Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Руският закон", който заплашва европейското бъдеще на Грузия

Медии и неправителствени организации с над 20% финансиране от друга държава ще бъдат считани за чуждестранни агенти Снимка: БГНЕС
Медии и неправителствени организации с над 20% финансиране от друга държава ще бъдат считани за чуждестранни агенти

В пореден уикенд хиляди демонстранти се събраха в центъра на грузинската столица Тбилиси за протест срещу крайно противоречивия проектозакон за чуждестранните агенти, който разделя страната от дълго време насам.

Законът гласи, че всяка медия или неправителствена организация с над 20% финансиране от чужбина трябва да се регистрира като чуждестранен агент.

Той провокира остра реакция от опозицията, Европейския съюз и САЩ заради приликите си с подобна наредба в Русия.

Неслучайно критиците го наричат "руския закон", използван от Кремъл за разправа с опозиционни медии и организации.

Опозицията смята, че приемането на противоречивото законодателство представлява заплаха за крехката демокрация в бившата съветска република, както и застрашава надеждите за евентуално членство в Европейския съюз, след като страната получи статут на кандидат-член в края на миналата година.

Според Върховния представител на ЕС по въпросите на външната политика Жозеп Борел "окончателното приемане на закона би повлияло негативно на напредъка на Грузия по пътя ѝ към ЕС." Подобна е позицията и във Вашингтон. 

"Присъединяваме се към нашите европейски съюзници в призива към Грузия да не приема законодателство, което противоречи на желанията на огромното мнозинство от грузинските граждани - да се интегрират напълно в ЕС", заяви говорителят на американския Държавен департамент Матю Милър.

"Ако бъдат приети, тези мерки ще ограничат свободата на изразяване и ще възпрепятстват независими медийни организации, които работят, за да предоставят на грузинците достъп до висококачествена информация. Общият ефект би бил подкопаване на гражданското общество", заключава Милър.

Какво представлява спорният закон?

За първи път е внесен за разглеждане в парламента през февруари 2023 г. от управляващата вече три мандата партия "Грузинска мечта - Демократична Грузия" и техния по-малък коалиционен партньор "Сила на народа".

Авторите на законопроекта "Относно прозрачността на чуждестранното влияние" предлагат създаване в Министерството на правосъдието на регистър на неправителствените организации и медиите, които получават над 20% финансиране от източници в чужбина. Те трябва да бъдат вписани като агенти на чуждо влияние и трябва да подават годишна финансова декларация, като в противен случай са заплашени от глоби надвишаващи 9000 долара.

Още тогава инициативата среща остра обществена съпротива и в отговор на критиките, че е в руски стил, коалицията внася втори законопроект "Относно регистрацията на чуждите агенти."

Според защитниците му той е копие на американския "Закон за регистрация на чуждите агенти", приет във Вашингтон още през 30-те, и изисква чуждестранните агенти не само да се регистрират, но и да разкриват връзките си с чужди държави и да дават информация за свързани дейности и финансиране.

В този вариант, наред с медии и организации, са включени и физически лица, които са заплашени от административни глоби и затвор до 5 години, ако не изпълняват разпоредбите.

Паралелно с разглежданията на текстовете в парламента десетки хиляди излизат на улиците в Тбилиси. При масовите безредици полицията използва сълзотворен газ, за да разпръсне тълпата, а десетки са арестувани.

Общественото напрежение тогава принуждава управляващите да изтеглят предложенията. Така въпросът се отлага до преди няколко седмици, когато всичко започва наново.

В началото на този месец лидерът на парламентарното мнозинство и изпълнителен секретар на "Грузинска мечта" Мамука Мдинаридзе обяви решението за повторно внасяне в парламента на законопроекта за чуждестранните агенти.

Той уточнява, че текстът на документа ще бъде същият като през 2023 г., с изключение на термина "агент на чуждо влияние". Вместо това ще се използва понятието "организация, преследваща интересите на чужда сила". Единственото изискване на инициативата, по думите му, ще бъде годишна финансова отчетност от организации, чиито приходи имат над 20% чуждестранен произход.

Основните мотиви на управляващите са свързани с това, че неправителствените организации, финансирани отвън, крият приходите си и същевременно с това са двигател на антиправителствени протести.

Реториката на най-голямата партия в страната и най-вече на техния по-малък коалиционен партньор често е свързана именно с идеята за външното вмешателство в политиката на Грузия и че те са единствените пазители на страната от чуждестранното влияние.

В този смисъл идва и обществената дискусия около втори законопроект, провокирал разделение в страната. Неговата цел е "защита на семейните ценности и децата", като в разпоредбите му влизат брак само и единствено между "генетичен мъж мъж и генетична жена", както и забрани на медицинските процедури за смяна на пола и "популяризирането" на еднополови връзки.

"Грузинска мечта" умишлено свързва двете теми", казва пред RFE/RL Тамар Джакели, основател на партията Грузинските зелени и лидер на Tbilisi Pride. "Партията процъфтява, когато има поляризация в обществото."

Текущата ситуация се случва по-малко от шест месеца преди парламентарни избори и в голяма степен цели да разедини още повече фрагментираната политическа опозиция в навечерието на вота.

Либералните и проевропейски партии, които са против закона за чуждестранните агенти, трябва да направят сложен избор.

Те трябва да преценят дали да отблъснат по-консервативните избиратели като се противопоставят на антигей закона, или да го подкрепят и да отблъснат либералните избиратели и съюзниците в САЩ и Европа.

"Това е капан за опозицията", смята Корнели Какачия, директор неправителствената организация "Грузински институт за политика". "Нямат правилен избор тук и при всеки случай ще загубят."

По неговите думи преди закона за чуждите агенти, опозицията е имала доста предпазлив подход към ЛГБТ правата в консервативното общество на Грузия, и сега използват въпроса, за да отвличат вниманието от други проблеми.

Един от тях със сигурност е раздвоението на Грузия между Изтока и Запада.

Защитниците на "руският закон" посочват, че САЩ и европейските страни имат подобни текстове, изискващи прозрачност за организациите с финансиране от чужбина. От своя страна западните дипломати в Тбилиси отхвърлят тези твърденията с аргументите, че американските и европейските закони не са толкова рестриктивни и са насочени срещу враждебни държави, а не съюзници.

Само че докато за управляващата партия консервативните социални ценности не противоречат задължително на желанието за интеграция със Запада, то за малкият коалиционен партньор "Сила на народа" врагът е именно там.

За нейният председател Созар Субари предложените закони са начин за защита на Грузия от "ЛГБТ пропагандата" на САЩ.

"Време е да обсъдим колко полезно е стратегическото партньорство с държава, която подкопава националните ни институции и ценности, опитвайки се непрекъснато да организира политически революции и възприема ЛГБТ пропагандата", смята политическият лидер.

Засега законът е приет от парламента само на първо четене, като съвсем скоро предстои и разглеждането му на второ. Президентът Саломе Зурабишили се закани да наложи вето, но управляващото консервативно мнозинство има достатъчно гласове и политическа воля, за да постигне целта си.

Въпросът е дали това наистина няма да коства перспективата за европейско бъдеще на Грузия. 





 

Най-четените