Напоследък се наблюдава едно парадоксално и необяснимо на пръв поглед масово оглупяване в световен мащаб. Странна ситуация предвид огромния културен, икономически, политически, научен и технологичен напредък на човечеството. Цялото досегашно развитие на нашия вид (волно или неволно, осъзнато или не) води в една определена посока, и това е посоката към по-добър живот на всеки отделен човек.
Не вярвам някой да се опита да оспори точно това твърдение. Графиката на качеството на живот на хората е нарастваща спрямо движението на времето, независимо от количествените, качествени или духовни критерии, които биха влезли в нея.
Разбира се, някой би казал, че това са нашите съвременни критерии, но, за добро или лошо, ние живеем сега и (донякъде) можем да гледаме назад, докато обратното не е било възможно за хората, живели преди нас.
Без да имам претенции да отговоря на вечния въпрос за смисъла на живота, само ще предположа, че стремежът към постоянното му усъвършенстване може би е заложен в нашата природа още със създаването ни. (Последното да не се разглежда в теологичен аспект. Как точно е възникнал човешкият род и как е стигнал до тук са въпроси, с които тук не се занимаваме.)
Имайки предвид всичко казано по-горе, а и погледнато логично, би трябвало съвременният свят да бъде тържество на здравия разум, материалното и духовно благополучие на хората. Би трябвало да доминира осъзнатият стремеж към образование, самоусъвършенстване, придобиване на умения и компетентности, способност за самостоятелно мислене, поемане на отговорност за собствения живот, както и отговорно участие в обществото.
На тази степен на развитие можем да очакваме най-вече една спокойна работа на хората, обществата, държавите, бизнесите. Солидарност и ефективна грижа за отделните граждани и групите, които имат затруднения с това да се справят сами. Очаквано е в този ред на мисли и елитите, излъчени от всички нас, да функционират в съответствие с посочените идеи, ценности и практики.
Не би било нормално да съществуват значими фактори и събития (извън природните катаклизми или икономическите кризи), водещи в друга посока.
Очевидно обаче те не просто се случват, а, както може да се предположи, водят след себе си сериозни негативни последици.
Смайващо е как в днешно време, когато сме достигнали завидни нива на глобализация, свобода на информацията, придвижването, търговията, обмен на културни ценности, все още има доста хранителна почва за едно чудовище, което нанесе тежки вреди на човечеството през 20-ти век, и което, ако не се спре навреме, може да доведе до още бедствия и човешко нещастие. Това чудовище е национализмът.
Получила тласък от разпадането на империите на границата между 19-ти и 20-ти век, тази фикция бързо завладява умовете на милиони хора, умело манипулирани от т.нар. национални елити.
Тези елити осъзнават още преди този разпад накъде вървят нещата, и умело подготвят почвата за идването на новите времена. А веднъж стъпили на върха на новосформираната чиста „национална държава“, вкарват в действие всички пропагандни, организационни, образователни, политически и военни инструменти за отхранване на този национализъм.
Разбира се - с користни политически цели, разбира се - с измисляне и насаждане на „велика“ национална история, митове и легенди - винаги за сметка на другите народи, най-вече – на съседите…
Примери? Няма нужда да ходим много далече. Трябва ли да напомняме какво са коствали на България Балканските войни и Първата Световна Война? Трябва ли да напомняме в името на какъв „идеал“ са водени и как е подклаждана тази атмосфера? А съвсем наскоро светът отбеляза годишнината от края на първата голяма война.
Но да оставим засега миналото. По дефиниция то би трябвало да служи за урок на бъдещите поколения. А дали е така? Какво се случва днес?
Тук е мястото да цитирам популярният напоследък писател Ювал Харари:
"Имаме глобална екология, глобална икономика и глобална наука, но ние все още сме управлявани от национални политици. За да имаме ефективно управление, ние трябва да изберем едното от двете - или да деглобализираме екология, икономика и наука, или да глобализираме политиците си."
Ще посоча един от най-красноречивите примери, провокиран и от актуалните събития - уж съгласието в преговорите между ЕС и Великобритания, и драмите, които се разиграват в кабинета на Тереза Мей през последните дни.
BREXIT
Какво се случи?
Великобритания пряко или косвено е дала на съвременния свят почти всичко, което днес познаваме като наука, технологии, социално-политически отношения. Британската империя е може би първата глобална сила, поставила началото на глобализацията в съвременните измерения на тази дума. Индустриална революция, парламентаризъм, капитализъм - всичко това идва оттам.
На по-късен етап Обединеното кралство винаги е било контрапункт на германските амбиции, претенции и действия в Европа, а и по света. Бидейки важен фактор в ЕС, те, години наред са допринасяли за мира и просперитета на континента в сложните времена от ВСВ до днес.
