"Спутник" и руската пропаганда в референдума за името на Македония

Седмица преди националния референдум в Македония, който ще определи не само името на страната, но до голяма степен и нейното бъдеще в Европа (поне засега), информационната среда там започва да се нагнетява с мнения и изкривено отразяване на събитията, насища се с изкривени и поляризиращи наративи от някои руски медии, особено от "Спутник" - онлайн издание, финансирано от държавата.

@DFRLаb - международната група за изследване и анализ на дигитални доказателства, проследяваща актуални събития и конфликти, анализира отразяването, с което "Спутник" покрива референдума в Македония, и открива интересна картина на едностранно, силно изкривено и откровено заблуждаващо съдържание.

Анти-референдум реторика

@DFRLab провежда две основни търсения в Google, за да открие последните статии, публикувани от Sputnik през изминалия месец, които включват ключови думи в Македония и НАТО.

Общо 4 от първите шест резултата показват негативно отношение спрямо споразумението между Гърция и Македония, което доведе и до въпросния референдум. Още в уводните изречения си личи редакционната позиция на сайта.

Така например една статия гласи:

"Във всички проучвания македонците преобладаваха в отхвърлянето на споразумението на правителството с Гърция за преименуване на страната им и заличаване на тяхната македонска етническа и национална идентичност, но по-конкртно за целите на членството в НАТО и Европейския съюз под американски диктат. Изборите показват, че между 80% и 90% от македонците ще бойкотират референдума."

Независимо от твърденията на "Спутник", изследване на Международния републикански институт посочва, че сред македонците има "повишаване на оптимизма и подкрепата за присъединяване към Европейския съюз (ЕС) и Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) преди референдума".

Според самото проучване 57% от македонците подкрепят членството на страната в ЕС и НАТО, като 37% са твърдо подкрепящите, а 20% "донякъде подкрепят".

Същият дял (57%) вярва, че ползите от присъединяването оправдават приемането на новото име. Половината от респондентите (49%) възнамеряват да гласуват в подкрепа на решаването на спора за името, в сравнение с 22%, които възнамеряват да гласуват против предложената промяна.

За сметка на това източникът, на когото се позовават "Спутник" за текста си, не е посочен. Освен това заключението, достигнато чрез непосочени изследвания и без реални данни, подкрепя подвеждащ и пренебрежителен разказ, който пряко противоречи на данните от повечето социологически проучвания с прозрачна и заявена методика.

Обхват на статиите

В социалните мрежи последните текстове на "Спутник" по темата, измерени на 19 септември, включват високо съотношение на гневни реакции и ниска степен на ангажираност от страна на потребителите. Въпросната реакция "неприязън" към дадена статия би могла да бъде индикатор за мнението на дадения читател спрямо самия журналистически текст, но по-скоро е показател за първоначалната реакция на читателя към заглавието.

Докато измерването само на неприязънта не е окончателен показател за чувствителността на читателите по темата, отразяването на "Спутник" върху референдума в Македония все още не събра чувствително по-голяма ангажираност сред потребителите.

Една статия - "Македония на ръба на фона на страховете от манипулация в надвисналия вот гласуването за членството в ЕС", постига само 137 души обхват социалните медийни платформи.

Друга статия - "Македония: Името, с което рухва руско-гръцката връзка" - събра едва 191 реакции общо в различни социални медийни платформи.

Още една друга статия - "Присъединяването на Македония към НАТО ще бъде грешка с последствията - казва посланикът на Русия в ЕС" - постигна само две харесвания и шест реакции на неприязън.

Балканите са цел на Русия

Данните, подготвени от посолството на Косово във Франция, наблюдават разширяването в отразяването на "Спутник" върху теми от Балканите. В набора от данни са включени версиите на сайта на френски, английски, немски и сръбски език.

