Повод за тези мисли са новите ракетни атаки на "Хамас" срещу Израел - за последните 13 години те вече далеч надхвърлят десет хиляди.
Какво точно искат, анализаторите интерпретират различно: според едни това е начин да се накара еврейската държава да преговаря за прекратяване на окупацията, според други Хамас периодически затяга редиците, поразколебани от непродуктивната му дейност.
Въпросът е в това, че левите - и тук, и в Европа - още преди да е излетяла топката се хвърлиха в палестинския ъгъл, разобличавайки политиката на заселване на окупираните територии, ужасните условия в Ивицата Газа, прекомерната употреба на сила и изобщо колониалната ситуация, която някак естествено поражда симпатии към слабите и потиснатите.
Не казвам, че в подобни аргументи няма истина: работата е там, че идеологическото мислене по определение хваща едната страна на нещата и изрязва другата.
Например забравя, че постепенно общественото мнение, дори и в САЩ, узря за необходимостта от създаване на палестинска държава, но че тази работа няма как да стане без някакво отговорно и международно признато ръководство, в което да няма терористи.
Че за много от палестинците животът в една високо развита държава като Израел е по-привлекателен, отколкото свободата в пустинята. И т.н. Но както знаем - така е вече половин век - да си ляв значи да си за палестинците, против Израел (разбирай САЩ), ако си по-млад - да носиш куфиа.
Вижте сега обратния пример: украинската революция от началото на годината
Този път десните постъпиха като вратаря при дузпа и се хвърлиха без да мислят в майданския ъгъл, припознавайки народното движение като борба срещу потисниците-руснаци, защото, както добре знаем, да си десен тук значи да си против Русия. Как да не симпатизираш на граждани, които искат Европа и демокрация, как да не се възмущаваш от инфилтрираните диверсанти?
Въпросът и там е, че и при тази геоидеологическа визия бяха изрязани онези елементи на ситуацията, които усложняваха картината: съмненията по отношение на фашизоидите от десния сектор, странната подборка от милиардери-кандидати за президентските избори, сред които шоколадов крал и газова принцеса, въвеждането на тежковъоръжена армия в източните райони.
Ето какво имам предвид. Да въплъщаваш идеологията си върху данъчна политика или гей-бракове означава, че се ангажираш да взимаш решения в някаква посока, това добре. Какво става обаче, когато почнеш да проецираш идеологеми върху територии и населения?
Получава се нещо чудовищно
Ако едните са лоши по определение, то те трябва да бъдат унищожени, завладяни, избити - евреите, изтикани в морето, руснаците разформировани на безопасни държавици.
Дори да е владяла въображенията до средата на миналия век, тази представа за геополитиката днес - когато сме приели, че границите не бива да се променят със сила, а населенията имат право да са там, където живеят - става все по-неадекватна.
Геоидеологиите, при които изначално и завинаги сме за едните и против другите, са от друго време: около тях медиите бунят страсти, които напомнят повече футбола, отколкото сериозния анализ. Все пак нека не оглупяваме.
Има една даденост: народи, които трябва да живеят едни до други. Фанатизмът на араби и израелци показва колко безнадеждно е да следваш идеологии.