Една година след разстрела на Борис Немцов

Точно преди една година, в късните часове на 27 февруари 2015 г., руският опозиционер Борис Немцов беше разстрелян на Големия Москворецки мост - на триста метра от крепостните стени на Кремъл.

11 месеца по-късно разследването беше обявено за приключено, но съмненията за прикриването на истинските поръчители на политическото убийство останаха също толкова силни, колкото и в началото.

Руското издание "Новая газета" прави рекапитулация на всичко, което се случи за последната една година след смъртта на Немцов, и посочва слабите места на разследването.

Заподозрените и въпросът "Кой посмя?"

Имената на физическите убийци на Немцов са докладвани на руския президент Владимир Путин още на 2 март.

Докладът на директора на Федералната служба за безопасност Александър Бортников се свежда до следното: изпълнителите на разстрела са група чеченски силоваци от батальон "Север" на Вътрешните войски на МВР под предполагаемото ръководство на Руслан Геремеев - зам.-командир на бригадата.

На 5 март са арестувани Заур Дадаев, братята Анзор и Шадид Губашеви, Тамерлан Ескерханов и Хамзат Бахаев.

Един от заподозрените - Беслан Шаванов - е убит по време на операцията по задържането му в чеченската столица Грозни.

Трима от заподозренте са сътрудници на службите за сигурност на Чечня. Дадаев и Шаванов са от батальон "Север", Ескерханов е бивш служител на районното управление на полицията към Шьолковския район на Москва. Негов ръководител е Ваха Геремеев - роднина на Руслан Геремеев и на депутата от Думата Адам Делимханов.

Скоростта на разкритото престъпление очевидно е стимулирана от два фактора: на първо място - от въпроса на Путин "Кой посмя?"; на второ място - от най-сетне заработилата агентура в ръководството на Чеченската република.

Московските служби за сигурност отдавна са загубили търпение към поведението на хората, приближени на Рамзан Кадиров, чиито своеволия често водят до фатални последствия.

По всичко личи, че убийството на Борис Немцов преля чашата на търпението - никога досега не се е случвало всички враждуващи помежду си силови институции в Русия да се обединят в общ фронт - в това число, Министерството на вътрешните работи, Федералната служба за безопасност, Следственият комитет, Федералната служба за контрол на наркоразпространението и Главната прокуратура на Русия.

Причините са разбираеми: неведнъж се е случвало наказателните дела по тежки престъпления, които са на фазата на предявяване на обвинение, да приключват в задънена улица, а заподозрените лица с мярка за неотклонение "подписка" да се оказват в Чечня или дори на фронта в Донбас.

Защо убийците не крият уликите?

Прави впечатление, че извършителите на разстрела съвсем не се крият - явно предполагайки, че няма да бъдат преследвани, щом изпълняват "поръчка на Родината".

Никой от тях не събира гилзите от местопрестъплението. Никой не се крие от камерите за видеонаблюдеие. Дори автомобилът на бягството - ЗАЗ - не е почистен след убийството, което позволява на следствените органи да открият генетичен матеирал, следи от барутни газове и дори запис от "видеорегистратора" (камера за кола). В апартамента, който заподозрените наемат преди убийството, са открити сим-карти, които очевидно никой не е имал намерение да унищожи.

Арестуваните мъже са толкова шокирани от самия факт на задържането им, че почти незабавно правят самопризнания пред камерата на следователите.

На записите си личи, че срещу тях е упражнено насилие - факт, който заподозрените впоследствие решават да използват в своя защита.

Въпреки това, тези първоначални самопризнания се потвърждават в хода на специалните следствени мероприятия - проверка на показанията на място. В записа Дадаев и съучастниците му активно и подробно разказват къде точно са стояли, накъде са вървели, как са проследили Немцов и как са го убили.

След появата на новите адвокати по делото Дадаев, Губашев и Ескерханов се опитват да се откажат от самопризнанията си. Достоверността им трябва да бъде потвърдена от съда, но засега ни стига, че ги има.

Какво правят чеченски офицери в Москва?

Възниква въпросът какво търсят в Москва офицери от вътрешните войски, които би трябвало да служат в съвсем различен край на Русия?

Отговорът на въпроса се знае от повече от десет години.

