Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Хулиганите - успелите хора в съвременната епоха

Фаталната страст към омразата не е от вчера
Фаталната страст към омразата не е от вчера

Хулиганите в популярната култура обикновено биват представяни като вътрешно плашливи агресори, които нападат по-слабите, но се страхуват от по-силните. Ако поведението им бъде оспорвано от по-авторитетна фигура, по-голяма е вероятността да се оттеглят, отколкото да защитават позициите си.

Прощаваме гаменското държание като фаза при подрастването и приемаме, че с трупането на години и мъдрост първичните импулси биват овладявани лесно.

Това може и да е било вярно в миналото, но сега навлизаме в нова ера - в момента така нареченото тролене и обидите се приемат като предпоставки за успех. Навсякъде, накъдето се обърнете, пъпчивите гамени от училищния двор са се превърнали във влиятелни възрастни, които доминират социалната сфера и замърсяват обществения дискурс.

Световният алфа-хулиган, разбира се, е американският президент Доналд Тръмп, който агресивно напада своите опоненти в Twitter и сипе обиди по лидерите, които се изпречват на пътя му. Но той не е единственият, който не се притеснява да се държи оскърбително публично.

Политиците навсякъде започват да копират стила му на конфронтация.

Наскоро избраният губернатор на Флорида без притеснение намекна, че избирателите ще "омаймунят нещата", ако дадат вота си за чернокожия му опонент. Републиканецът от щата Монтана Грег Джанфорте от своя страна упражни физическо насилие над репортер на Guardian и въпреки това спечели изборите.

Същото е и в Европа, където набрали смелост популисти беснеят срещу мигрантите и мюсюлманите. Матео Салвини, противоречивият италиански вътрешен министър, нарече мигрантите "престъпници" и каза на еврокомисар "да си измие устата", след като последният се осмели да спомене, че се опасява как Европа се пълни с "малки копия на Мусолини".

И консерваторите не са единствените, които обиждат опонентите си. Либералите, в силното си желание да отстояват моралната си позиция, също прибягват до нападки, особено откакто Тръмп е на президентския пост. Те се превръщат в "полиция на мисълта" по Оруел и не се притесняват да наричат "расист", "хомофоб" и "сексист" всеки, който не е съгласен с мнението им.

Кариерите на много хора са унищожавани заради един-единствен неподходящ туийт, забележка или жест.

В днешния поляризиран и безочлив свят всеки, който се осмели да иска придържане към "златната среда", бива игнориран и изтикан встрани. Победителите стават тези, които гордо развяват гнева и яростта си.

Гнева разгарят и армии от тролове, които сеят омраза в Twitter и други платформи в подкрепа на избухливите си лидери с поток от язвителност и лъжи. Категорично доказателство за това са американските президентски избори през 2016-а, за които се смята, че са били манипулирани и от вътрешни, и от външни фактори.

Но дори и Кремъл да е имал сериозна намеса в разпространяваната невярна информация, той няма контрол над омразата.

Как обаче се стигна дотук?

Социалните мрежи и склонността в тях да се образуват мини-общества от единомислещи със сигурност изиграха своята роля за загрубяването в публичния диалог. Затворени в тези "балони", ставаме все по-склонни да презираме хората, които не мислят по същия начин, точно така, както предците ни са наричали "варвари" всички чуждоземци.

Когато сме били ограничени от комуникацията лице-в-лице в ерата преди интернет и социалните платформи, учтивостта и способността да си създаваме приятели са били ключови за успеха. Троловете нямат същите угризения - те живеят онлайн. За тях останалите не са "реални хора". И тъй като омразата започна да процъфтява в мрежата, беше въпрос на време да се излее и в реалния свят.

Но фаталната ни страст към ненавистта има по-дълбоки корени.

В глобален план обществото е разединено. Климатичните промени унищожават планетата. Природните бедствия зачестяват. Напливът от мигранти към богатия свят не секва. Протестите в развитите държави стават все по-чести. Когато хората се опасяват, че светът върви към своя край, те обичайно се обръщат към шарлатани. Така е било преди, така е и сега.

Тихият лидер, който изслушва внимателно и раздава мъдри напътствия, може и да бъде високо оценен в мирни времена, но пред лицето на бурята друг тип водачи грабват вниманието. И докато обществото е толкова разединено, сцената ще принадлежи на хулиганите и троловете.

Добрите момчета, ако въобще са останали такива, ще трябва да открият дремещия в тях гамен или рискуват да изгубят всякаква връзка с реалността.

Най-четените