 

 

Бърз поглед показва, че "Спутник" е увеличил броя на материалите си, посветени на държави от Балканския полуостров, с близо 100% след 2015 г. Само за Македония има качени над 600 статии за 2016 и 2017 г. Въпросът тук не е общият брой, а как спонсорираната от руската държава медия увеличава вниманието си върху Балканите след засилването на присъствието на ЕС и НАТО в някои части от региона.

Миналата година Черна гора се присъедини към НАТО, а отразяването на "Спутник" на теми от страната се покачи почти пет пъти спрямо това за 2015 г. Същото може да се каже и за Косово, но за страната това съвсем не е нещо ново.

"Руската кампания за дезинформация е изключително активна в продължение на почти десетилетие", коментира преди време бившият външен министър на Косово Петрит Селими.

Поляризиращите коментатори на "Спутник"

Сайтът, който се рекламира като място за "алтернативни новини", тенденциозно подбира коментаторите и интервюираните си лица така, че те да изказват позиции против Запада, НАТО и Европейския съюз. Така например неотдавнашната статия, озаглавена "Политиката доминира над реализма: населението на Балканите се противопоставя на НАТО - анализатор", включва анализа на тенденциозно критичния към НАТО Навид Наср политически коментатор.

Друг пример е твърдението на автора на книгата "Мъките на Косово" Никола Миркович в интервю за "Спутник", че дори самата формулировка на въпроса за референдума за името на Македония е измама, с която се влияе на гласоподавателите, което не е подплатено с какъвто и да е анализ, а стои просто като твърдение.

Това, което, може да се обобщи в случая, е, че "Спутник" изключително тенденциозно и настоятелно отразява македонския референдум с материали, насочени против Запада, ЕС и НАТО, както и управляващитте в Македония, прокарвайки руската гледна точка по въпроса.

Що се отнася до ефекта на тази кампания поне през социалните мрежи, той определено намалява като обхват на достигнатите потребители, реакции и цялостно влияние.

Реалният ефект обаче ще се види на 30 септември, а от това може да зависи бъдещето на Македония.

#1 ММ 25.09.2018 в 14:15:58

Да, и? За какво служи тази статия, освен за упражнение или част от курсова на второкурсник от специалност "Журналистика"? Всички знаем, че Русия е против споразумението Гърция-Македония. Всички знаем, че интересите на Москва на Западните Балкани са застрашени. И че това е така, защото Русия просто няма какво да предложи на страните от региона. Каква е идеята? Да се сатанизира допълнително образът на Путин в очите на шепата плявки, пишещи под статиите на WC? Ми..те и без това са максимално поляризирани по линията русофилия-русофобия и никой няма да си промени позициите и след хиляда статии.

#2 sim4o 25.09.2018 в 14:49:32

Такава е политиката на сайта. Той е русофилски, загърбил е българските , балканските и европейските проблеми и ни занимава с Русия.. Явно има таргет ниша.. Не си гледат нашето дередже - на ЕС и на България едни хора .. ами се вглъбяват в това, какво биуло в разни далечни страни-в Русия най-вече .. Па и нямат комай задълбочени знания по темата за която споделят , та се налага да се намесвам с факти и сведения .. Ама те - след някой друг ден .. пак се отплесват, пак започват да споделят какво и как е в Голямата страна .. За такива хора - навремето имаше списание "Днес и утре" - тотално покриваше тази информационна ниша и руско-интересуващите се го разкупуваха като топъл хляб .. Като чета как определени хора пишат само за Русия се чудя .. бе с Ботев Пловдив и строежа на стадиона се не знае, какво става ; Крис Корнел се е самоубил, а вие.. Русия, та Русия .. вярно, братски народ, вярно - лошо няма човек да е възприемчив към други култури би народи - имам приятели се интересуват от Индия или Япония, например.. ама Русия - чак пък толкова? Иде ми на ум Любен Каравелов : Българине, българине, чуждо мотовило! Имаш ли ти нещо свято или нещо мило? Езикът си ти презираш, народът си гониш, а над чуждите гробове едри сълзи рониш! Все пак - демокрация е! Нека си имат и местенце, където да се говори за Русия - това сайтче, например!

