Играта за третото място е по-важна от победата на Меркел

Интригата на изборите в Германия е доста особена: по-малко от месец остава до ключовия парламентарен вот, но битката вече не е за лидерското място, а за стратегическата трета позиция.

Дясната коалиция ХДС/ХСС на Ангела Меркел държи преднина от около 15% според различни социологически проучвания - и тенденцията се запазва от няколко седмици. Социалдемократите на Мартин Шулц може и да намалят тази разлика, но историята показва, че почти нямат шансове да победят.

Борбата за третото място обаче далеч не е приключила. Цял куп партии, включително крайно лявата Die Linke ("Левицата"), либералните Свободни демократи (FDP), Зелените и крайнодясната "Алтернатива за Германия" (AfD) си дишат взаимно във врата, като всичките получават прогнозни резултати от около 7-10%.

Третото място е нещо повече от просто основание за самохвалство. Всъщност, реалната борба за бъдещето на Германия може да зависи от това кой ще заеме третото място на изборите.

След 4 години на управление в широка коалиция, ХДС и Социалдемократите (СПД) са с толкова сходни възгледи, че много гласоподаватели вече се затрудняват да ги различават. Надпреварата между Меркел и Шулц, които нямат драстични противоречия по най-належащите актуални въпроси, е предимно на форма, а не на съдържание.

Не е така обаче за останалите. Die Linke възприемат идеи от комунистическата ера като искане за национализиране на основни индустрии. Свободните демократи, в същото време, се борят за по-малко ограничения върху капиталите. Популистката "Алтернатива за Германия" иска по-строг контрол върху предоставянето на убежище и миграцията - политики, които са същинска анатема за Зелените и други малки партии.

Евентуално силно представяне от страна на Свободните демократи или Зелените сериозно ще увеличи шансовете им да се включат в коалиционно правителство.

Лидерът на Свободните демократи Кристиан Линднер успя да вдигне партията на крака след фиаското през 2013 г.

Някои политически анализатори смятат, че изборите може да доведат до т.нар. "ямайска коалиция" - комбинация от консерваторите на Меркел, Свободните демократи и Зелените (названието на коалицията е такова заради съответните цветове на партиите - черно, жълто и зелено, напомнящи флага на Ямайка).

Ако Свободните демократи или Зелените завършат на трета позиция, те ще имат сериозно предимство в преговорите за ключови постове в кабинета.

"Алтернатива за Германия" и "Левицата" имат твърде малки шансове да се присъединят към следващото правителство (Християндемократическата партия на Меркел изключи каквато и да е вероятност за сътрудничество с тях).

В този смисъл - завършването на трето място би им дало престижа да оглавят опозицията срещу евентуален нов коалиционен кабинет по формулата консерватори + социалдемократи.

Третото място има преди всичко символично значение в ситуация като тази в Германия. Партията винаги може да изтъква, че е най-сериозната опозиционна сила, ако се стигне до широка коалиция.

Успехът обаче не винаги е гарантиран. "Левицата", която завърши на трето място с малка разлика през 2013 г., не успя да капитализира особено ролята си на лидер на опозицията. Това донякъде се дължеше на доминацията на широката коалиция ХДС + СПД, която контролираше около 80 процента от депутатските места в парламента. Това на практика направи опозицията безгласна.

В предстоящите избори ситуацията вероятно ще се промени заради включването в опозиционните сили и на "Алтернатива за Германия", и на Свободните демократи, което ще увеличи броя представени в Бундестага партии от пет до седем.

Няколко от по-малките партии страдат от проблем, който е по-труден за решаване - вътрешно разцепление. "Левицата", "Алтернатива за Германия" и дори Зелените имат трудности с преодоляването на дългогодишния дебат за насоката, в която да вървят съответните партии.

Лидерите на AfD например водят открита война помежду си от месеци, което е сериозен фактор за спадащата им популярност.

Донякъде заради точно това вътрешно разделение, партии като "Левицата" и "Алтернатива за Германия" са издигнали не само един "шпиценкандидат" (водещ кандидат), както правят големите партии, а двама. Зелените също имат двама лидери, като при тях това е от съображения за равно представителство на половете.

Лидерите на "Зелените" - Джем Йоздемир и Симоне Петер

Проблемът с този подход е, че той размива посланието на партията и оставя гласоподавателите без ясно разбиране кой държи кормилото.

Особено тежка е ситуацията с "Левицата" - извън двамата основни кандидати, партията има и двама лидери със силни позиции. Това създава среда, която пречи на много потенциални гласоподаватели на Die Linke да формират избора си. За кого да гласуват, когато никой не е сигурен кой е начело?

Като противоположност на този подход, ориентираните към бизнес средите Свободни демократи са заложили изцяло на един-единствен кандидат - лидерът на партията Кристиан Линднер. Цялата предизборна кампания на партията е фокусирана върху младоликия Линднер, чието лице присъства на билборди в цялата страна.

Въпреки че това "солово шоу" предизвика презрението на някои региони, то изглежда работи. Свободните демократи, които достигнаха дъното с 2% в социологическите проучвания преди по-малко от три години, водят в надпреварата за третото място според някои скорошни проучвания. Личният рейтинг на Линднер е доста над този на другите малки партии. По рейтинг Линднер дори изпреварва Шулц, който доскоро според много наблюдатели имаше солиден шанс да измести Меркел.

Новините

Най-четените