Клането в Париж май ще влезе в книгата на Гинес като най-голямото покушение срещу журналистиката. Тежко въоръжените нападатели нахлуват в сатиричния вестник "Седмичен Чарли"* с викове "Аллах Акбар" в момента, в който се е провеждала редколегия: 12 убити, 10 ранени, някои бягат на покрива. После нападателите се качват спокойно на Ситроена и отпътуват по живо по здраво, изпращайки вълни на ужас както към демократичния, така и към ислямския свят.
Демократичния - защото чувстваме, че ще е все по-трудно да говорим, мислим, критикуваме, дори да се смеем. Ислямския - защото там нормалните хора с още по-голям ужас разбират, че политиката на развития свят ще се затегне с още един оборот: по-лесно ще излитат бомбардировачите, по-често полицията ще проверява мургави хора на улицата, ще има повече побои над бежанци и изгорени хора в общежитията, повече освирепели европейци ще се включват в движения като Пегида ("Патриотични европейци против ислямизирането на Запада").
Обезверени и унижени, мюсюлманите ще се вливат в терористичните групи - поне такъв е планът на терористите. Дали той ще успее, зависи от Запада, който би могъл да устои на истерията и заедно с нормалните мюсюлмани да омиротвори планетата.
Акцията срещу вестника се готви от 2011 г., когато в знак на солидарност той препечата карикатурите на Мохамед от "Йеланд постен", които станаха повод за изпотрошаването на датски посолства и магазини в ислямския свят. През 2012 френските власти арестуваха един младеж в Тулон, който се заканваше да изтрепе редакцията до крак, но вестникът продължи да не се съобразява със заплахите и да се подиграва с всичко, включително с религиите - свои и чужди. Преди няколко месеца на корицата им беше нарисуван Мохамед, решил по чудо да се върне на земята, когото един закачулен терорист обезглавява.
Впрочем "Седмичен Чарли" по принцип е известен с дързостта си и непокорния си дух - няма правителство или партия във Франция, които да не е разобличавал. Може би всичко това трябва да се каже в минало време, защото вестник вече няма - той беше разстрелян, както се заканваше споменатият младеж преди 3 години.
Какво може да се направи? Журналистите да работят в бункери? Камери да записват всяка стъпка, която правим? Аз мисля друго:
Трябва много бързо да се върнем към проекта на Просвещението и да обявим война на всякаква религия, която опитва да овладее публичното пространство. Вярващият - мюсюлманин, християнин, анимист - може да толерира други форми на вярване само ако някак е изолиран от тях, а тъкмо това е невъзможно в съвременния свят. Затова дайте да възпитаваме децата си в такъв вид ценности, които не изключват, а включват другите човешки същества.
Това, че цялата работа е и видео, което в първите часове набира стотици хиляди зрители, е един жанр, който вече добре познаваме. Не препращайте, не гледайте - призовават хора като мен при поредното рязане на глави, но това има точно обратният ефект: щом казват да не гледаме, значи е интересно. Ами нали точно това е смисълът на насилието - да приковава погледа.
Можем ли да си представим нещо като благородна цензура в мрежата, която да обезсмисли гледките на терора и да лиши главорезите от най-важното им оръжие? Сигурно не е толкова трудно, щом едни голи гърди могат да бъдат премахвани автоматично от Facebook (нали помните случая с голата гръд от живата картина по Дьолакроа през 2013?). Но въпросът не е технически, а морално-политически: готови ли сме да легитимираме цензурата, която така тържествено детронирахме?
Готова ли е киноиндустрията да преосмисли насилието като гледка, отмъщението, силата?
Въпросите са риторични. Единственото, което можем да очакваме е нашите медии да произведат контра-гледки на още по-голямо насилие, които да ни дадат усещане за удовлетворение: ракети Томахок, които сриват цели квартали, диктатори които измъкват от дупките им бойци на Ислямската държава, попаднали в мерника на безпилотния самолет, с една дума - образи в жанра "Рамбо, който отмъщава на виетконгците".
