С наближаването на поредица от решаващи избори в Европейския съюз до края на тази и през цялата следваща година, държавите членки все по-трудно крият безпокойството си от сянката на руската намеса.
Повече от ясно е, че войната, която Москва води, отдавна е преминала отвъд фронтовата линия в Украйна и цели да разклати европейските демократичните системи отвътре.
На 20 август в Швеция се проведе конференция на Стокхолмския международен институт за изследване на мира, където редица лидери изразиха своите опасения.
"В Швеция предстоят парламентарни избори на 13 септември, а малко след това са тези в Латвия", каза естонският министър на отбраната Ханно Певкур. "Нашите избори ще бъдат през март 2027 г. Всичко това означава, че Русия ще търси начини да повлияе на обществата ни, за да подклажда напрежение."
От своя страна полският зам.-външен министър Хенрика Мошчицка-Денджис отбелязва, че изборите са идеална възможност за засяване на недоверие и тест за устойчивостта на европейските общества.
Към предстоящите надпревари в Швеция, Латвия и Естония се добавят президентският вот у нас на 25 октомври, както и този във Франция през следващия май, последван от парламентарни избори през юни.
До края на 2027 г. към урните ще се отправят още гражданите на Полша, Гърция, Финландия и Италия.
Като водещ европейски донор на Украйна, Германия е може би най-често атакуваната страна в ЕС от хибридни атаки.
Само през 2025 г. Федералната криминална полиция на Германия регистрира над 320 опита за дестабилизация в страната. Това включително саботажи, прониквания с взлом и атаки срещу критична инфраструктура. За повечето от тези действия основните подозрения падат върху Русия.
Месец преди регионалните избори в източната провинция Саксония-Анхалт на 6 септември, летището в Лайпциг стана обект на опит за атака с дронове. Властите откриха зареден с експлозив безпилотен летателен апарат в непосредствена близост до няколко украински товарни самолета, а малко по-късно втори такъв апарат се сблъска със самолет на DHL. Десет дни след инцидента в близко поле бе намерен и трети.
От федералното правителство в Берлин директно обвиниха Русия за инцидента, но физическата атака осигури повод за разгръщане на мащабна дезинформационна кампания в социалните мрежи.
Според една от тезите дроновете са използвани от украинското военно разузнаване, за да се злепостави Русия.
Друга версия е лансирана от крайнодесни и екстремистки партии и организации, включително "Алтернатива за Германия", която спечели регионалните избори в Саксония-Анхалт. Според тяхната версия инцидентът в Лайпциг е част от действия на федералното правителство, което плаши обществеността с Русия, за да оправдае милитаризацията и нарастването на военните разходи.
За да се засили разпространението на дезинформация се използват два вида мащабни кампании в социалните мрежи.
Doppelgänger (Двойник") представлява мрежа от огромен брой фалшиви профили, които имитират официални медии като Der Spiegel, Die Welt, Bild и Die Zeit. Те заливат медийното пространство с автоматизирани статии, критикуващи правителството и призоваващи за прекратяване на подкрепата за Украйна.
Подобен прийоми бе използван и след инцидента в Лайпциг, когато в социалните мрежи плъзна фалшива инфографика с визията и логото на Die Zeit и линк към фалшив сайт на медията. Публикацията се позовава на мними източници от разузнаването, за да внуши, че атаката срещу летището е дело на Украйна.
Дори когато редакцията на Die Zeit или платформите за проверка на фактите (Faktenfinder) публикуват официално опровержение, че такава статия никога не е съществувала, фалшивият визуален скрийншот вече е обиколил мрежата и е разпространил сред милиони потребители внушението, че Украйна е организирала инцидента.
Операция "Матрьошка" е друг важен компонент от мащабната дезинформационна кампания на Русия.
Тя разчита на двустепенна мрежа от профили. Първото се състои от фалшиви акаунти, които генерират манипулирани от изкуствен интелект видеа с идентична визия на медии като DW и ZDF. На второ ниво действа огромен брой профили, чиято задача е да разпространи съдържанието.
За разлика от по-старите дезинформационни кампании, разчитащи на органично разпространение, "Матрьошка" действа чрез пряка провокация. Тук ботовете директно заливат профилите на журналисти, политици и фактчекъри с настоятелни искания да "проверят" фалшифицирания материал.
⚡️ Ahead of the regional elections in Germany, scheduled for September 2026, the country is experiencing a widespread wave of disinformation aimed at discrediting candidates and destabilising the domestic political situation. pic.twitter.com/Srhip551Ui
— Center for Countering Disinformation (@CforCD) August 9, 2026
Тактиката преследва двойна цел - да залее медиите и институциите с лавина от фалшиви сигнали, а при последващото опровержение да ги принуди да цитират самия фейк, превръщайки ги в неволен проводник на дезинформационния наратив.
Междувременно фалшивият клип е достигнал до огромен брой потребители и гласоподаватели.
Конкретен пример тук е видео, което имитира разследващ репортаж на Deutsche Welle. В него се твърди, че федералното правителство планира да съкрати пенсионните плащания в източните провинции Саксония и Мекленбург-Предна Померания, за да покрие недостига във военния бюджет за Украйна.
Стотици ботове тагват профилите на местни политици от Германската социалдемократическа партия и Християндемократическия съюз с въпроси дали всичко това е истина, а докато институциите реагират и свалят клипа от мрежата, регионални крайнодесни групи като "Свободни саксонци" вече са направили скрийншоти с коментари, че Берлин иска да вземе пенсиите на германците и да ги даде на Украйна.
Подобна реторика се разпространява и сред симпатизантите на "Алтернатива за Германия".
Според международната журналистическа мрежа Counter Disinformation Network "Матрьошка" се използвана активно по време на ключовите избори през последните две години - от вота във Франция през 2024 г. и президентската надпревара в САЩ, до федералните избори в Германия от миналата година и предстоящите в Швеция и Франция.
В България подобна комплексна стратегия е по-скоро изключение, главно заради системно ниското доверие в традиционните медии.
Основен инструмент тук остават мрежите от анонимни сайтове-гъби, генериращи кликбейт дезинформация и проруски послания. Техните публикации след това се канализират в групи в социалните мрежи, които през последните месеци акцентират върху икономическата тревожност, еврото и геополитическите опасения около потенциален конфликт между НАТО и Русия заради Украйна.
Вместо да се инвестира в скъпи дийпфейк технологии, манипулацията у нас на масово ниво все още се постига чрез далеч по-елементарни техники.
Независимо от използваните технологии - от сложни AI мрежи в Западна Европа до примитивни манипулации у нас - крайната цел на тези кампании остава една и съща.
В условията на предстоящите ключови избори в редица европейски държави трябва да бъде разколебана волята и доверието на избирателите и те да бъдат насочени към популистки, евроскептични партии, които вече повтарят руските наративи.
Подкопаването на доверието в институциите и свободната преса се превръща в основно оръжие в руския хибриден арсенал срещу европейските демокрации.
