През миналата седмица руската армия осъществи един от най-смъртоносните си въздушни удари в Украйна от началото на войната досега.
Цел на атаката се оказа Военният институт по комуникации и информационни технологии в град Полтава, като жертвите са 53 убити и почти 300 ранени, включително цивилни и военен персонал.
Сериозен удар по украинския военен капацитет, тъй като една от основните функции на учебното заведение е да обучава специалисти в областта на комуникациите и електронната война, както и оператори на бойни дронове.
Атаката е извършена с две ракети от оперативно-тактически ракетен комплекс "Искандер", чието влияние все повече започва да се усеща в конфликта.
Това определено не е нова система. Позната е добре на Запад, където се гледа с респект на възможностите ѝ.
За първи път се появява като концепция още в края на Студената война с идеята да представлява част от по-широка система за така нареченото артилерийско разузнаване - мрежа от разузнавателни инструменти и ракети, която открива, засича и унищожава противникови части изключително бързо.
От тази гледна точка окончателно разработеният "Искандер" има способности да бъде разположен и подготвен за огън в рамките на минути. Използва квази балистични или крилати ракети с обхват до 500 километра и бойна глава до 700 килограма, която може да бъде и тактическо ядрено оръжие.
Системата е въведена на въоръжение през 2006 г., а първите ѝ реални бойни тестове са направени по време на войната в Грузия и след това в сирийската гражданска война, където е използвана многократно.
В момента експортни версии "Искандер-Е" са продадени на Армения, Беларус и Алжир.
На фронта в Украйна руснаците използват най-вече вариациите с балистични ракети. Те достигат хиперзвукова скорост до 2600 метра в секунда при последна фаза на летеж и в рамките на полета могат да променят траекторията си няколко пъти, което ги прави особено трудни за прихващане.
Това е едно от обясненията за липсата на реакция от страна на украинската противовъздушна отбрана при удара срещу Полтава. В минутите преди атаката е регистрирано изстрелване на две ракети от Крим, които изминават над 400 километра разстояние за няколко минути, преди да поразят учебния корпус и столовата на института.
Подобен двоен удар започва да се превръща в тенденция през последните няколко месеца и се възползва от специфичната възможност на системата да изстреля две ракети в рамките на по-малко от минута.
Това допълнително усложнява задачата за всяка една отбрана.
В началото на юли по такъв начин е ударена украинската военновъздушна база край Миргород в Полтавска област, a три месеца по-рано са унищожени две ПВО системи Patriot и една реактивна система за залпов огън HIMARS.
В рамките на конфликта досега и особено от началото на тази година, "Искандер" показва повишени възможности не само за прецизно поразяване на стационарни цели като института в Полтава, но и мобилни.
Вторият вид изисква динамично насочване и много точна координация в реално време с различни разузнавателни средства.
Целта първо трябва да бъде засечена, а след това местоположението ѝ непрекъснато следено и актуализирано, докато се препраща информация към пусковата установка, която пък максимално бързо трябва да обработи получените данни и стреля.
Този процес може да отнеме 10 и повече минути, а през това време целта отдавна вече да я няма.
Затова основна роля имат и разузнавателни дронове като "Орлан-10" или "Гранат", които попълват слабостите в дейността на по-традиционните контрабатарейни радари и системи за радиолокация.
От началото на войната в Украйна се наблюдава истинска технологична революция в използването на бойни дронове и тя видимо се отразява особено много и в тази област на военното дело.
Високата ефективност на "Искандер" отваря повече възможности за руската армия и със сигурност прави по-трудно за украинците да използват собствената си противовъздушна отбрана и оръжия с голям обсег.
Западът и Украйна със сигурност ще трябва да намерят решение за тази заплаха.
