Гневът след убийството на Джордж Флойд предизвика полезен диалог относно въпросите за расизма, както и някои важни реформи в американската полиция. Но културните и политическите сили в последните седмици се трансформираха в нещо доста по-малко полезно - в свирепа кампания на политически конформизъм, който премина през артистичните, образователните и бизнес институциите в САЩ.
Този принудителен обрат заплашва да погълне това, което е останало от американското гражданство общество и да заличи постигнатия до момента прогрес в социалната сфера. Редица икономисти описват случващото се като "Якобински момент", защото то притежава плама и безразсъдството на революционерски настроения ум.
Все още никой не е извадил гилотината, но импулсът да унищожаваш животи, кариери и репутации е същият.
Вълната от оставки, уволнения, отричане на предишни изказвания и действия и изкопчени насила извинения в големи и малки институции се движи толкова бързо, че е трудна за проследяване. Този месец редактори в "New York Times" и "Philadelphia Inquirer" загубиха работата си, след като техен екип се възпротивили съответно за статия и за заглавие на статия.
След тях от поста си се оттегля и редакторът от "Philadelphia Magazine" - Том Макграт - след обвинения в дискриминация заради негови стари материали. Критиците му дават за пример истории, които Макграт е писал през 2013 и 2015 г.
Икономистите в миналото по-често са се оказвали устойчиви на ортодоксални идеологии, отколкото други интелектуалци. Вече не е така.
Икономическият специалист от Университета в Чикаго - Харалд Улиг - например губи договора си с Чикагския федерален резерв, след като пише в Twitter, че движението за защита на чернокожите #BlackLivesMatter се самоубива с исканията си финансирането на полицията да бъде прекратено. Улиг уточнява, че подкрепя по-умерените идеи за реформа, предложени от Демократическата партия.
В момента именно колегите икономисти на Улиг искат той да бъде лишен и от редакторските права в американския "Журнал за политика и икономика".
Политическият журналист на "New York Times" - Пол Кругман, казва в социалните мрежи, че Улиг е "привилегирован бял мъж" и се съмнява като такъв да е обективен от позицията си на редактор и специалист. Кругман допълва, че е чел постове на колегата си от 2017 г., публикувани в личния му блог, и е вбесен от критиките към насилието в американската левица.
Тази чистка започва да се усеща и в академичните среди. Преподавател е уволнен от бизнес школата към Калифорнийския университет заради имейл, в който отказва да въведе различни правилата за финалните изпити за чернокожи студенти.
Друг преподавател е обект на разследване, тъй като си позволил да прочете в клас "Писмо от затвора в Бирмингам" на Мартин Лутър Кинг. Писмото съдържа думата "негър", така че университетските професори вече могат да откажат да четат класически американски документ, който разглежда несправедливостите на държавната власт.
В Института по технологии в Масачузетс асистент е уволнен заради негов имейл, в който осъжда убийството на Джордж Флойд, но и посочва неговото криминално досие и фактът, че расизмът не е единственият проблем на американската полиция. Лидерът на фондация "Поезия" пък е принуден да се оттегли, след като отвореното писмо на фондацията, което осъжда системния расизъм, е определено като "твърде неясно".
Светът на спорта не остава чужд на подобни вълнения.
Баскетболният отбор на Сакраменто къса взаимоотношенията си с говорителя Грант Напиър, след като последният е помолен да даде мнение за #BlackLivesMatter в Twitter и той отговаря, че "ВСИЧКИ ЖИВОТИ ИМАТ ЗНАЧЕНИЕ".
Вече знаем, че и развлекателната индустрия е обект на нови регулации под обществения натиск. Този месец HBO обяви, че временно изтегля от платформата си "Отнесени от вихъра", тъй като филмът пренебрегвал ужасите на робството и не отделял достатъчно време, за да развенчае най-болезнените стереотипи за чернокожите.
Някои от жертвите на тази чистка може и да са се изказали или да са действали необмислено, но активистите за заклеймяване на дадена култура и мнение могат да си намерят причина да прогонят или стигматизират когото решат. За някои унищожението на социални блага като академичната свобода или политическия плурализъм са напълно оправдани, тъй като крайната цел им се струва по-справедлива.
Напълно възможно е повечето американци да не са съгласни с този наказателен подход към културни промени, но сега революционерите движат случващото се и искат мъст.
Те няма да се спрат доброволно, защото по същество кампанията им е за завземане на власт и контрол и затова са им нужни нови злодеи. Но докато маршируват през либералните институции, те също така заличават либерални ценности като свободата на словото, демократичния дебат и културната толерантност.
И някой трябва да сложи край на това. Лидерите на фондации, университети, корпорации, музеи и медии са длъжни да се възползват от останалия им морал и авторитет, за да защитят либералното общество. Иначе има риск всеки, който се осмели да проговори, дори и да има право, да стане жертва на разярената тълпа. Но ако един или двама дадат пример, може би другите ще последват.
Социален компромис в условията на разделено на две общество е невъзможен и няма да бъде постигнат през насилие и принуда. Ако либералите не сложат край на "Якобинския момент", щетите за обществото ще направят мандата на Доналд Тръмп да изглежда като невинна детска игра.
