло представлява своеобразно вдъхновение.

И това не е кой знае каква изненада, ако човек следи цялостната митология, която крайнодесните и неонацистки организации изграждат в глобален мащаб. За тях Балканите представляват последния ясен терен, на който християни водят реална битка срещу мюсюлманския свят и култура - война, в която истинските убийства и геноцидът са били нещо съвсем реално.

На Балканите ислямофобията е съсредоточена върху борбата срещу "турците" - нарицателно за всички мюсюлмани на полуострова.

Самата дума "турчин" се появява в текста на една от песните, които нападателят си пуска в колата преди атаката - стар сръбски националистически химн, възхваляващ Радован Караджич - осъдения за военни престъпления водач на босненските сърби между 1992 и 1995 г.

В текста на песента директно се казва, че "турците трябва да бъдат убити" като думите се отнасят към босненските мюсюлмани, а нападателят видимо издига в култ сръбската история (на нея отделя сякаш най-голямо внимание върху оръжието си), спирайки се на национални герои като Милош Обилич, на когото в сръбското народно творчество е приписвано убийството на султан Мурад I, княз Стефан Лазаревич и други.

След самото нападение в Крайстчърч бившият външен министър на Косово Петрит Селими отбеляза в Twitter, че "войните и геноцидът, извършени от сърбите в Косово и Босна, изглежда са се превърнали във вдъхновение за мнозина крайно десни по света".

Макар да има истина в думите му, би било неточно да се обвинява единствено Сърбия за развитието на крайнодясната митология, засягаща региона. В страната продължават да се развиват жестоки националистически и крайнодесни групировки, но този проблем се споделя в много от държавите в региона.

Онова, което обаче пасва точно е поставянето на събитията от войните след разпада на Югославия в центъра на тази нова крайнодясна митология.

Това е единственият пример от живата памет на нашето време, в който на европейска земя (родината на цялата Западна култура) се води конфликт по религиозни причини. И именно това спомага за придаването на исторически и традиционалистки характер на ислямофобията.

В тези военни конфликти от 90-те крайното дясно присъства ясно изразено. Извън местните сръбски милиции, във войните се включват и множество доброволци от различни страни - както от полуострова, така и извън него. Това явление ще се повтори след близо 20 години в Източна Украйна, където различни националистически и неонацистки групи влизат и от двете страни на конфликта.

С натрупания от военните конфликти опит те след това се връщат в родните си държави, за да се включат и дори да се опитат да оформят различни социални и протестни движения там. Най-пресният пример за това е френският ветеран Виктор Алфонсо Лента, който се превърна в едно от ключовите лица в протестите на "Жълтите жилетки".

Друг много ясен пример може да се намери в гръцката нео-нацистка партия "Златна зора", която събира вниманието на много крайно десни движения по света заради своя електорален успех през 2012 г. Някои научни изследвания установяват, че членове на партията са били доброволци във военните конфликти през 90-те в бивша Югославия. Нещо повече - смята се, че те са участвали в прословутото клане в Сребреница, при което са убити над 8000 босненски мюсюлмани.

Установено е също така, че те са участвали и в засади срещу мюсюлмани, избягали от града. Тези крайно десни доброволци успяват да избягат от отговорност и от всички дела срещу извършителите на зверствата, а връщайки се в Гърция, те се включват в организирането на крайнодесните групи в страната.

Именно техните преживявания по време на войната са в центъра на формирането на етоса и митологията на гръцката крайна десница.

Други доброволци по подобен начин пренасят опита си от войните в Западните Балкани към политиката на собствените си страни. Примери за това могат да се намерят в българските милиции от "ловци на бежанци", патрулиращи по границата с Турция, както и в организации като БНО "Шипка".

Освен "турците" мюсюлманските бежанци от Близкия изток се явяват като активизиращ фактор за много подобни групировки с крайнодесен профил от Гърция до Северна Европа, включително и в Босна, където местните "четници" имат все повече и по-"смели" изяви в нападенията си срещу мюсюлмани.

Всичко това създава един модел на митологизиране на Балканите като своеобразна "граница" между християнския и мюсюлманския свят, на която продължава да се води съвсем реална битка.

Регионът продължава да е дом на най-голямото мюсюлманско население извън Африка и Азия и за много крайнодесни и неонацистки организации Балканите продължават да се разглеждат като централно бойно поле на битката между "кръста и полумесеца".

Това е споменът за много реални конфликти на Балканите, включително кланета и други престъпления, които играят по-голяма роля за подсилване на самоличността на крайната десница.

Затова и ако Западът иска да се бори с надигането на неонацизма и неговите ислямофобски проявления, няма друг избор, освен да се фокусира и върху Балканите - митологичната столица на ислямофобията в представите на крайното дясно.

Новините

Най-четените