По-точно до юни 2016-a. В този момент нещо се обърка. При всичките му слабости и недостатъци, ЕС си остава триумф на разума и прагматизма на държавно и междудържавно ниво.
Историята не познава друг подобен проект, в който вече 28 отделни страни (нации) доброволно се обединяват в обща структура, със свободно движение на "хора, стоки и капитали", територия, в която на практика няма граници, територия, в която вековни кървави вражди са заменени с приятелско съжителство, търговия, обмяна на културни ценности.
Територия, в която свободата, демокрацията, човешките права, върховенството на закона са реалност, която никой не може да оспори - напротив, понякога дори се прекалява в това отношение, но това е друга тема.
И… британците избраха да напуснат всичко това. Вярно, не всички - малко повече от половината, но актът е факт. Ето отново синтезираното мнение на Харари:
"След векове на ужасяващи кръвопролития, французи и германци, италианци и британци, най-после успяха да създадат работещ механизъм, който носи континентална хармония. А британските гласоподаватели хвърлиха прът в колелата на чудесната машина!"
Защо го направиха? Защо избраха самоизолацията, един куп видими и невидими проблеми, затруднения за бизнеса и за хората, срив на валутата, икономически спад, правен вакуум (за да не кажа хаос). В името на какво?
"За да си върнем страната обратно!" - с блеснали очи отговаряха в дните около референдума желаещите да излязат. - "За да не плащаме на мизерниците Гърция и България, а нашите пари да си остават за нас!", "За да си решаваме сами какво да правим, вместо Брюксел да ни нарежда", "За да не ни заливат тълпи от емигранти" и т.н.
Всички тези аргументи може би имат своите основания, така, както всеки има право да ги преувеличава или да ги омаловажава.
Аз искам да се спра обаче на първия от тях, защото е много показателен, а най-вероятно е бил определящ за мнозинството от гласувалите "Out". Освен всичко друго, по мое скромно мнение, е и най-абсурден от всички. Спомням си как един младеж, някъде от централна Англия, който трудно говореше езика на Шекспир, на всеки въпрос на журналиста за позицията му, отговаряше с едно и също: "I want to get my country back!"
Да, звучи направо трогателно. Горката Британия, подхвърлена на произвола на лошите европейци! Как да не плюеш на векове усилия, на милиони жертви, на бъдещето на децата си, само и само да си я върнеш обратно. Как да не развееш знамето, както са го правели дедите ти! Нацията е в опасност, да я спасим!
Странен изблик на национализъм на това място и по това време! Някакво обяснение? Ще се опитам да формулирам моето.
Национализмът дълго време още няма да загине. Привидно изчезнало, неговото семе стои спящо дори и в някои от най-развитите и проспериращи общества. Необходима му е само добра почва и добри сеячи. Всъщност, от сеячите се иска единствено да повтарят това, което са правили техните предшественици векове наред. Няма нужда никак да бъдат оригинални. Нека обаче да поговорим за почвата.
И на днешния етап на развитие, мнозинството от хората по света са недостатъчно образовани, с объркани и неясно осъзнати ценности, носещи се по вълната на инерцията, без много много да се замислят какво реално се случва около тях (а и с тях).
Положително е, че, поради неминуемия технологичен прогрес, съотношението в последно време се променя. Но ще трябва да мине още доста време, за да бъде достигната критичната маса на хората, които могат да въздействат позитивно на обществото. А може и такъв момент да не настъпи…
При това положение не е особено трудно тези хора да бъдат манипулирани, и да се хващат на една толкова стара и изтъркана въдица.
