Военновъздушните сили на четири от водещите сили в Азия почти сблъскаха в небето над Японското море миналата седмица.
Докато Русия и Китай проведоха първия си съвместен въздушен патрул, южнокорейските изтребители изстреляха над 300 предупредителни изстрела по руски команден и контролен самолет, който премина в зоната за идентификация на противовъздушната отбрана на Сеул. Междувременно японските изтребители излетяха по спешност, в случай че японска територия попадне под обстрел.
Тази безпрецедентна ситуация само напомни за рисковете, които застрашават сериозно мира в региона, както и за един все по-ясен и неотменен факт - "Азиатският век" на световна доминация се отменя.
Възхваляван някога от писатели като Кишор Махбубани и Мартин Жак, тази бъдеща епоха на доминация на Далечния изток завършва далеч по-бързо, отколкото някой би могъл да предвиди.
Някога тази геополитическа теория предвиждаше върхова роля на Китай в политически и икономически план, последвано от изграждане и извеждане на преден план на общите "Азиатски ценности" (по модела на Европейските ценности) за сметка на залязващото влияние на Вашингтон в световен план.
Но под блестящите нови градове, издигащи се в региона, основите на "Азиатския век" започнаха вече да се порпукват. А геополитическите сътресения в Азия отдавна се натрупват.
Първият признак за това е икономическото забавяне. Ако преди 30 години Китай беше разглеждан като чудо на икономиката със своя огромен ръст, днес вече търговската война, която президента на САЩ Доналд Тръмп обяви на Пекин само засили и без това зараждащия се вече икономически спад на страната.
Темповете на растеж на страната през последното тримесечие са най-бавните от 90-те насам. Това показва не само ефекта от агресивните действия на САЩ в търговски план, но и общата слабост на китайската икономика, в която всички значими реформи бяха поставени в застой.
Китайският износ като цяло се свива - с особена сила за САЩ, но също и за останалата част на света. Към това се добавя и фактът, че десетки големи компании катo Google и Dell намаляват или елиминират изцяло производството си в Китай.
Още по-лоша обаче е ситуацията с дълга на Китай. Скорошен доклад, в който се представя състоянието на общият дълг на страната - от фирми, домакинства и правителството - се вижда, че той възлиза на 300% от БВП на Китай. Освен това голяма част от този дълг е затрупана в непрозрачни и сложни транзакции, които могат да се превърнат в тиктакаща бомба.
Но не само Китай е изправен пред сериозни икономически проблеми. В развити държави като Южна Корея и Япония мудността в икономическия растеж продължава въпреки годините на реформи. В Индия през последните години отчетения растеж е намалял на половина. Това повдига въпроса колко реални са плановете на обещанията в Ню Делхи да разшири и развие средната класа на страната. Подобни страхове са силно разпространени сред държавите Югоизточна Азия.
Икономиката е само част от проблема. Постоянните опити на Китай да контролира демокрацията в Хонконг и Тайван разкриват колко тежка наистина е ситуацията с политическата стабилност в региона.
В Хонконг вече над седем седмици продължават антикитайските протести. В тях хората протестират срещу опитите на Пекин да се меси директно и грубо в местната демокрация. Междувременно обаче китайската армия вече заплаши негласно, че може и да се намеси в протестите, което може да доведе до най-кървавите сблъсъци в новата китайска история след тези на площад Тиананмън преди 30 години.
Дори утвърдените демокрации в Азия плават в опасни води. Япония и Южна Корея са опасно близо до пълен разрив в отношенията си заради нерешени проблеми с обезщетения, датиращи още от Втората световна война. Това се отрази пряко и върху икономиката, след като Токио спря доставките на химикали от особена важност за електронната индустрия в Корея, засилвайки само и без това съществуващото напрежение.
Междувременно Виетнам е изправен срещу Китай заради проучването на нефт в Южнокитайско море, като морските плавателни съдове се засичат и сплашват взаимно.
Проблемните моменти в региона обаче имат ефект и върху сигурността по цял свят. Северна Корея например продължава да има своя ядрен арсенал и да отправя заплахи, докато хакерите на КНДР продължават да участва в различни онлайн офанзиви по целия свят.
Паралелно с това Китай се превръща в една от най-големите заплахи по отношение на следене и шпионаж. Системите, които Пекин изработва за следене на собствените си граждани - аудио и социални - вече намират интерес и в държави дори от Запада.
Същевременно много американски и западни експерти гледат на Huawai, наред с други китайски компании, като постоянен риск за сигурността на всяка държава приела официално технологиите им.
И ако преди време дори в САЩ залагаха на това, че модернизацията в икономиката на Китай и цялостното напредване на азиатския пазар за технологии може да свърже икономики в Азия с потребителите от Запада, днес повечето експерти отчитат това като грешка в преценката. Най-малкото всички опити на САЩ да сближи дори Япония и Южна Корея се сблъскват с неуспех. Време е за преразглеждане на бъдещето на Азия.
Тъй като проблемите на Азия се влошават, политиката на Запада в региона ще трябва да се промени. Местните партньори отслабват и могат да допринесат с доста по-малко за гарантирането на сигурността в региона. В най-лошия случай американските сили биха могли да бъдат привлечени във всеки регионален въоръжен конфликт, особено ако са замесени някои от стратегическите съюзници на Пентагона.
Всичко това дава предпоставки за зараждането на сериозен хаос от икономика и агресия. Но, както се казва, хаосът представлява и възможност за израстване.
От това може да спечели Западът (и в частност САЩ). Възползването от спада в силата на Китай може да предостави шанс за повишаване на западното влияние в региона чрез отпускане на целеви помощи и установяване на справедлива двустранна търговия със стратегически държави.
Заедно със съюзници като Австралия и Япония и партньори като Индия, сега е и моментът да се опита да се изгради морски съюз, който по-тясно свързва регионалните военноморски сили и бреговата охрана с американските и съюзническите сили.
Противно на разпространеното мнение, бъдещето няма да бъде азиатско. Твърде много от основните показатели за региона в момента се движат в грешна посока. Изправени пред дълбоки и трайни проблеми - икономически, политически и дипломатически - за да се случи това.