Другият момент тук е глобалната медийна видимост. Културните граници имат тази важна функция да изолират едните от другите, предотвратявайки челен сблъсък. Днес обаче чуждият свят свободно прониква във всекидневието ни. Оставете Мохамед, помислете как реагират нашите популисти, ТВ-националисти и футболни агитки, ако някой се престраши да се пошегува с някоя светиня от типа на Левски.
Добре, че датската и френска преса не са чували за него, та не се изкушават да направят някой майтап. Нали помните инсталацията на Давид Черни в Брюксел и черното перденце, което нашите дипломати накараха артиста да спусне над нашата "секция"?
Или вземете нас, съвременните демократи: как реагираме, когато видим, че на другия край на света някой диктатор погазва човешките права? Изведнъж в хола ни се появяват ужасяващи картини, отвлечени ученички, измъчвани опозиционери, върволици бежанци. Не се ли възмущаваме точно така, както ислямистите изправени пред нетърпими за тях гледки?
Не се ли е случвало някоя голяма демокрация да изрази възмущението си с бомби? Не ме разбирайте неправилно, не искам да релативизирам злото, просто опитвам да покажа следствието на този тотален медиен паноптикум:
Човек е непрестанно изправен пред неприемливи неща, което го тласка към радикализъм.
Последният такъв сюжет беше филмът на Сони пикчърс "Интервюто". Корейският диктатор се обиди, организира хакерска атака срещу корпорацията, а тя се уплаши и спря филма, после САЩ се намеси и (може би заедно с Китай) предизвика 15-часов интернет-блекаут в Северна Корея. С една дума истинска кибервойна. (Ако пък не е било рекламна акция, в резултат на която Сони спечелиха предколедно рекордните 31 млн. долара!).
По-рано такава кибервойна водиха руснаците заради бронзовия съветски войник в Талин. Непрекъснато подобни конфликти избухват около евреите, все за нещо се засягат балканските народи.
Живеем в свят, в който всеки може да се обиди на всекиго, по всякакъв повод, а централен арбитър няма. Какво следва да правим, да се съобразяваме едновременно с всички, по всякакви поводи?... Или пък да измислим някакъв софтуер който да "превежда" в приемлива форма образите, произведени в един регион, когато те преминат в друг? Например карикатурите с Мохамед , преминавайки отвъд определена невидима граница автоматично да стават карикатури с Моисей...
*Така се превежда името на френското списание Charlie Hebdo
Ето днес аз ви предлагам решение на проблема: 1 во - Уверете се лично съществува ли Бог и ако да КОЙ Е ТОЙ? 2 ро - Задайте си въпросите: Кое е добро? и Кое е зло?, От къде произтича доброто и От къде е злото? Защо имаме съвест? Защо си правим Кумири, идоли, богове?. Ето давам ви насока: Всички "богове" и идоли в този свят искат вие да жертвате живота си, за да могат те да живеят, но само Един жертва себе си, за да може вие да живеете.
Златни Думи, регистрирах се само за да ти кажа че не си схванал нищо от статията . Заради религиозни идиоти като теб стават простотиите по света. Хайде със здраве и си наври жертвоготовния бог там дето слънце не грее.
А те тепърва ще се завръщат, с окървавени ръце, боен опит, оръжие и неистово желание за разправа с неверниците. С мен, с теб, съседа ти, децата ни - с всички нас, които ги приеха в една мирна Европа, когато се нуждаеха от подслон и прехрана... Почивайте в мир, храбри хора на перото, то винаги е по-силно от глупостта, религиозния фундаментализъм и мракобесието!!!
Последният пасаж от статията ме озадачи. ''Например карикатурите с Мохамед , преминавайки отвъд определена невидима граница автоматично да стават карикатури с Моисей...'' Политически коректен софтуер? Нещо като циганинът,който изнасили и ограби старицата ''Х'' в селцето ''У''след преминаване през полит-коректният софтуер да звучи като... Извън-земен намина през обекта Х,в селцето У.Реши да прекопае двора на бабичката и да и нацепи дървата.Една треска излетя от дървата и започна да кръжи наоколо.И така 14 минути.После внезапно се насочи към главата на старицата и я уби.През тези четиринадесет минути/докато треската е променила траекторията си/е установено,че възрастната жена е имала полова близост с ''неизвестен''извършител.
