Докато глобалното население продължава да нараства с плашеща скорост, един сериозен проблем излиза на преден план - гладът. Ако прогнозите на учените са верни, към 2050 г. светът ще е населен от над 10 млрд. души, които ще имат нужда от толкова много храна, колкото досега не е произвеждана.
Мащабите на предизвикателството са епични. И истината е, че селското стопанство във вида, в който го познаваме, трябва да се промени, ако държим да имаме някакъв шанс да изхраним планетата.
В противен случай можете да си представите целия хаос, които може да се случи - 10 млрд. души и поне половината от тях гладни и ядосани...
Тази крайно необходима трансформация - не само на селското стопанство, но и по цялата верига, която се грижи за това храната да достигне до вашата маса - вече е започнала малко по малко да се реализира.
Кои са обаче следващите стъпки, които да спомогнат за това да се оптимизира производството на храна?
Създаване на роботи-фермери
Преди да се възпротивите на това с идеята, че роботите ще отнемат работни места, се замислете за оптимизацията на труда, която може да се случи. И сега много фермери казват, че времето на полето, седенето в трактор в продължение на часове, е не само еднообразно и скучно, но и им пречи да вършат друга важна работа за развитието и управлението на бизнеса си.
Small Robot Company са създали три (относително) малки робота: Том, Дик и Хари. Том прави снимки с геотагове на растенията на полето, които се изпращат обратно за анализ. След това, въз основа на получените данни, Дик пръска много прецизно отделните посеви, което елиминира нуждата от тотално пръскане на цели полета, и избягва ненужно замърсяване от отточните води и пести ресурси.
А Хари е засаждащ робот, който разполага и с роботизирана редосеялка. Заедно те извършват монотонните задачи, които обикновено се вършат от хора. При това те се заемат с тази работа с по-голяма точност и по-малко замърсяване на околната среда.
Запазване на ценната пръст
Една причина малките, мобилни роботи да са добра новина за фермерството, е че те могат да заменят много от работата, извършвана от големи традиционни трактори. Обикновените трактори са много тежки. Когато те минават през полетата, те стягат самата почва. Това унищожава празнотите в пръстта и ограничава размера на порите, задържащи въздух и вода, което на свой ред сериозно се отразява на способността на почвата да задържа вода, и съответно на способността на посевите да я усвояват, наравно с хранителните вещества.
Употребата на по-малки и леки роботи за работата, извършвана в момента от тракторите, може в огромна степен да спомогне за намаляването на тези проблеми. Няма спор, че един малък робот не може да тегли голяма, тежка машина като плуг или култиватор. Но и стремежът в случая не е просто да се възпроизведат традиционните методи на фермерство, а да се подобрят.
Годната за консумация храна - не на боклука
Един от безспорните проблеми, който трябва да бъде решен, ако искаме да се справим с недостига на храни, това е огромното количество годни за консумация продукти, които се изхвърлят. Според ООН около една трета от всички произвеждани храни изгниват в кофите за боклук на потребителите и търговците, или се развалят заради лоши практики на транспорт и събиране на реколтата.
Една от държавите с голям проблем в това отношение е Нидерландия - вторият най-голям износител на селскостопански продукти (по стойност) след САЩ. Огромните мащаби на преминаващите през Нидерландия храни означават, че развалящите се продукти са голям проблем.
Нидерландското правителство се е зарекло да стане първата европейска държава, която да намали наполовина количеството изхвърляни храни към 2030 г.
Едно от възможните решения в тази насока е употребата на приложения като "Too Good To Go". То позволява на търговците да продават на клиентите на намалена цена храна, която нормално би се озовала в кофите за смет, но реално все още е напълно годна за консумация.
Забавяне на процеса на стареене на продуктите
Не можем да върнем назад часовника, но особено при плодовете можем да забавим движението на стрелките му. Бананите, които консумираме в Европа, пътуват от Еквадор, Доминиканската република, Коста Рика или дори още по-далечни места.
За да стигнат до нас, те са били откъснати зелени, прекарали са около 40 дни на кораби, и впоследствие са се оказали в супермаркет, където, за да бъдат взети от рафта, те трябва да са перфектно жълти, без тъмни точки или кафяви петна. Постигането на това изисква невероятно внимателно управление.
Ако бананите узреят твърде рано в този процес, те отделят етиленов газ, който задейства узряването на другите банани. Достатъчен е един ненавреме узрял банан, за да съсипе 15% от пратка с банани. Това е огромно количество отиващи на боклука банани.
Това, което правят някои учени в Норуич, Великобритания, е да променят генома на бананите - конкретни компоненти от тяхното ДНК - така че те да отделят много по-малко етилен. Това може да доведе до по-малко отпадъци при превоза и да удължи срока на годност на бананите в супермаркетите.
Разбира се, в случая говорим за ГМО, което е плод на сериозни дебати, особено в Европа. Но ако сработва, това ще е добро решение за ограничаване на изхвърлената на боклука храна.
По-умен избор
Прекарвайки време с фермери, производители, търговци и потребители, бързо може да се установи как сегашните методи на отглеждане, преработка и продажба на храни просто не са устойчиви, нито дават възможност за рязко увеличаване на мащабите на бизнеса.
Единственият начин, по който можем да изхраним 10 млрд. души към 2050 г., е фермерството и хранителната индустрия да работят в посока за повече устойчивост.
Това изисква промени в целия модел на отглеждане, преработка, транспортиране, съхранение и продажба. Иначе казано - много компании и правителства трябва да предприемат действия, но същото важи и за всички нас.
Този процес започва от по-умното използване на природните ресурси за отглеждане на храните и приключва с умното пазаруване и съхранение на храната от самите потребители.
Изграждането на свят, изхранващ се с устойчиво селско стопанство, е обезкуражаващо тежка задача. Но фермери, учени, инженери, търговци, бизнес лидери и правителства си партнират, за да гарантират, че ще имаме достатъчно храна в бъдеще.
