Текущата война на Израел срещу "Хамас" е поредният военен конфликт, който се превърна в повод за разпространение на дезинформация и конспиративни теории.
Фалшивите новини отбелязаха такъв скок на глобално ниво, че Европейската комисия се принуди да започне разследване на социалната мрежа X и проверка на методите на компанията на Илон Мъск за справяне с нарастващия проблем.
Проблем, който е особено видим в България.
У нас дезинформацията за израело-палестинския конфликт от последната седмица се адаптира към българската политическа реалност и се слива с потока фалшиви новини, свързани с войната в Украйна.
Използва се елементарен и емоционален начин, за да може всичко да бъде представено като поредната криза, която е създадена и дирижирана от САЩ и Европа.
Макар че ситуацията се развива далеч от нашите граници, в социални мрежи и канали у нас се въртят стари снимки и клипове, представяни за актуални и извадени от контекст.
Някои клипове дори са от видеоигри, но с нарочно понижено качество, за да не си личи от пръв поглед какво представляват.
Към тях вървят и различни теории за обяснение на ситуацията - като например, че американският президент Джо Байдън стои зад терористичното нападение на "Хамас", тъй като иска да свали от власт израелския премиер Бенямин Нетаняху.
Според друга пък дясно-консервативното правителство на Нетаняху е инсценирало атаката, за да има оправдание да нахлуе в Ивицата Газа и да я окупира.
В повечето случаи за основа просто се използва съдържание от чуждестранни профили, което залива цялото интернет пространство с дезинформация.
Например миналата седмица един от популярните клипове имитира репортаж на "Би Би Си", в който се твърди, че Украйна е предоставила оръжия на "Хамас" за атаката, докато в друга публикация се твърди, че израелската армия е бомбардирала и разрушила гръцката православна църква "Свети Порфирий" в Газа. И двете новини са напълно измислени.
Появяват се също два клипа на руският президент Владимир Путин, в които той уж предупреждава Вашингтон да стои далеч от палестинците и че Русия има готовност да им се притече на помощ.
В действителност обаче използваните кадри са от публични събития през декември 2022 г. и март 2023 г., а в тях Путин говори за съвсем различни неща.
През последното десетилетие новите мобилни технологии и социалните мрежи предоставиха множество инструменти за предоставяне в реално време на важна информация за следене и анализ на военни конфликти.
За съжаление обаче същите тези инструменти се използват и за разпространение на фалшиви новини, а огромният обем от данни в повечето случаи прави изключително сложно разграничаването на истина и измислица - дори за професионалисти.
Така опитите за размиване на реалността могат да имат сериозни последствия при вземане на политически решения, разследване на военни престъпления, предоставяне на помощ и изобщо разбиране какво се случва на терен.
Дори световни звезди като Джъстин Бийбър могат несъзнателно да станат източник на противоречия.
Попзвездата миналата седмица призова милионите си фенове в Instagram да се "молят за Израел", въпреки че използва изображения на разрушения в Газа, причинени от израелската армия.
В крайна сметка певецът изтри публикацията си, но едва след като за кратко време срещу него се разрази буря от обвинения в невежество и некомпетентност.
***
Коментар по темата
Автор: Венцислав Божев
За погрешното представяне у нас на конфликта имат роля и българските медии. Международните редакции в някои от най-големите ни телевизии демонстрират потресаваща липса не само на експертиза, а изобщо на базови познания за конфликта и опитват да компенсират това чрез емоционалните истории на българи в Израел.
Това не е дезинформация, но е процес, който по сходен начин играе върху чувствата и емоциите на зрителите, създавайки изцяло погрешни и крайно поляризирани разбирания, които съответно правят зрителите лесно податливи и на фалшиви новини.
Израело-палестинският (израело-арабският) конфликт е най-сложният в съвременната ни история. Започнал е дълго преди Втората световна война, преминал е през всякакви етапи и може да се каже, че всяко едно десетилетие досега е добавяло нов слой от проблеми.
Всичко това няма как да бъде обяснено и разбрано през призмата на емоцията и търсенето на рейтинг.
Когато социалните мрежи биват заливани от фалшиви новини, адекватното медийно отразяване трябва да бъде първата преграда срещу тях.