Само мисля, че няма нужда от цензура. Сам си казал /автора/ от какво има нужда - просвещение. И смятам, че просвещението може да направи ненужна цензурата. Когато човек знае кое е правилно и кое не, и когато знае защо правилното е правилно, а неправилното не /без това знание понятиятаза правилно и неправилно сами по себе си се превръщат в диктат - форма на насилие/, няма нужда някой друг да го предпазва от това да не попадне на някоя "погрешна" информация.
Винаги съм си мислел, че един ден ще ни избият точно така. Имам колеги мюсюлмани, кротки, любезни хора, които най-откровенно ме мразят. Невъзможно е да сме заедно в едно общество - те винаги са отделно. Лошото е, че се възползват от системата и атакуват масивно устоите на живота ни - традиции, символи, обществено устройство, .... Още по- лошо е, че има много политици и не само политици, които под егидата на политически коректното са се превърнали в техен съюзник. Нещо подобно стана с негрите и става с циганите. Вижте американските филми, където негрите станаха носители на всички ценности и добродетели, а белите са корумпирани, тъпи, насилници или объркани невротици. Да не говорим за гейове-забавни, добри и чувствителни красавци. Упадакът и тъпотата наистина са голяма комбинация....
"Клането в Париж май ще влезе в книгата на Гинес като най-голямото покушение срещу журналистиката". Уважаеми г-н Дичев, вие последните 20 години проспахте ли ги? Само преди по-малко от 20 години в Белград загинаха 16 журналисти, много повече от жертвите в Париж днес. Подло. Посред нощ. От бомба, пратена от цивилизования свят. Пусната от американски бомбардировач. При това с ясното съзнание, че за разлика от днешните фанатизирани убийци в Париж, този убиец от бомбардировача и неговите началници никой никога нито ще ги издирва, нито ще им повдигне обвинение, нито ще ги съди. И защо изтрепаха 16 репортери, водещи, монтажисти и оператори? Защото Сръбската телевизия наричаше американците агресори, а във Вашингтон не търпят подобно отношение и обявиха РТС (Радио и телевизия Сърбия) за центъра на злото на света, а работещите в нея младежи и девойки (тези от снимката в линка по-долу) за едва ли не кръволоци и легитимна цел. Така че който пише, че днешното убийство е най-масовото, е проспал последните двайсетина години. http://www.rts.rs/upload/storyBoxImageData/2011/03/08/7222282/poginule-kolege-v.jpg
"Лошото е, че се възползват от системата и атакуват масивно устоите на живота ни - традиции, символи, обществено устройство, .... Още по- лошо е, че има много политици и не само политици, които под егидата на политически коректното са се превърнали в техен съюзник. Нещо подобно стана с негрите и става с циганите. Виж..." ----------------------------------------- Сигурно и терористите, разсъждавайки по абсолютно същият начин са избили френските журналисти. Генерализираш ! Когато в дадена държава "Nobody is above the law" и този закон е действащ независимо от религия, раса, сексуална ориентация и пр., то твърдението : "нещо подобно стана с негрите" е точната илюстрация на "филмирана" персона. Точно в Сащ реалността е различна от филмите, "реалист". Проблемът с циганите няма нищо общо с черните там. А конфротирането - гей и не гей с акцент физическа красота , е меко казано ...глупост. Красотата е едно от най-атрактивните качества за множеството жени и мъже по света. Така е било от векове. Факт!
Няма извинение за убийството на 12 човека. А мюсюлманската агресия не се случва за първи път и всякакви конспиративни теории вече звучат нелепо. Иво Угов, а като се събудихте, един рептил завиваше шоколада в станиол, нали? Много хора от десетина години тръбят, че прекалената толерантност може да изиграе лоша шега на Европа. Това няма да спре, а вие няма да го проумеете, докато някой чалмосан не взриви вас или ваш близък.
