Седмица преди националния референдум в Македония, който ще определи не само името на страната, но до голяма степен и нейното бъдеще в Европа (поне засега), информационната среда там започва да се нагнетява с мнения и изкривено отразяване на събитията, насища се с изкривени и поляризиращи наративи от някои руски медии, особено от "Спутник" - онлайн издание, финансирано от държавата.
@DFRLаb - международната група за изследване и анализ на дигитални доказателства, проследяваща актуални събития и конфликти, анализира отразяването, с което "Спутник" покрива референдума в Македония, и открива интересна картина на едностранно, силно изкривено и откровено заблуждаващо съдържание.
Анти-референдум реторика
@DFRLab провежда две основни търсения в Google, за да открие последните статии, публикувани от Sputnik през изминалия месец, които включват ключови думи в Македония и НАТО.
Общо 4 от първите шест резултата показват негативно отношение спрямо споразумението между Гърция и Македония, което доведе и до въпросния референдум. Още в уводните изречения си личи редакционната позиция на сайта.
Така например една статия гласи:
"Във всички проучвания македонците преобладаваха в отхвърлянето на споразумението на правителството с Гърция за преименуване на страната им и заличаване на тяхната македонска етническа и национална идентичност, но по-конкртно за целите на членството в НАТО и Европейския съюз под американски диктат. Изборите показват, че между 80% и 90% от македонците ще бойкотират референдума."
Независимо от твърденията на "Спутник", изследване на Международния републикански институт посочва, че сред македонците има "повишаване на оптимизма и подкрепата за присъединяване към Европейския съюз (ЕС) и Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) преди референдума".
Според самото проучване 57% от македонците подкрепят членството на страната в ЕС и НАТО, като 37% са твърдо подкрепящите, а 20% "донякъде подкрепят".
Същият дял (57%) вярва, че ползите от присъединяването оправдават приемането на новото име. Половината от респондентите (49%) възнамеряват да гласуват в подкрепа на решаването на спора за името, в сравнение с 22%, които възнамеряват да гласуват против предложената промяна.
За сметка на това източникът, на когото се позовават "Спутник" за текста си, не е посочен. Освен това заключението, достигнато чрез непосочени изследвания и без реални данни, подкрепя подвеждащ и пренебрежителен разказ, който пряко противоречи на данните от повечето социологически проучвания с прозрачна и заявена методика.
Обхват на статиите
В социалните мрежи последните текстове на "Спутник" по темата, измерени на 19 септември, включват високо съотношение на гневни реакции и ниска степен на ангажираност от страна на потребителите. Въпросната реакция "неприязън" към дадена статия би могла да бъде индикатор за мнението на дадения читател спрямо самия журналистически текст, но по-скоро е показател за първоначалната реакция на читателя към заглавието.
Докато измерването само на неприязънта не е окончателен показател за чувствителността на читателите по темата, отразяването на "Спутник" върху референдума в Македония все още не събра чувствително по-голяма ангажираност сред потребителите.
Една статия - "Македония на ръба на фона на страховете от манипулация в надвисналия вот гласуването за членството в ЕС", постига само 137 души обхват социалните медийни платформи.
Друга статия - "Македония: Името, с което рухва руско-гръцката връзка" - събра едва 191 реакции общо в различни социални медийни платформи.
Още една друга статия - "Присъединяването на Македония към НАТО ще бъде грешка с последствията - казва посланикът на Русия в ЕС" - постигна само две харесвания и шест реакции на неприязън.
Балканите са цел на Русия
Данните, подготвени от посолството на Косово във Франция, наблюдават разширяването в отразяването на "Спутник" върху теми от Балканите. В набора от данни са включени версиите на сайта на френски, английски, немски и сръбски език.
Seeing #Russia propaganda machinery working overtime today on #Kosovo. A reminder on how important Kosovo is for Russian propaganda: from 2008-16, Main editions of Sputnik published over 12500 (!) articles on #Kosovo, 2200 on #Macedonia, 2600 on #Montenegro. Think about it. pic.twitter.com/MDFGmPf5v9
— Petrit Selimi (@Petrit) 9 септември 2018 г.
Бърз поглед показва, че "Спутник" е увеличил броя на материалите си, посветени на държави от Балканския полуостров, с близо 100% след 2015 г. Само за Македония има качени над 600 статии за 2016 и 2017 г. Въпросът тук не е общият брой, а как спонсорираната от руската държава медия увеличава вниманието си върху Балканите след засилването на присъствието на ЕС и НАТО в някои части от региона.
Миналата година Черна гора се присъедини към НАТО, а отразяването на "Спутник" на теми от страната се покачи почти пет пъти спрямо това за 2015 г. Същото може да се каже и за Косово, но за страната това съвсем не е нещо ново.
"Руската кампания за дезинформация е изключително активна в продължение на почти десетилетие", коментира преди време бившият външен министър на Косово Петрит Селими.
Поляризиращите коментатори на "Спутник"
Сайтът, който се рекламира като място за "алтернативни новини", тенденциозно подбира коментаторите и интервюираните си лица така, че те да изказват позиции против Запада, НАТО и Европейския съюз. Така например неотдавнашната статия, озаглавена "Политиката доминира над реализма: населението на Балканите се противопоставя на НАТО - анализатор", включва анализа на тенденциозно критичния към НАТО Навид Наср политически коментатор.
Друг пример е твърдението на автора на книгата "Мъките на Косово" Никола Миркович в интервю за "Спутник", че дори самата формулировка на въпроса за референдума за името на Македония е измама, с която се влияе на гласоподавателите, което не е подплатено с какъвто и да е анализ, а стои просто като твърдение.
Това, което, може да се обобщи в случая, е, че "Спутник" изключително тенденциозно и настоятелно отразява македонския референдум с материали, насочени против Запада, ЕС и НАТО, както и управляващитте в Македония, прокарвайки руската гледна точка по въпроса.
Що се отнася до ефекта на тази кампания поне през социалните мрежи, той определено намалява като обхват на достигнатите потребители, реакции и цялостно влияние.
Реалният ефект обаче ще се види на 30 септември, а от това може да зависи бъдещето на Македония.
