На фона на започналата в петък руска офанзива срещу украинската Харковска област, в Москва обявиха сериозни рокади, засягащи армията.
Президентът Владимир Путин е решил да замени министъра на отбраната Сергей Шойгу с досегашния вицепремиер Андрей Белоусов.
От своя страна Шойгу ще има нова длъжност като секретар на Съвета за сигурност на Руската федерация, заменяйки на поста опитния ветеран Николай Патрушев.
Новината бе обявена в неделя вечерта, като за момента има твърде много неизвестни. Акцентът на медии и анализатори е насочен към Белоусов и какво би могло да бъде неговото влияние върху фронта и новата офанзива.
Все пак може би по-важното е каква ще бъде съдбата на Патрушев, който през последния четвърт век винаги е бил един от хората с най-голямо влияние върху Путин.
На първо време трябва да бъде ясно защо точно Андрей Белоусов.
Той от дълго време е в политиката на Русия. Бил е министър на икономиката и съветник на президента по икономическите въпроси. Има международен опит и е считан за един от най-ерудираните експерти в правителството, който от дълго време защитава идеите за по-голяма роля на държавата в икономиката.
Със сигурност не е хардлайнер, няма никакъв военен опит и може би изглежда странно, че в момента именно той е поставен на поста министър на отбраната, при това в разгара на война.
Всъщност подобно нещо не би трябвало да бъде изненада. Самият Шойгу също не е военен, а министърът на отбраната е по-скоро политическа и административна позиция. Оперативната власт се държи от началника на генералния щаб генерал Валерий Герасимов, който е подчинен на министъра в мирно време.
По време на война обаче ролите в голяма степен се сменят. Началникът на генералния щаб определя приоритети, ръководи и координира създаване и изпълнение на военни планове и най-вече докладва директно на главнокомандващия - президентът Путин.
Тук ролята на военния министър е преди всичко да осигурява нужните ресурси за снабдяването на армията и в този смисъл назначаването на икономист за позицията изглежда като логичен избор с цел оптимизация, все по-дълбоко привеждане на икономиката във военен режим и подготовка за дългосрочна конфронтация със Запада.
Няма как да знаем със сигурност дали има пряка връзка, но замяната на Шойгу, който изкара близо 12 години на поста си, идва три седмици след корупционен скандал, при който неговият заместник Тимур Иванов бе изправен пред съд и обвинен в корупция.
Това е най-големият подобен скандал в руското министерство на отбраната от началото на войната в Украйна насам и може би Путин е решил, че ведомството има нужда по-голяма ефективност на фона на очертаващия се особено активен летен сезон на фронта.
Шойгу определено не изглежда да е изпаднал в немилост. Даже напротив, ще заеме мястото на вероятно един от най-опасните хора в новата история на Русия.
Николай Патрушев е 72-годишен бивш колега на Путин в КГБ. После в продължение на повече от десетилетие е началник на Федералната служба за сигурност, а от 2008 година досега бе секретар на Съвета за сигурност.
Именно Патрушев е един от хората с основна роля за издигането на Путин и не са малко тези, които смятат, че има пръст в организацията на поредица бомбени атентати в жилищни сгради от 1999 г., които стават повод за Втората чеченска война.
В руската политическа система много често официалните длъжности имат чисто формално значение. Важните фактори са лоялност, прагматизъм, сила и достатъчно умения да се поддържат собствени клиентелистки мрежи, както и добри отношения с влиятелни съюзници.
В подобна среда Патрушев успява да превърне на хартия фигуративната позиция на секретар на Съвета за сигурност в една от най-позиции в Русия - хибрид между съветник по националната сигурност на президента и началник на разузнаването.
Това е концентрация на огромна власт и влияние върху вземането на решения и неслучайно навсякъде по света подобни функции се изпълняват от различни хора, тъй като съветникът по национална сигурност трябва да представя геополитическата картина пред своя президент и в същото време да бъде независим филтър на информацията, която пристига от разузнавателните служби.
Концентрирайки в себе си тези функции, Патрушев се явява като човек, който решава какво може да чуе Путин и съответно да го изолира от реалността.
Шойгу е един от приближените на Путин, но влиянието на новата му позиция в голяма степен изчезва заедно с Патрушев, доколкото секретарят на Съвета за сигурност притежава почти изцяло задкулисна и неформална власт.
В момента единствено и само от Шойгу зависи дали би могъл да възстанови позициите си, използвайки собствения си политически опит, контакти и приятелство с Путин.
Големият въпрос остава къде ще отиде 72-годишният ветеран от КГБ.
От Кремъл обявиха, че той ще има нова работа, без обаче да се уточнява каква. Единствената административна стъпка нагоре щеше да бъде поста на премиер, но вече е ясно, че досегашният такъв Михаил Мишустин е преназначен.
Варианти са ръководител на президентската администрация или замяна на 77-годишния Юрий Ушаков като президентски съветник по външната политика. Възможно е и да бъде създадена изцяло нова служба за Патрушев.
Вариантът за пенсиониране е почти нулев, просто защото хора като него не се пенсионират.
Може да се каже, че нито една от рокадите не означава съществена промяна на държавната политика.
Даже напротив - Путин гледа в дългосрочен план на своята "специална военна операция" и все повече ще има нужда от експерти като Белоусов, за да поддържа военната си машина в движение.
