Сблъсъкът между Израел и групировката Хамас след нападението от 7 октомври тази година заплашва да хвърли целия регион в нестабилност.
Ситуацията обаче тепърва може да се влоши още повече, ако тепърва ескалират още повече отношенията между Израел и палестинските власти на Западния бряг.
Тук трябва да бъде направено едно ясно разграничение между Ивицата Газа и Западния бряг, които представляват две отделни територии с различни начини на управление.
От 2007 година насам в Газа водещата политическа сила е Хамас, която почти еднолично поема властта там след изтегляне на израелската армия две години по-рано, провалени парламентарни избори и последвала война с другата най-голяма палестинска политическа сила - Фатах.
На Западния бряг ситуацията е по-сложна.
Израел окупира територията след войната от 1967 г., като дотогава тя е била под контрола на Йордания.
В средата на 90-те се стига до споразумение, според което 40% (Зони A и B) от територията на Западния бряг е прехвърлена за административен контрол на новоустановената Палестинска автономия, начело със светската партия Фатах и вече покойният Ясер Арафат, който става първи президент.
Останалите 60% (Зона C) включват всички селища на еврейски заселници и остават под пълен израелски контрол с идеята поетапно да бъдат прехвърлени на палестинците.
В следващите години това така и не се случва по две основни причини - Палестинската автономия не успява да изпълни ангажимента си да ограничи разпространението на радикалното влияние на Хамас и Палестински ислямски джихад (ПИД), докато израелските правителства, начело с Бенямин Нетаняху, продължават с политиката си на строеж на селища.
Към момента се смята, че на територията на Западния бряг има 144 подобни селища с над 450 000 души еврейско население.
Те са считани за незаконни според международното право и колкото повече се разрастват, толкова повече разкъсват хомогенността на палестинската територия и я превръщат в откъснати едно от друго островчета.
Палестинците са разделени не само физически, но и политически.
Крахът на водения от САЩ мирен процес, застаряващото и корумпирано управление на Автономията, строежът на селища през годините, наред с едно изключително крайно израелско правителство през последната година - всичко това създаде условия за радикализиране на палестинците в Западния бряг, позволявайки на Хамас и ПИД да разпространят влиянието си там.
След войната с Фатах от 2007 г. първата държи всички политически институции в Ивицата Газа, докато втората отхвърля изобщо участието в политическия процес и разчита на своето радикално религиозно и социално влияние.
И Хамас, и ПИД отхвърлят каквито и да е официални споразумения, правени някога с Израел, не приемат идеята за съществуване на еврейска държава и са си поставили за цел нейното унищожение.
За разлика от тях Палестинската автономия, макар и трудно, работи с Израел и се приема като един съвсем реален и логичен вариант за бъдещето на Ивицата Газа след края на текущата война, който би обединил двете територии под едно управление.
Проблемът е, че напрежението между Израел и Западния бряг е изключително обтегнато в момента и може да се стигне до ескалация.
Още в началото на ноември говорителят на Комисариата на ООН по човешките права Лиз Тросел предупреди за подобна опасност.
"Докато цялото внимание отива за атаките на Хамас в Израел и ескалацията на военните действия в Газа от 7 октомври насам, ситуацията в окупирания Западен бряг, включително Източен Йерусалим, е тревожна и спешна", каза тогава Тросел.
По нейните думи между 7 октомври и 3 ноември най-малко 132 палестинци, включително 41 деца, са били убити на територията на Западния бряг - 124 от израелската армия и поне 8 от израелски заселници. Убити са и поне двама израелски войници.
Тросел също така ясно подчерта за ръст на насилие на въоръжени еврейски заселници срещу цивилни палестинци, като атаките в много случаи са подкрепяни от войници или полицаи.
Още преди войната в Газа, започнала след терористичната атака на Хамас от 7 октомври, настоящата 2023 г. вече беше станала най-кървавата година за последните две десетилетия на израело-палестинския конфликт.
И жертвите със сигурност ще стават все повече, тъй като няма изгледи насилието скоро да спре.
Ескалация на насилието в Газа със сигурност няма да допринесе за готовността на 87-годишния лидер на Палестинската автономия Махмуд Аббас и неговото управление да сътрудничат.
За нещо подобно бе намекнато след срещата му с американския държавен секретар Антъни Блинкен, на която е обсъждана бъдещата роля на Автономията в управлението на Газа.
Само че Аббас подчерта, че тази евентуална бъдеща роля трябва да бъде обвързана с "цялостно политическо решение, което включва целия Западен бряг, включително Източен Йерусалим и Ивицата Газа" и няма как да мине без "възстановяване на спокойствието и стабилността на Западния бряг, включително необходимостта да се спре екстремисткото насилие."
Другият съществен проблем е свързан с легитимността на Фатах и Палестинската автономия в Газа.
Имайки предвид дългогодишното изключително силно религиозно, социално и политическо влияние на Хамас и ПИД, много вероятно техните идеологии няма да бъдат изкоренени, а самото население ще продължи да се идентифицира с тях.
Това ще направи особено трудна работата на Фатах, която отдавна е загубила популярността си в Ивицата Газа и няма очевидни фигури, които да поемат лидерството там.
Досега най-силната такава фигура е бил Мохамед Дахлан, бившият регионален лидер за Газа на Фатах и яростен враг на Хамас, но той отдавна бе отлъчен от партията си заради обвинения на Аббас, че е убил Ясер Арафат. В момента Дахлан живее в изгнание в ОАЕ.
Лидерите на Автономията не само са в лоша позиция да абсорбират Газа в своята управленска структура, но също така трябва да се борят със загубата на подкрепа за сметка на Хамас.
Политическата легитимност, която лидерите на Фатах все още имат, е застрашена да бъде допълнително подкопана поради нарастващото насилие на Западния бряг.
Това са предизвикателства, които все пак биха могли да бъдат и възможност.
Лидерите на Фатах имат шанс да се възползват от подновеното международно внимание като ключови фигури за бъдещето след Хамас, които ще управляват милиарди долари средства за възстановяване на Газа.