Xaoc | 08.01.201513:22 ----------------- Поредният тип който нарича всеки алтернативно мислещ човек с образование конспиративен теоретик. Естествено при спора той трябва да намеси някакви рептили и демони и други налудничави неща за да нападне противника,а не тезата му.
Стремежът да направиш коктейл от различни хора, понякога може да се окаже Молотов или вода във врящо олио. Дори частите от един пъзел или лего не са съвместими всяка с всяка. Толерантността не е присъща на всеки. Старанието да възпитаваш в толерантност би се увенчало с успех само ако има реципрочност.
Никога не съм предполагала, че в България, в 21 век има толкова ретроградно мислене!
Оказа се, че цитатът на Иво е само частичен, а така се променя целия смисъл. Ето по-интересната част от цитата: "Вчера гледах документален филм, в който една интелигентна и образована жена, архитект от Багдад, облечена в дрехите, определени от Корана, каза: „Много се надявам, че ние ще постигнем демокрацията. Разбира се, демокрация от ислямски тип“. ИСЛЯМСКИ ТИП. Тоест, управлявана от молли, имами, законите на Мохамед, на господ, който е абсолютен господар. Пълна тъпотия е илюзията, че тези избори могат да променят нещо. Тъпотия? Тъпотия. Доказват го тържествуващите тълпи по улиците на Багдад, скупчени около обезобразения, разкъсан труп на американец в униформа. Доказват го „бойците“, които всеки ден убиват по един министър или министър-председател от временното си правителство и стотици новобранци. Доказват го варварите, които обезглавяват заложници в името на най-справедливия Аллах. В тази връзка да ви запитам – успяхте ли да изгледате видеозаписа на обезглавяването на Пол Джонсън, американския инженер, отвлечен миналия юни? Аз не можах. Накарах да ми го разкаже човек, който го е гледал, и... Така, Джонсън е проснат на диван, покрит с чаршаф. Плаче. Облечен е в червен анцуг, сега в такива обличат заложниците, осъдени на смърт, ръцете му са вързани с въже и плаче. Плачейки, говори нещо, което не се разбира. Може би моли за милост. Палачът е облечен с бяла престилка, като лекар или санитар. Камерата го снима откъм гърба така, че да не може да бъде разпознат, вижда се само дясната му ръка, в която държи нож с трийсетсантиметрово назъбено острие, вижда се и лявата му ръка – на китката има красив златен часовник. Със спокойна, бавна крачка се приближава до Джонсън, който продължава да плаче. С лявата си ръка, украсена от скъпия златен часовник, вдига мокрото му от сълзи лице. С дясната допира ножа до шията му и започва да реже. Бавно и внимателно. Не бърза. Без да обръща внимание на крясъците, които скоро се превръщат в гъргорене, хриптене, докато накрая спират. През цялото време в стаята звучи сладка, монотонна песен. Гласът на жена, която пее: „Взривете ги, взривете ги! Убийте ги, където и да са! Унищожете ги!“. А колкото до главата на Джонсън, бедната му глава – на снимките тя беше поставена върху корема му, знаете ли къде е била намерена? Във фризера в къщата на един от ръководителите на „Ал Кайда“, арестуван в Риад. Той си я бил прибрал. Държал я като трофей. Защо ми разказахте толкова подробно, в такива детайли това злодейство? Защо? За да се ужасите. Да се изплашите, да ви унижа. А също така да ви помогна да разберете защо ги ненавиждам със същата сила, с която те ме ненавиждат. Ох, направо ме разсмиват дърдорковците, които декламират: „Тероризмът не може да бъде победен с оръжие“. Но вие самата писахте, че тази война е между култури, не между армии..."
Ами, да, трънчо - тъпа съм! Важното е, че ти си...умен и...красив. И красиво умееш да плагиатстваш мисли и фрази от тъпите и да ги слагаш за заглавие на нещо си И въобще не си стахлив да пишеш , където трябва /?/. Удивителен!
Ама, Кафето, не трийте тръна! Той от това живее, пагубно е...