До преди седмица никой не беше чувал за Джузепе Конте - номинирания за премиер на Италия, който така и няма да оглави правителство. Неизвестният университетски професор, посочен от странния хибрид "Лига" и антисистемното движение "Пет звезди", върна мандата на президента Серджо Матарела.
Причината - държавният глава поиска да бъде сменен министърa на икономиката Паоло Савона, поддръжник на излизането на Италия от еврозоната.
84 дни след изборите на 4 март, Италия осъмна без правителство, във вихъра на институционална криза. Конте върна мандата, лидерът на „Пет звезди" Луиджи Ди Майо заплаши президента с импийчмънт, а председателят на „Лига" Матео Салвини поиска нови избори през септември и обяви, че „най-накрая народният глас ще бъде чут", ако симпатизантите му излязат на площада в Рим.
„Италия не е колония", каза Салвини и обвини Германия и Франция за осуетяването на коалиционното правителство. Двете страни живо се притесняват дали Италия няма да повлече целия Европейски съюз в пропастта.
В италианската политика е като на кино, всичко е възможно, а правителствата в Рим, изкарали целия си мандат, се броят на пръстите на едната ръка. Истинският проблем е италианският държавен дълг - той е и главният герой в тази политическа игра, тъй като задълженията на Рим възлизат на фантастичната сума от 2 трилиона 375 милиарда 949 милиона евро.
Част от програмата на неосъществилото се правителство бе да откаже да плаща определени задължения. Затова към политическите сътресения в Рим с притеснение гледат от Лондон, Берлин и Париж. Един фалит на Италия ще се отрази пагубно на еврозоната и на целия ЕС, а най-вече на германските банки, които държат част от италианските задължения.
Как се стигна до тук?
На 4 март италианците избраха парламент, неспособен да събере мнозинство. Най-много гласове получи дясно-центриската коалиция, съставена от "Лига" със 17%, Форца Италия на Силвио Берлускони - 14%, Фратели д'Италия - 4,30%. На второ място се нареди антисистемното движение на комика Бепе Грило с 32%, а на трето Демократическата партия с 23%.
Всички се обявиха за победители, но никой не получи мнозинство нито в Камарата, нито в Сената. За Камарата са нужни 316 депутати, а дясно-центристката коалиция разполага с едва 263 гласа. В Сената положението е още по-сложно - мнозинството е от 161 гласа, а десницата държи само 138. Малко по-малко имат „Пет звезди". Така се даде начало на безкрайните пазарлъци, които продължиха два месеца и половина.
По време на предизборната кампания Матео Салвини (лидерът на "Лигата") и Луиджи ди Майо („Пет звезди") обещаваха невероятни неща на хората, много от които са трудно изпълними. В програмата на „Пет звезди", например, е заложено осигуряването на минимален доход на всеки гражданин на Италия, на стойност 1500 евро на месец. Откъде ще се вземат тези средства не е ясно, но посланието постигна ефект.
Неслучайно движението получи много добри резултати в Южна Италия, чиито жители са известни с неособено голямото си желание за работа и с високата безработица.
На Север Салвини пожъна успехи, защото се заигра със страховете на италианците. Рим е на първа линия в приема на мигранти от Северна Африка и в страната наистина чужденците са много. От "Лигата" твърдят обаче, че заради мигрантите няма пари за италианците, че те подронват сигурността и само създават проблеми. Затова от партията искат да се откажат изцяло от общоевропейската политика за мигрантите.
И двете партии са евроскептично настроени, това са най-новите и най-антисистемните играчи на италианския политически небосклон. Така най-лошите сценарии се сбъднаха.
След дълги преговори Ди Майо и Салвини се договориха за общо правителство. Не беше лесно да намерят и премиер, но в крайна сметка неизвестният професор Конте се оказа подходящ. Нищо че излъга в биографията си, че бил учил в Нюйоркският университет, където не са и чували за него.
Италианският президент е костелив орех
Когато в началото на 2015 г. Серджо Матарела беше избран за президент на Италия от Демократическата партия и с безгласната подкрепа на Берлускони, никой не подозираше, че бъдещият държавен глава ще се окаже толкова ключов играч.
Истината е, че Матарела има правомощия да откаже да приеме предложеното му правителство, но ако политическите сили имат мнозинство в парламента, това рядко се случва. Всъщност президентът вече беше приел редица искания от "Лигата" и "Пет звезди" - неизвестния премиер Конте, Салвини - министър на вътрешните работи, две министерства за другия лидер - Ди Майо.
Проблемът се оказа възрастният професор Савона, крайно недолюбван от европейските партньори, номиниран за министър на финансите.
Дали вината е на президента, или Салвини и Ди Майо изобщо не искаха да управляват?
Който и да поеме управлението на Италия в момента, ще изгори, докато вади кестените от огъня.
Матео Салвини няма никакъв управленски опит, той е евродепутат, но дейността му в Брюксел се състои в това да критикува евроинституциите, които му плащат заплатата.
Движението "Пет звезди" изгря на предишните парламетарни избори в Италия през 2013-та година. До момента те не са участвали в управлението на страната, но спечелиха важни кметски избори - в Рим и Торино. Във Вечния град обаче залогът на неизвестната кандидатка Вирджиния Раджи се оказа фиаско (в момента тя е подсъдима), а в Торино ситуацията не се е променила към по-добро.
На пръв поглед освен революционния им характер, между „Пет звезди" и „Лига" няма нищо общо извън една мотивация - и двете формации горещо желаеха да дойдат на власт. Според анализаторите, нямаше да изкарат повече от два месеца в коалиционното управление. В ЕС отдавна се готвеха за евентуалните "приятни изненади", които дуото би им предложило.
Затова номинацията на Паоло Савона за финансов министър беше само поводът да се сложи край на неудобния съюз.
В „Пет звезди" има много по-подготвени кандидати за финансист No.1 - като председателят на парламентарната им група Алберто Джорджети, например.
Най-вероятно обаче целта е била да се стигне до нови предсрочни избори, но без „Пет звезди" и „Лига" да носят отговорността, че сами са ги предизвикали.
Така Салвини и Ди Майо ще се върнат по площадите, за да бунят духовете - нещо, което им се отдава особено добре. Вече си имат и нов враг - "президентът, който не ни даде да управляваме".
От друга страна, италианците не са доволни от тази политическа криза - 60% от населението на Ботуша иска най-после да се състави правителство.
Истината е, че тежки дни очакват Италия. Матарела вече връчи проучвателен мандат на Карло Котарели, бивш директор по фискалните въпроси на МВФ, с цел да успокои борсата и пазарите. Ако бъде одобрено от парламента, служебното правителство ще трябва да подготви нови избори през 2019 година.
По-вероятният сценарий обаче е Котарели да не събере подкрепа в парламента, а вотът да се проведе през септември или октомври 2018.
На Италия й е нужен и нов изборен закон, за да се избегне безизходната ситуация след последното национално гласуване. Типично по италиански обаче, шоуто ще продължи. Остава ни само да се надяваме, че варварите все пак няма да завладеят Рим. Иначе лошо се пише на целия ЕС.
