Хилъри Клинтън вероятно е въздъхнала облекчено след края на първата изборна нощ в Айова. Според преброяването до момента, тя все пак ще успее да подсигури номинацията си в този щат за президентската надпревара, въпреки малката разлика с Бърни Сандърс. Същевременно година по-рано - или дори шест месеца по-рано - идеята, че Клинтън ще се опитва да обърне нещата в своя полза в сигурния щат Айова, изглеждаше немислима.
Няма друга съвременна политическа партия, която да е полагала толкова усилия за изстрелването на Клинтън през 2016 година, колкото демократите. Това обаче не проработи много добре. Резултатът от гласуването в Айова трябва да подейства отрезвяващо на елита в Демократичната партия, който е станал самодоволен и изгубил връзка с реалността в последните години.
Лидерите на демократите не са толкова умни, колкото си мислят
Големият проблем с кампанията на Клинтън е в самата партия - избраници, оперативни служители, лидери на свързани с нея групи по интереси, големи спонсори и белобради държавници - решиха да придумат всички жизнеспособни кандидати, които не са Клинтън, да напуснат кандидат-президентската надпревара.
Това направи победата на Клинтън много по-вероятна, отколкото би била в сценарий, в който тя се изправя срещу Елизабет Уорън, Джо Бахдън и Девал Патрик. Това обаче означава и че единствената алтернатива на Клинтън е кандидат, който партията не счита за способен на успех.
Опитът да се координират усилията, за да се предотврати луд развой на събитията, е умен, в противен случай рискувате да стигнете до Доналд Тръмп. Опитът да се блокира всякакъв смислен контакт с избирателите обаче или дебат за приоритетите на партията, нейната стратегия и посока, беше арогантен ход, основан на политическата самоувереност в преценката на лидерите на демократите, която се оказа безпочвена.
Това е партия, която няма работещ план за спечелване на Камарата на представителите, която е достигнала историческото си дъно по отношение на законодателни кресла и някак успя да загуби гувернаторските си позиции в Ню Джърси, Мериленд, Масачузетс и Илинойс.
Това е партия, която, с други думи, очевидно има нужда от диалог, дебат и обсъждане на това какво се е объркало и как можем да го поправим. Вместо да се насърчи подобен диалог обаче, партията се опита да го възпрепятства. Това ги води до Теорията на политическата революция на Бърни Сандърс.
Сандър обърква демографския детерминизъм на демократите
Най-голямото наследство на Сандърс, независимо дали спечели или загуби, ще бъде това, което кампанията му показа за идеологическите виждания на по-младите американци. Най-вече, той показа, че силният либерален уклон на избирателите под 35 не се дължи на личността на Барак Обама и не е въпрос на отвращение от позициите на републиканците.
Клинтън се опита да събере подкрепа и сред младежката култура, появи се с актьорския състав на Broad City, а в Айова работи с Кейти Пери.
Въпреки това сърцата на младите американци, включително този от решаващо значение - на младите жени, са спечелени от своенравния, 74-годишен социалист от Вермонт. И двете тенденции показват, че убеждението на демократите, че в демографско отношение срещат попътен вятър и неясното им убеждение в демографското предимство се е превърнало в заместник на политическата стратегия. Проблемът е, че младите, прогресивни хора, които партията очаква да ги отведат до Обетованата земя, както показа Сандърс, са наистина леви и не могат да бъдат подкупени със един два трика в Snapchat. За да си върнат тяхната лоялност и ентусиазъм, партийните лидери трябва да предложат и информация как демократите възнамеряват да постигнат промяна и резултати.
Подкрепата към Сандърс трябва да е ясен знак
Най-вече, колкото и неудобно да е, лидерите на демократите трябва да се постараят повече в бъдеще, за да убедят своите гласоподаватели, че те наистина правят всичко възможно, за да постигнат нещата, които са обещали.
По време на кампанията си Клинтън обича да подчертава дългогодишния си опит в борба за правата на децата, здравеопазването, околната среда и други прогресивни каузи.
Това е знак, който показва, че тя и кампанията й разбират от какво се вълнуват избирателите. Те се възхищават на хора, които са посветили живота си в битка за тези каузи. Като изключим, че това не е съвсем вярно за Клинтън - тя не е посветила целия си живот на тези каузи. Между службата си като държавен секретар на САЩ и влизането в политическа кампания, тя е направила милиони от речи в полза на търговски дружества и компании. И то не за да изхранва децата си, като се има предвид богатството на семейството й, натрупано благодарение на политическата кариера на съпруга й Бил Клинтън.
Разбира се, трябва да се имат предвид и семейните връзки вече са довели до това Челси Клинтън да получава шестцифрена сума в NBC News, докато по-голямата част от администрацията на Обама се готви да поеме към Citigroup, Goldman Sachs, Warburg Pincus, Amazon, McDonalds и други големи компании.
Няма нищо лошо в личните избори или професионални траектории.
В своята цялост обаче картината за обикновения човек показва партия, в която елитните кадри просто не са толкова отдадени на борбата за своите каузи, колкото искат да изглеждат.
Това може да е било напълно в реда на нещата за по-ранните поколения за Демократическата партия, която ясно схваща себе си като коалиция от либерали, центристи и дори консервативни елементи. Днешните демократи обаче, включително Клинтън, са на светлинни години от гръмката риториката за края на „голямото правителство", а техните поддръжници все повече искат партията да изпълнява обещанията си, развивайки стратегия, която може да спечели битката или поне да демонстрира, че те я водят с цялото си сърце.
През следващия месец партията ще трябва да потърси начин да се пребори с бунтарството на Сандърс. Докато прави това обаче е добре да отдели миг или два, за да види в какво той е прав и къде са се провалили.
