Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Битката за Ормузкият проток - защо този пролив е толкова важен за всички?

Един от най-значимите морски търговски пътища - Ормуз - в момента е една от най-горещите точки на света Снимка: Wikimedia Commons
Един от най-значимите морски търговски пътища - Ормуз - в момента е една от най-горещите точки на света

Ормузският проток, тесен корабоплавателен маршрут в региона на Персийския залив, от известно време е в центъра на нарастващото напрежение, което заплашва да избухне. Два военни кораба на Британския кралски флот вече са в Персийския залив с мисия да защитят корабите, плаващи под британски флаг.

Последните месеци бяха тежки за корабоплаването през този тесен канал - освен британските танкери спрени (единият и пленен) от иранската ислямска революционна гвардия, преди това няколко други танкера бяха потопени, като САЩ обвиняват за това също иранците.

Сега Великобритания опитва да сформира широка европейска коалиция за опазването на спокойната морска търговия в региона, а САЩ подготвят своя самостоятелна операция пак там, част от усилията на Вашингтон да притисне Техеран икономически и политически.

Защо обаче Ормузкият проток е толкова важен?

Въпреки малкия си размер, това е един от най-важните морски пътища в света. Той е дълъг около 154 км и широк само 33 км в най-тясната му точка, като транспортните коридори във всяка посока са широки само по малко над 2 км.

Граничещ на север с Иран, а на юг с Оман и Обединените арабски емирства (ОАЕ), Ормузският проток свързва Персийския залив с Оманския залив (който е предверие към Арабско море), което го прави една от най-важните точки в търговията с петрол. Протокът е достатъчно дълбок за най-големите танкери за суров петрол в света и се използва от големите производители на нефт и газ в Близкия изток, както и от техните клиенти.


Карта на Ормузкия проток и заобикалящите го държави - Иран на север, ОАЕ и Оман - на юг.

Логичният въпрос тогава е по колко нефт минава през този проток?

Във всеки един момент има поне по няколко десетки танкери, които пътуват към протока Ормуз или го напускат.

Само за миналата година оттам е била превозена около 1/5 от всичкия продаден петрол в света. По около 21 милиона барела нефт са минавали през Ормузкия проток всеки ден през последната година, според данните на американското министерство на енергетиката.

През 2016 г., последната година, за която има сравними данни, протокът беше най-натовареният морски път за петрол в света. През него са превозвани по около 19 милиона барела на ден - повече от 16 милиона барела на ден, които минават и през пролива Малака, основен международен воден път в Индийския океан.


Трафикът през Ормузикия проток. Източник: marinetraffic.com

За сравнение, само пет или шест милиона барела на ден минават през Суецкия канал и Баб ел-Мандеб в Червено море.

Ормузският проток е жизненоважен за основните износители на нефт в региона на Персийския залив, чиито икономики са изградени основно около производството на нефт и газ. През 2018 г. Саудитска Арабия изпраща близо 6,4 милиона барела петрол на ден през протока, Ирак изпраща над 3,4 милиона, ОАЕ почти 2,7 милиона, а Кувейт малко над 2 милиона.

Иран също много разчита на този маршрут за износа на петрол. И Катар, най-големият световен производител на втечнен природен газ (ВПГ), изнася почти целия си газ през пролива.

Това стана особено важно през последните години за големите икономики в Азия. По-голямата част от петрола, преминаващ през пролива през 2018 г., отива към Китай, Япония, Южна Корея и Индия. А САЩ също внасят близо 1,4 милиона барела на ден по този маршрут.

Великобритания внася малко нефт от Персийския залив през протока Ормуз, както и около една трета от течния природен газ, който използва.

Има ли други маршрути за търговия на петрол?

Ормузският проток все още е най-добрият маршрут за транспортиране на големи количества нефт от Персийския залив и е единственият морски маршрут. Алтернативите са няколко наземни тръбопровода, които могат да пренасят нефт.

Саудитският тръбопровод тръгва към Червено море и има капацитет от около пет милиона барела петрол на ден. Абу Даби също има тръбопровод, през който може да пренасят около 1,5 милиона барела петрол на ден по крайбрежието, отвъд протока Ормуз. И има тръбопровод, който може да транспортира петрола на Ирак до брега на Средиземно море.

И все пак в голямата си част тези тръбопроводи не работят на пълния си капацитет. Освен това те не могат да транспортират такива количества петрол, колкото може да се превозва с кораб.

Иран ли контролира трафика през Ормузкия проток?

Правилата на ООН позволяват на държавите да упражняват контрол до 12 морски мили (около 20 км) от бреговата им линия. Това означава, че в най-тясната си точка проливът и корабните му коридори се намират изцяло в териториалните води на Иран и Оман.

Международните конвенции обаче дават на корабите - включително военните кораби - правото на преминаване през териториалните води на държавите. На Иран е позволено да действа в собствените си териториални води, но не за сметка на правото на преминаване на чуждестранни кораби.

Каква е голямата игра в случая?

Оправданието на Техеран в случая е, че задържаните от тях кораби търгуват контрабандно с петрол или нарушават някакви други разпоредби. За иранците обаче протокът е един от възможните лостове за влияние, които да засягат големите европейски държави като Великобритания, Франция, Германия и т.н.

Тези държави са ключови играчи в ядреното споразумение от 2015 г., според което (обяснено най-просто) Иран изоставя ядрената си програма в замяна на облекчаване на международните икономически санкции над страната.

С излизането на САЩ от това споразумение и политиката на американския президент Доналд Тръмп за натиск над Техеран - политически и икономически с налагането на нови санкции и притискането на партньорите също да налагат санкции, Иран има нужда от повече облекчения от санкциите на останалите държави.

Затова в момента и правителството на страната възобнови работата по ядрената си програма, обогатявайки уран над допустимите от споразумението количества и нарушавайки част от другите условия по сделката, за да се напомни на останалите държави, все още спазващи споразумението от 2015 г., че Иран пак може да се върне към старите си навици.

С притискането на международната търговия на петрол и горива (потапянето на два петролни танкера на Норвегия и Япония и извършването на натиск над други плавателни съдове, минаващи през протока) се цели същото - да се покаже заплахата, която Иран може да представлява, ако исканията му не бъдат изпълнени.

Самият процес още е в развитие. В момента САЩ, от една страна, и Великобритания и няколко други европейски държави, от друга, се опитват да осъществят контрол над Ормузкия проток, но това е скъпа и тежка за извършване операция, която може и да не се увенчае с успех на фона на сериозното количество кораби, които трябва да бъдат защитавани.

Следващият ход е в полето на Техеран и също ще е интересен за проследяване. Едно е сигурното - в момента протокът Ормуз е сред най-интересните точки по света.

 

Най-четените