Навсякъде по света консервативните групи набират влияние и засилват властта на десните лидери. Това е тенденция, която се ръководи не само от по-възрастните, но и от по-младите.
Бързият възход на крайнодесният лидер Жаир Болсонаро в Бразилия може и да изненада някои наблюдатели, но със сигурност не идва от нищото.
Неговият успех идва след години на подкрепа от страна на силни социални движения.
Тяхното засилено влияние е ключов елемент от завръщането към по-консервативни политики в много държави през последните години. Често десният популизъм е прокламиран от новосъздадени партии и харизматични лидери. Помислете си за унгарския премиер Виктор Орбан, който се обяви за защитник на страната си от мюсюлманските мигранти.
Но истината е, че често централната роля в подобни движения е на обикновените хора. Те са създадени от това, което обикновено описваме като "гражданско общество" - група от граждани с обща цел, независимо дали е подкрепа за местното училище или събаряне на политически режим.
През годините гражданското общество изглеждаше да е по-скоро либерално - подкрепя човешките права, демократичните реформи и защитава малцинствата. Често именно тези прогресивни каузи привличат младите да се включат.
Само че в момента гражданското общество включва все по-нарастващ микс от хора и политически цел, а тези вдясно набират популярност.
Много от тези консервативни групи споделят вярата си в "традиционните ценности" - тези, които често се свързват с религия, национална идентичност, защита срещу имигранти и подкрепа на семейството като социална единица.
Разбира се, доста неща различават членовете в подобни групи. Докато повечето подкрепят демокрацията и работят в подкрепа на мейнстрийм политиката, друга малка част са по-подривно настроени и дори склонни към насилие.
Независимо от разликите, изследване на "Карнеги Европа" показва, че има много страни, в които консервативното гражданско общество има ключова роля при формирането на събитията в държавата. В Бразилия широка коалиция на консервативни групи помага през 2016-а Дилма Русев да бъде свалена от президентския пост и да започнат масови протести срещу корупцията.
Украйна е виждала протести на радикални националисти срещу външната руска намеса, докато социално консервативни групи се съсредоточават върху религията и семейните ценности. В Тайланд консервативни социални движения спомагат за налагането на военно правителство. В Индия хинду националисти печелят влияние като подкрепят премиера Нарендра Моди и политиката му, която включва лишаването на 4 млн. души от жителство.
В Полша силно консервативно гражданско общество работи с Министерството на правосъдието и прилага мерки за по-строга съдебна система.
Има много други места, където консервативните групи получават все повече влияние - от тези в Грузия, които са против близки връзки с Европейския съюз, до групи в Уганда, които са против по-голямо равноправие между половете.
В САЩ откакто републиканецът Доналд Тръмп дойде на власт са проведени широк диапазон от демонстрации като такива против абортите. Те настояват, че искат свобода и единство, но всъщност са крайнодесни консерватори.
В Европа френското младежко движение Generation Identitare е описвано като крайнодясно, докато Pegida предупреждава германците за опасностите от ислямизация.
Разликите между тези групи са важни и показват, че те не могат да бъдат третирани еднакво. Не могат и да бъдат разглеждани просто като гласа на по-възрастните и консервативните или на тези, изхвърлени от социума. Тези движения привличат много млади активисти в много държави.
Една от фракциите зад Жаир Болсонаро има стотици хиляди фенове във Facebook и още толкова последователи в YouTube.
Едно от най-познатите й лица е 22-годишният Ким Катагуири, който скоро стана най-младото лице в бразилския конгрес. В Тайланд група студенти, които наричат себе си Cyber Scouts, са обвинени, че следят онлайн коментарите на свои съграждани и така поддържат режима и неговите кампании за традиционализъм и роялизъм.
Подобни алианси между млади хора има и в държави като Мароко и Тунис. Така граждански движения от дясното крило заемат място, което доскоро беше отредено на либералните и прогресивни каузи.
Не е пресилено да кажем, че ожесточеното съперничество между десни и леви организации не е, само за да бъдат чути от политиците, но и от останалата част от обществото.