heavymetal | 25.11.2018 12:30 .. Здравейте! Аз съм авторът на статията. Искам да отговоря на последния коментар на dedo adji. .. И не давам акъл на никого. Написах си мнението като гражданин, а хората от сайта прецениха, че може да се публикува. Хубаво е да се чуват различни мнения, нали? Направих го, защото съм разтревожен от бедите, които може да донесе безогледният национализъм, и защото съм убеден, че глобализацията е естествен и неизбежен процес. .. ------------------ 1.Браво на автора, че се появява от небитието! Добра практика! 2.Браво, че не се дава акъл! Според мене в случая е необходимо даже обратното - акъл да се взема! Примерно- да се попрочете .. Любезно предоставям заглавие , като необходимо за начало на изграждане на компетентно мнение, Румен Петров и поредицата му „Национализъм, теория и етика“ .. ...Що е нация и какви са проявленията на този конструкт ,са разглеждали много автори. Сред изследователите с най-впечатляващи постижения в това „премерено“ концептуално осмисляне са: Бенедикт Андерсън , Ърнест Гелнър , Антъни Смит . Вложеното от тях познавателно съдържание в понятието „нация“ би могло да внесе силен евристичен потенциал в съдържанието на понятието „национална сигурност“. Концептуалното осмисляне на нацията се колебае между две основни представи: обективистка и субективистка. Обективистката подчертава обективната принадлежност към дадена култура, субективистката – субективния избор на принадлежност към дадена общност (Гелнър 1999: 14) 3.Ако беше четено, едва ли щяхме да сме дарявани с бисери, като следния: .."Примери? Няма нужда да ходим много далече. Трябва ли да напомняме какво са коствали на България Балканските войни и Първата Световна Война? Трябва ли да напомняме в името на какъв „идеал“ са водени и как е подклаждана тази атмосфера?.." .. Ами идеалът ни е бил национална независимост и създаване на условия за свободно културно, икономическо, етническо, социално развитие на целия български народ? Защо Балканската Война е била комай единственият път, който ни е останал за да решим проблемите стоящи пред обществото ни? Ами сигурно, щото не сме успяли по друг начин. То и Израел, отиде на операции "Мир в Галилея' и към Шестдневната война - заради това - не успя по друг начин. 4.Нищо "назадничаво" , няма в нацията. Ърнест Гелнър поставя нацията в широк диахронен контекст. Авторът разделя развитието на човечеството на три основни етапа: доаграрен, аграрен и индустриален (Гелнър 1999: 12). 5.А разсъжденията за Британия , както в исторически контекст, така и за явлението БРЕКЗИТ ми се видяха безкрайно повърхностни.. съветвам четене и в тази посока. Препоръчвам да се почне с книги за Червената роза и Бялата роза. Битката при Таутън примерно. После-нататък по хронология! Да се чете! 6.Безогледният национализъм , безогледната глобализация , безогледната индустриализация , безогледната ВЕИзация , , безогледната топлофикация , както и безогледната простотия биха могли да донесат много беди .. 7.Кафенцето си имат право на собствена редакционна политика. Те привлякоха като автори Спас от Кочериново , Мануела Геренова , сега вече и ти пишеш ! Браво !
АВТОРЪТ (който и да е той), здраво се е объркал. Явно е млад човек, видно от невежеството му в областта на историята, политиката и общото развитие на обществото. Omnium malorum stultitia est mater. Иначе това е стандартната теза на левичарите-неомарксисти: за всичко е виновен "национализма" (етикет, който всъщност би трябвало да означава "шовинизма", защото думата "национализъм" няма това отрицателно качество, с което я натоварват марксистите). Хитлер също е "националист" (изобщо не се споменава, че е социалист). Хитлер се коментира постояно, като дори му се приписват чужди деяния, а за Сталин се мълчи. За жертвите на марксизма-ленинизма/сталинизма (100 000 000) не се обелва и дума. И това е нормално, нали съвременните левичари-неомарксисти произлизат от същия корен, НАЛИ И ТЕ ГОТВЯТ СЪЩОТО ЗА ЧОВЕЧЕСТВОТО. Глобализацията в момента е изгодна само за транснационалните компании и за Неомарксистите-левичари - за първите, за да продават стоки и услуги в глобален мащаб и да трупат пари, а за вторите - да осъществят идеите си за световно господство върху руините на буржоазната държава/и морал и на капитализма(същото, към което се стремеше и прародителят им Маркс) Между двете престъпни групировки в момента е осъществен престъпен алианс. Първите ударно финансират вторите, като се надяват на базата на "левичарската вълна" да циментират печалбите си. Горките нещастници! Те не помнят съдбата на германските промишлени и финансови магнати, които съгласно подобна логика подкрепиха лявото движение на Хитлер. След победата на националсоциализма, не малко от тях платиха с живота си по концлагерите...
Уважаеми коментиращи, няма нужда от агресия. Всеки си има убеждения, всеки е чел малко или много, всеки има право да избира с какво да си изпълва живота. И този дебат няма нужда от кой знае какви усложнения. Аз казвам нещо простичко и прагматично от позицията на 2018г. Активните хора, бизнесът, хората на науката и изкуството, ако щете и туристите, неминуемо ще направят така (то и сега е до голяма степен валидно), че човечеството да живее заедно в много отношения. Без намесата на правителствата. Без някой да ги кара насила. Технологиите и комуникациите вече спомагат за това. Всички вие ползвате интернет. Това не е ли глобализация? Къде е тук мястото на Александър Велики, Римската империя, Марксизъм, и какво ли още не беше? Защо непременно си представяте глобализацията като някакъв акт на отказ от национални държави и някакво световно правителство? Ще кажете ЕС има шапка. И сте прави. Никъде не съм казал, че съм фен на точно този модел. Всяко нещо си има кусури. Важното е отново съвсем прагматично: Аз мога без никакъв проблем да се кача на самолета, и да кацна във Виена, за да разгледам тяхната култура. Германецът може да кацне в София, и да разбере нашата култура, и колко е красива България. Умните деца могат да отидат да учат там, да видят хората как са го направили, и да се върнат тук, за да помагат на Родината си. Както са го правили Възрожденците. Една успяла българска фирма може да инвестира без проблем в Румъния, просто защото тя така си е решила, не защото някой и е наредил. Кое от тези не ви харесва? Аз ви казвам да бъдат оставени тези, които работят и създават, да го правят без изкуствени пречки от правителствата. Аз ви казвам държавата да не насъсква гражданите си срещу съседите, да не харчи парите им за глупости, а да се съсредоточи в ефективното изпълнение на истинските си функции. Това си е чист капитализъм! Къде го намерихте Маркс в цялата работа? Къде е Световната конспирация? Предполагам, че не искате да го приемете, точно защото е простичко и логично. А някой пак ще каже, че е "мазно", "наивно"... А не е ли реалност?