#4 dedo adji 26.09.2018 в 11:12:30

... Кому е нужно имагинаерно силна Унгария или Полша! Силен ЕС има шанс ... Кому е нужно? Ами например, на унгарците и поляците. И на ЕС. Как става силен съюз от слаби съюзници? Става френско-немска империя.

#6 dedo adji 26.09.2018 в 13:54:11

Стига с тоя свободен пазар, бе Бароне. Такъв няма и не е имало. Са СвП заговорват в Англия през 30-те години на 19в, когато там е вече "работилницата на света" и икономиката е много по-мощна от всички останали. И чак през 1849г отварят английските портове за чужди кораби. Когато на пазара има няколко много мощни играчи, той е свободен за тях. А за една малка и бедна страна е все едно ти да излезеш на ринга срещу двамата братя Пулеви. ЕС е нужен, защото извън него има още по-мощни играчи и може да им се опре само колективно. Но здрав съюз не се гради с регулиране кривината на краставиците, налагане на гей бракове и толериране на исляма. На това се опъват някои националисти и популисти, а не на общата икономика. Национализмът и популизмът могат да станат опасни само в прекалени дози, като всяко нещо. Като ракията: 2 чашки - блясък в очите, 7 чашки - под масата. Ако не беше залитането по глобализъм и бюрокрация, те щяха да имат много по-малка подкрепа. Но тук говорехме за Македония и канала Путник. Естествено е руснаците да не се радват на разширението на НАТО, за ЕС не съм сигурен. Но една държавичка, колкото 2 московски района, разположена на гъза на географията, едва ли смущава спокойния сън на Путин. Това не са балтийските републики на границата. Вдигат си щатния шумов фон, а улавите западни жълти медии го усилват, да не би някой да не е забелязал колко лоша е Русия. Бас ловя, че повече западни (и български) читатели са обърнали внимание от македонци. А и за НАТО и за ЕС Македония ще бъде по-скоро тежест, поне през първите 10-20 години.

#7 deowin 26.09.2018 в 17:06:03

>И на ЕС. Как става силен съюз от слаби съюзници? Явно има лека разлика между твоите виждания и тези на хората, реално управляващи ЕС. Конкретно, това, което ти виждаш като "силни съюзници" те го виждат като "слаби съюзници", иначе нямаше да се чудят какво да правят с Полша и Унгария, нямаше да искат да наказват Полша заради подкопаването на независимостта на съдебната система и Унгария заради накърняване на основни европейски ценности, заложени в самата основа на ЕС. Никой не рита срещу хубавото. Следователно, явно ЕС не мислят, че това, което се случва в Унгария е Полша, е точно хубаво за ЕС. Ти мислиш така. Мисли си.

#8 dedo adji 26.09.2018 в 17:56:21

...Никой не рита срещу хубавото. Следователно, явно ЕС не мислят, че това, което се случва в Унгария е Полша, е точно хубаво за ЕС. Ти мислиш така. Мисли си. ... Така мислят поляците и унгарците. Аз съм страничен наблюдател без значение. А управниците си мислят, че не е хубаво за тях. Добър или лош, силният е силен а слабият слаб. И най-добрият слаб е по-скоро ремарке, отколкото помощен двигател.

#9 deowin 26.09.2018 в 18:28:19

>Така мислят поляците и унгарците Е, и? Твоето мнение относно кого ЕС мисли за силен или слаб съюзник, както сам правилно отбелязваш, е без значение. Защо мнението на поляците и унгарците да е с повече значение относно този въпрос?

#11 dedo adji 26.09.2018 в 23:36:38

Естествено, поляците и унгарците са неразумни деца, които не знаят кое е добро за тях и се налага да им го кажат и наложат мъдрите брюкселски бюрократи, вдъхновени от духа на Шорош. Не звучи ли познато, дори за тебе, който си живял кратко под мъдрото ръководство на Партията? Добре си го усвоил и без АОНСУ.

Новините

Най-четените