След серията от терористични нападения в Западна Европа през последните месеци много медии говориха за бум на тероризма на континента, а политици предлагат въвеждане на нови мерки за сигурност и ограничаване на приема на мигранти. Дали в действителност е налице тенденция към увеличаване на терористичната активност?
Голяма част от отговорът на този въпрос се крие в Global Terrorism Database (GTD) - впечатляващ набор от данни, включващ почти 160 000 отделни терористични нападения от 1970-та насам и класифициращ ги по почти 140 показателя: географско разположение, извършители, брой жертви и ранени, организации, използвани оръжия, цел и други. Настоящият текст ще опита да проследи тенденциите в терористичната активност, уловени от GTD.
Тероризмът в Западна Европа
Първият подбор на данни от GTD включва нападенията и жертвите на тероризъм в Западна Европа.
Причина за този избор е че последните големи нападения на континента са именно в западни държави (Германия, Франция, Белгия). В допълнение, методологията на GTD включва в базата данни и много случаи на необявени военни действия (конфликтът между Русия и Украйна през 2014/2015, например), което би внесло прекалено много шум в данните за целите на настоящия анализ.
Сравняването на терористичната активност в Западна Европа през последните 45 години доста категорично отхвърля тезата, според която се наблюдава невиждан скок на терористичната дейност.
Дори напротив, от 2000 година насам такава почти отсъства, в сравнение със 70-те и 80-те години на XX век, по време на пика на дейността на организации като ИРА, ЕТА и РАФ.
Променил се и характерът на самите терористични актове.
Докато през 70-те и 80-те години има множество нападения, които раняват и убиват малък брой хора (с някои важни изключения, като например нападението срещу полет на PanAm над Локърби през 1988 година), то през новото хилядолетие относително малко на брой нападения вземат много жертви (бомбеното нападение в мадридското метро от 2004 година, срещу детски лагер в Утойя през 2011 година и атаките в Париж през октомври 2015 година).
Тъй като годината все още не е завършила, 2016-та не е включена в GTD, но по неофициални данни жертвите на тероризъм в Западна Европа вече са 130.
По тази причина има известни основания да се говори за нов устойчив (макар и не невиждан) ръст на терористичната дейност, но е прекалено рано да се правят твърди заключения.
Въпреки че GTD не включва официална информация за мотивацията зад извършването на отделните терористични актове, прави впечатление че докато в миналото по-голямата част от терористичната дейност е била извършвана от националистически или комунистически групировки, то днес почти всички терористични актове са свързани с религиозни (най-вече ислямистки) организации.
Тероризмът на световно равнище
Докато Западна Европа се радва на период на относителна липса на терористична активност през последните години, то на глобално равнище тенденцията е към постоянен ръст и в броя на нападенията, и в броя на жертвите през последните 45 години.
Причина за това е засилената активност на много религиозни организации в Близкия Изток и Азия, както и на комунистически/националистически организации в Латинска Америка.
Част от този ръст може да се отдаде и на по-доброто и прецизно отразяване на терористичната активност, което води до включването на повече случаи в GTD. Въпреки това тенденцията към увеличаване на терористичната активност не може да бъде отречена.
Сред важните фактори е и рязкото засилване на дейността на няколко големи организации, сред които „Ислямска държава", „Боко Харам" и различните талибански групировки, за което свидетелства концентрацията на ръста на тероризма в няколко държави - Ирак, Афганистан, Пакистан, Нигерия.
Кои са най-активните групировки?
Най-общо терористичните групировки, които извършават най-много терористични актове, могат да се разделят на три групи: ислямистки („Боко Харам", „Ислямска държава"), националистически (ИРА, ЕТА) и марксистки (FARC, SL), като някои организации споделят характеристиките на двете последни групи.
Класификацията на GTD води до някои обърквания при определянето на най-активните групировки, най-вече поради факта, че някои организации са групирани по семейства („талибани", „палестинци", „маоисти"). Това ги "изтласква нагоре" и им позволява да се сравняват с отделни големи терористични групи.
Именно това прави талибаните най-активната група според GTD, въпреки че на практика под това название спадат много различни по-малки и по-големи групировки. Прави впечатление, че повечето от най-активните групировки действат от десетилетия, но след тях се нарежда и относително новата „Ислямска държава".
GTD класифицира и някои събития в България като терористични атаки, въпреки че единственото с разпознат извършител е нападението на Хизбула над автобус с израелци през 2012 година.
Интересно е и отчитането на няколко жертви в средата на 90-те години, но вероятно става дума за включване в базата данни на междуособици между силовите групировки от периода, тъй като GTD често отчита и нападения на мафията като тероризъм. Като цяло, не може да се каже че в страната до този момент е регистрирана каквато и да било значима терористична дейност.
*GTD не разполага с пълни данни за 1993 г., и по тази причина терористичните атаки от тази година не са включени в базата данни. Представените в настоящата статия графики са изведени от общата GTD с помощта на R, plyr и dplyr.
**Статията на Адриан Николов е от Инфограф