Чечня е единственият субект на Руската федерация, на чието ръководство е разрешено да държи на разположение в Москва свои собствени сили за сигурност, в чиито задължения формално влиза охраната на високопоставени чеченски служители по време на посещенията им в столицата.

Като се има предвид, че самият ръководител на Чечня Рамзан Кадиров рядко отсяда в Москва, възниква допълнително недоумение - какво търсят тук чеченските силоваци, препасани с пистолети "Стечкин" и разполагащи със служебни карти, които дори забраняват на полицията да прави проверки на автомобилите им?

Никой никога не е чувал за спецчасти от Ярославската област, например, които да охраняват нейния губернатор по време на визитите му в столицата.

Впрочем, споменаването на Ярославската област не е случайно - само няколко часа след убийството на Борис Немцов, ръководителят на региона е незабавно разпитан по призовка от местните следователи (Немцов беше депутат в същия регион).

Рамзан Кадиров, обаче, въпреки добрата му осведоменост относно убийството и заподозрените лица (каквато самият той нееднократно демонстрира в профила си в Instagram), до този момент не е разпитан, независимо от жалбите на адвокатите на семейството на Немцов.

И така - "сътрудниците на правоохранителните органи, охраняващи висшестоящите служители на Чеченската република" се разполагат в "Президент Хотел" точно срещу сградата на Министерството на вътрешните работи, а по време на престоя си успяват да изгонят всички останали клиенти на хотела, докато се разхождат с размъкнати анцузи и всевъзможни видове оръжия по себе си - от кинжали до пистолети.

Ударните групи на чеченските служби

Но по коридорите на вип-хотела на ъгъла на ул. Болшая Якиманка могат да се засекат само привилегированите служители на силовите структури на Чечня.

Тактическите групи на чеченските спецслужби в Москва работят на ротационен принцип: смени на всеки няколко месеца.

Обикновено наемат апартамент в покрайнините на града и се събират там. Задачите им включват особено деликатни поръчения - отвличания, убийства, изнудване. В годините преди възстановяването на конституционния ред в Москва тези момчета обитаваха някогашния ресторант "Прага", като привличаха в него момичета с леко поведение, които впоследствие дълго време се лекуваха от физически травми в московските клиники.

Деликатните поръчки обикновено се обсъждат в лоби-бара на хотел "Ренесанс-Славянская", в ресторант "Татлер", както и в хотел "Украйна", но и в ред други знакови заведения, пред които майорите и капитаните от вътрешните войски на МВР могат да си позволят да паркират мерцедесите си.

"Новая газета": Хотел "Украйна" в Москва, дни преди убийството на Борис Немцов, в центъра на снимката е Руслан Геремеев, на преден план е Тамерлан Ескерханов

Именно в тези обекти между септември 2014 - февруари 2015 г. многократно са засичани заподозрените за убийството на Борис Немцов в компанията на зам.-командира на батальон "Север" Руслан Геремеев.

При тях идват множество хора с чанти, които излизат със същите чанти - само че видимо изпразнени.

Според информацията на "Новая газета", една от тези деликатни поръчки е изпълнена от бойците на Геремеев от раз - топ-мениджър на "Газпром" е отвлечен от самолета си, намиращ се на пистата за излитане на терминала за бизнес-полети "Внуково-3". Причината - взел е пари, които не се полагат на позицията му. В рамките на едно денонощие "взятката" е върната.

Подготовката за убийството

През септември 2014 г. на "Веерная улица" в Москва са наети два апартамента. Единият от тях е нает от Артур Геремеев, роднина на Руслан Геремеев. Втората - от шофьора на Геремеев, Руслан Мухутдинов, който също служи в батальон "Север".

В жилището, наето от Мухутдинов, се настаняват Дадаев и компанията му, като започват да работят по поставената поръчка.

Какво означава "поръчка" в дадения контекст? Когато има нежелателен обект, чието съществуване пречи на живота на "правилните хора", сред тактическите бойни групи в Москва се пуска поръчение - този и този, срещу такава и такава сума.

Който пръв успее да свърши работата, той получава парите.

През август 2014 г. е обявена "поръчка" за четирима души: Борис Немцов, Михаил Ходорковски, журналиста от "Ехото на Москва" Алексей Венедиктов и тв-водещата Ксения Собчак.

