Откакто Клаус Йоханис бе избран за президент на Румъния - на 16 ноември, с драматичен балотаж, който изкара на улицата десетки хиляди граждани и у дома, и в чужбина, в страната настъпи сериозна промяна. Почти няма ден, в който антикорупционната служба (DNA) да не започне ново разследване.
Водена от 41-годишната Лаура Кьовеши, Националната дирекция „Антикорупция" се активизира срещу сериозни имена от политиката, медийни собственици, а също съдии и прокурори.
Най-значимите събития от последните седмици бяха арестите на Алина Бика, ръководител на Дирекцията за борба с организираната престъпност, както и разбиването на групата на Елена Удреа, кандидат-президент и протеже на бившия държавен глава Траян Бъсеску.
Създадена през 2006 г. по време на първия мандат на Бъсеску, дирекция „Антикорупция" към момента е ефикасна и авторитетна институция.
Броят на наказателните дела, които започва, устойчиво нараства с всяка изминала година. Така през 2013 г. те са 7909 в сравнение с 7406 през 2012 г., както става ясно от отчета на агенцията, публикуван на сайта й. Нараства и делът на приключените съдебни процеси - с 5.79 на сто - или 3785 присъди през 2013 г. в сравнение с 3578 през 2012 г.
След рязката промяна във властта през 2012 г., когато Бъсеску направи противоречивото предложение на социалиста Виктор Понта да поеме министър-председателския пост, обществото се опасяваше, че работата на ключови институции, сред които и DNA, ще пострада сериозно.
Водовъртежът на политическите събития доведе до съюз между либералите и социалдемократите - USL, новата управляваща коалиция. Тя замени ръководителите на няколко важни институции и административни звена, прие бързи законови поправки и на практика управляваше предимно с правителствени постановления.
Преди президентските избори през ноември миналата година, търканията между румънската съдебна система и парламента бяха във връхната си точка. По това време партии от различен цвят гласуваха предимно срещу исканията на антикорупционната служба за възбуждане на наказателно преследване срещу техни депутати и партийни членове.
Между 2012 г. и 2014 г. управляващата лява коалиция не допусна нито един от нейните депутати да бъде разследван.
И обвиняваше настоящата опозиция на Бъсеску - демократ-либералите, че използват антикорупционната дирекция като инструмент за политически поръчки срещу своите опоненти, както и за политически чадър над корумпираните им политици.
Неочакваният изход от президентските обаче преобърна всичко за една нощ
Няколко дни след победата Клаус Йоханис направи коментар, с който призова парламентът да отпусне примката върху онези депутати и сенатори, които трябва да бъдат в затвора.
Светкавичната реакция на премиера Понта, който бе съперник на Йоханис за президентския пост и все още бе под влияние на загубата, бе да обещае да се съобрази с препоръката на новия държавен глава.
Последва безпрецедентен трус в парламента
Оттогава насам, с едно видно изключение - разследването срещу Варуян Восганян, бивш министър на икономиката и търговията в правителството Калин Попеску-Търичану (2004-2008), всички формации в парламента на Румъния одобрят исканията за разследване и арест срещу техни членове, дори въпросните личности в повечето случай биват изключени от партиите си.
Това политическо земетресение доведе до много позитивен доклад на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и проверка. Въпреки това, докладът набелязва редица пропуски, свързани с Национална агенция „Фискална администрация" и нейната неефективност в големите корупционни дела. Това се превърна в огромен източник на притеснения по отношение на прилагането на ефективно правосъдие в Румъния.
Палци горе
В резултат на интензивната работа, антикорупционната дирекция в Букурещ се превърна в третата институция по обществено доверие, според проучване на IRES през миналата година. По-одобрявани от прокурорите на Лаура Кьовеши са единствено спасителната служба и армията. На четвърта позиция се нарежда православната църква, която се ползва с огромно доверие сред много румънци в последните 25 години.
Журналисти като Дан Тапалага от сайта Hotnews.ro изтъкват новопоявяващ се феномен - нарастващият страх от силата на правосъдието. Той пише за новия дискурс в медийните компании, известни с политически пристрастия, като Antena 3 на Дан Войчулеску и Romania TV на социалдемократа Себастиан Гита, които отбелязват, че страната не може да се управлява от прокурори.
Тапалага посочва, че все повече известни личности също възприемат това говорене. В същото време той изразява притеснения за скорошните коментари на президента Йоханис, че му се иска да чува все по-малко дрънкане на белезници и информация от разследванията и съдебните процеди, изтичаща в медиите.
„Това, което може да възвърне старата система, е все по-силната и по-силната воля да се спре правосъдието. Събрана е критична маса във всички партии, в света на картонените магнати, както и сред държавните капиталисти в Румъния. Те всички ще предприемат мерки до някаква степен срещу онези, които заплашват тяхната екосистема. Това изглежда неизбежно", пише Тапалага.
Човекът, който изкова термина „Република на прокурорите", е председателят на Сената - Калин Попеску Таричеану, бивш премиер от Либералната партия, когото Виктор Понта обеща да направи премиер на негово място, ако бъде избран за президент.
Атакувайки съдебната система и президента Йоханис, Таричеану твърди, че последните афери, разкрити от прокурорите, всъщност представляват намеса в управлението на държавата и делата на правителството. Така той защити от парламентарната трибуна отказът на Сената да разреши преследване на Варуян Восганян.
Други обаче говорят за край на прехода от комунизъм, тъй като най-сетне виждат, че и политиците могат да бъдат недосегаеми - и да бъдат съдени за техните дела с цялата строгост на закона.