Позволявам си за последно и коментар по конкретна тема, понеже някои я засегнаха. Наистина за последно, нямам повече какво да кажа. Някой спомена за стотиците хиляди доброволци, тръгнали с ентусиазъм за Балканската война. Чудесно! Някои от тях веднага са влезли и в ПСВ. Питайте ги как са се чувствали през 1918! "Ами идеалът ни е бил национална независимост и създаване на условия за свободно културно, икономическо, етническо, социално развитие на целия български народ? Защо Балканската Война е била комай единственият път, който ни е останал за да решим проблемите стоящи пред обществото ни? Ами сигурно, щото не сме успяли по друг начин." Така, а по този начин какво точно от изброените постигнахме? Аз предпочитам Дебелянов да беше живял по-дълго, и да беше написал още прекрасни неща!
heavymetal | 26.11.2018 12:06 Позволявам си за последно и коментар по конкретна тема, понеже някои я засегнаха. Наистина за последно, нямам повече какво да кажа. .." ------------------------ Абсолютна истина! И аз не виждам, какво и за какво да се каже.. Да се дудне безсмислено ? Ама за какво? Браво! Радвам се че съм чут! .. Първо наистина е е хубаво да се чете, а после-да се пише! Освен за Британия и за Национализма , любезно ще предоставя материали и за Ферднинанд и дейността му. Ето инфо за една Научна Конференция - не е зле да се попрочетат публикуваните материали: ..."цар Фердинанд (1861 – 194 инициативен комитет организира и в София конференция на тема "Цар Фердинанд и модернизацията на България". Членове на инициативния комитет са предимно историци и юристи – акад. Георги Марков, директор на Института по история на БАН, проф. Андрей Пантев, доц. Жоро Цветков, съдия Димитър Гочев, доц. Емил Георгиев от Софийския университет,... "Намерението на инициативата не е да превъзнасяме , но и се противопоставяме на едностранчивите тълкувания, с които историческите факти са изместени от измислени постулати и легенди.." Фактите! Не е зле да се знаят! --------------------- "Ами идеалът ни е бил национална независимост и създаване на условия за свободно културно, икономическо, етническо, социално развитие на целия български народ“ ... .. .. Аз предпочитам Дебелянов да беше живял по-дълго, и да беше написал още прекрасни неща!" --------------------- А аз предпочитам и Ботев да беше живял ! А вие, приятели, не искате ли, като нас с Авторът - Христо Ботев, Дебелянов, Гео Милев , Никола Войводов, Петлешков, Дюстабанов .. да си бяха стояли живи и здрави и да не бяха погивали млади? А Владимир Мусаков - млад, многообещаващ автор - погива в Алфатар на 29 септември 1916? За свободна Добруджа? А струвало ли си е . Пишете, мнението ви ми е важно. А иначе за Простотията и Невежеството , и че трудно се крият, получаваме нови и нови доказателства, нали? Поздрави Поздрави и на Младия Автор ! Попътен вятър..!
АВТОРЪТ (който и да е той), здраво се е объркал. Явно е млад човек, видно от невежеството му в областта на историята, политиката и общото развитие на обществото. Повтаря като папагал тоталитарните левичарски тези. Omnium malorum stultitia est mater.
Малък баланс на национализма и глобализма. Имам предвид само българската нация, останалите не ме интересуват. При най-големия възход на национализма - по време на 3-те войни за национално обединение - България е загубила между 100 и 200 000 убити. По време на глобализацията, още в самото й начало, загуби 2 000 000. Де е Киро на кирия. За да съм коректен следва да отчета и 2 000 000 българи, оставени живи, но обезбългарени, загубени за България. С любезното активно съдействие на днешните глобализатори и инструктори по демокрация. Мерси.
До авторът и неговите опоненти, Моля, вижте тази статия и по-специално – втория коментар под нея – на Helleborus /кукуряк/: http://glasove.com/categories/vytreshni-glasove/news/zashto-nikoga-nyama-da-prostyat-na-trymp-otakaza-ot-globalizma Ето така, струва ми се, трябва да се разсъждава по тези въпроси.