Списъкът изглежда странно от гледна точка на Чечня, доколкото републиката не търпи никакви финансово-политически щети от въпросните лица. Известна е и цената за поръчката - 15 млн. рубли (приблизително 214 000 евро по тогавашния курс на рублата).

След провала при убийството на Немцов, когато стрелецът е арестуван, поръчката срещу останалите е свалена. Докога - въпросът остава без отговор.

Борис Немцов се оказва труден обект за килърите. На първо място, той рядко се движи "по график" - може да се затвори в дома си за няколко дни, да излезе в чужбина или да замине в Ярославл, където работи като депутат, освен това обича да пътува с метрото.

С други думи - събирането на данни за "обекта" отнема време.

Хората, обявили поръчката, започват да нервничат - по всичко изглежда, че именно с това послание в Москва се появява Беслан Шаванов, офицер от МВР на Чечня.

Поради тази причина е взето решение "да се действа" в първия удобен случай. Един детайл: за следенето на Немцов са използвани четири автомобила, включително Mercedes с регистрационен номер а007ар, с който се предполага, че се е движил Руслан Геремеев.

Изпълнение на убийството

На 27 февруари около 11:00 ч. преди обед убийците се "разполагат" около ул. "Малая Ординка", където живее Борис Немцов, и започват да чакат. Немцов го няма. Едва към 20 ч. той излиза от дома си, за да отиде до "Ехото на Москва", където е поканен като събеседник. Малко по-късно около 21:45 ч. "обектът" отново е засечен да излиза от жилището си - този път в компанията на млада жена. Борис Немцов и приятелката му Анна Дурицкая тръгват по посока на Червения площад.

Двамата вечерят в Bosko Cafe, намиращо се в сградата на ГУМ, около която се въртят Анзор Губашев и Беслан Шаванов (това се вижда от камерите за видео-наблюдение). След това Немцов и Дурицкая решават да се върнат у дома пеша, като тръгват по Големия Москворецки мост към ул. "Малая Ординка".

Именно тук се случва всичко. Заур Дадаев се качва по стълбището на моста, стреля в гърба на Немцов пет пъти (нито един изстрел не пропуска жертвата), не посяга на спътницата на "обекта", качва се в автомобила ЗАЗ, управляван от Анзор Губашев, и изчезва.

Оръжията му са две: един пистолет за презастраховка, ако някой тръгне да го преследва, и втори - преправен газов пистолет - за изпълнение на покушението. Гилзите от патроните са от различни серии.

Губашев и Шаванов напускат Москва през летище "Внуково" на следващия ден, 28 февруари, което се вижда отново от записите на охранителните камери.

Дадаев и Геремеев отлитат на 1 март. Шофьорът Руслан Мухутдинов ги вози до летището. Следствието предполага, че впоследствие именно той изнася пистолетите на Дадаев в Чечня.

Трима от заподозрените - Хамзат Бахаев, Тамерлан Ескерханов и Шадид Губашев - не са обвинени за извършители на убийството, а за помагачество. Разследващите смятат, че те са укривали доказателства, занимавали са се със следене на жертвата и са превозвали с автомобилите си членовете на групата за "мокри поръчки".

Арест и след ареста...

Ефектът от тази безнаказаност вдига на нож ръководството на силовите структури на Русия, което едновременно с това получава мощен тласък от въпроса "Кой?" на Владимир Путин.

В Чечня и Ингушетия започва специализирана операция, изпратена е група за задържане от сътрудници на няколко спецподразделения.

Заподозрените сами падат в ръцете на службите, когато излизат в Ингушетия с цел трафик на наркотици. Анзор Губашев и Заур Дадаев са арестувани от сътрудници на звеното за борба с наркотрафика в Ингушетия, прехвърлени са в местно РПУ, а след това са "опаковани" от спецчастите от Москва.

Паралелно с това в Одинцовския район на Подмосковието, където се крият заподозрените непосредствено след убийството, са арестувани други членове на тактическата група.

Провал се случва само при ареста на Беслан Шаванов, който се крие в апартамента си в Грозни. Докато федералните спецчасти охраняват периметъра около жилището му, вътре влиза един от зам.-министрите на вътрешните работи на Чечня, след което се чуват два взрива. Твърди се, че Шаванов се е самоубил с граната.

Няколко дни след арестите в Джалка, родното село на фамилия Геремееви, се провежда събрание на високопоставени лица в чеченския елит. Предполага се, че освен Рамзан Кадиров на срещата участват депутатът Адам Делимханов, зам.-министърът на МВР на Чечня Алаудинов, издирвания за убийство Шаа Турлдаев и разбира се - Руслан Геремеев.

Джалка е обкръжена от бойци на батальон "Север", но само няколко комадоси получават право да влязат в селото. Изглежда именно на тази среща е постигнато "рамково споразумение" за онова, което предстои да се случи по-нататък.

Единственото, което успяват да постигнат московските спецчасти в Чечня, е да разпитат роднините на заподозрените и да съберат най-обща информация за тях.

След убийството

Руслан Геремеев - един от най-приближените до Рамзан Кадиров хора - успява да избяга в Обединените Арабски Емирства през Дагестан. Макар че още в началото на март 2015 г. в Чечня е изпратена заповед за ареста му и привеждането му за разпит, чеченските полицаи и спецслужби "не успяват" да намерят точния адрес на заподозрения в родното му село Джалка. Малко по-късно в ОАЕ бяга и шофьорът му Мухутдинов.

Веднага след разпита на предполагаемия убиец Заур Дадаев, записът с всички негови показания се оказва предаден от Следствието на разположение на Рамзан Кадиров. От този момент нататък ръководителят на Чечня започва да твърди, че Дадаев е "искрен патриот". Директорът на Следствения комитет на Русия Александър Бастрикин отказва да подпише двете преписки за предявяване на задочно обвинение срещу Руслан Геремеев и обявяването му за международно издирване.

В крайна сметка се получава доста странно обвинително заключение, според което за организатор и поръчител на убийството е посочен не Руслан Геремеев, а шофьорът му - Руслан Мухутдинов.

Смяната на адвокатите на останалите заподозрени води до серия от опити за отказ от самопризнания и търсене на алиби за нощта на убийството. Усилията им обаче са напразни: подробните им показания за местата, които са посещавали в Москва, вадят все повече данни за връзки между петимата.

Междувременно семейството на беглеца Геремеев се укрепва във властта в Чечня. Сестрата на Руслан Геремеев - Хеда - е назначена за ръководител на районния отдел за социално осигуряване, а чичо му Ваха Геремеев става най-важният човек в района като ръководител на местното управление на полицията.

В момента Геремеев не само се е върнал в Чечня, но и вече дава изявления по повод убийството на Борис Немцов в посока на това, че нямало как Заур Дадаев да го е извършил, защото в същото време двамата били заети с охраната на хора от чеченското правителство.

Мотивите за разстрела

Това, което защитниците на Заур Дадаев и компания се опитват да представят пред обществото, не издържа на критиката.

Твърди се, че основният мотив за убийството на Борис Немцов е религиозен - тъй като той се изказвал критично против пророка Мохамед след терористичния атентат срещу парижката редакция на Charlie Hebdo. Това обаче е лъжа.

На първо място - според показанията на заподозрените, те започват да се подготвят за убийството много преди януарския разстрел във Франция.

На второ място - докато обясняват мотивите си по време на разпитите, заподозрените споменават няколко факта: знаели са, че Немцов бил опозиционер, че подготвял "някакво шествие", че подкрепял Украйна, че бил "на заплата при Обама", че критикувал президента на Русия Владимир Путин и др.

Как, къде и по какъв начин са се случвали тези събития, заподозрените не поясняват - очевидно поради факта, че просто са били обработени по пропагандна линия.

Тези объркани обяснения дават основания за нови въпроси.

Кой е внушил на тези хора подобни мисли? Кой е дал "поръчката" за убийството на хора, които не влизат в чеченския дневен ред?

Защо руската Федерална служба за охрана отказва да предаде записите от видеокамерите, с които е опасан Червеният площад и стените на Кремъл?

И защо дори ръководителят на Следствието не позволява да бъде разпитан зам.-командирът на батальона "Север" Руслан Геремеев?