През последните няколко дни отново се вдигна шум около ядрената програма на Иран, а в страната се случи пореден "инцидент", за който на пръв поглед няма обяснение.
В неделя сутринта местните медии съобщиха за авария в подземното ядрено съоръжение в близост до град Натанз в централната част на страната. Проблемът е бил свързан със срив на електрическото захранване, който все пак не засегнал защитните системи и не довел до човешки жертви или замърсяване.
Интересното е, че това не е първият подобен случай в Натанз, като миналото лято в обектa избухна мащабна експлозия, нанесла значителни материални щети.
Самото място представлява един от основните научни центрове, свързани с развитието на иранската ядрена програма и най-вече с обогатяването на уран. Друг подобен център, свързан обаче с разработването на балистични ракети, е военният комплекс Парчин в околностите на Техеран, където през 2020 г. също имаше мащабна експлозия.
Както в случаите от миналата година, така и сега, властите в Иран определят инцидентите като целенасочени саботажи от външни сили.
"Действието срещу центъра за ядрено обогатяване в Натанз показва поражението на противниците на нашия индустриален и политически напредък", заяви Али Акбар Салехи, председател на иранската Организация за атомна енергия. Без да посочва конкретни държави, той дефинира случилото се в Натанз като "ядрен тероризъм".
Самата авария се случи ден, след като в комплекса бяха пуснати в експлоатация нови центрофуги за обогатяване на уран и малко след срещата във Виена на страните, подписали ядреното споразумение с Иран от 2015 г.
А ако има страна, която открито застава срещу всякакви възможности сделката да бъде подновена под каквато и да е форма, то това без съмнение е Израел.
Медиите в страната вече цитираха свои източници, според които Натанз е бил засегнат от кибер атака на израелската армия, а премиерът Бенямин Нетаняху каза, че "борбата срещу Иран и техните опити за въоръжаване е една важна мисия".
Съвсем логично, разбира се, подозренията да паднат върху Израел, където от своя страна не се и опитват особено да отричат намеса. Най-вероятно аварията в Натанз е поредният епизод от регионалния сблъсък на двата заклети врагове, които вече няколко десетилетия водят неспирен конфликт помежду си.
Напоследък сблъсъците все повече зачестиха, като използваните средства са повече от разнообразни и влизат в обхвата на т.нар. операции в "сивата зона".
Най-просто казано те представляват нападателни действия с цел нарушаване на международния ред, без обаче да се поема открита отговорност за тях. Идеята е да бъдат с достатъчно малък обхват, така че да не провокират мащабен военен отговор, но в същото време да са достатъчно красноречиви, за да изпратят необходимото послание или да причинят щети.
Така определен противник може да бъде подложен на натиск, без да е необходимо да се ескалира до открит конфликт.
В този смисъл едно от най-големите опасения в Израел е не само иранската ядрена програма и увеличаващият се арсенал от балистични ракети, но и все по-разширяващото се влияние на Техеран в региона - най-вече чрез установяването на мрежи от верни милиции, опериращи в Ирак, Сирия, Ливан, Ивицата Газа и Йемен.
Чрез употребата на подобни прокси формирования Иран може индиректно да извършва атаки, като в същото време отрича пряката си намеса.
Затова и неслучайно през последните години израелските ВВС нанесоха стотици удари в Сирия. Целите винаги са свързани с бази и конвои на про-ирански шиитски групировки, които имат свобода на движение през Ирак, Сирия и Ливан до прага на Израел.
Точно такъв удар бе осъществен няколко дни преди инцидента в Натанз, когато бе поразена база на Хизбула в околностите на Дамаск.
Ливанската групировка е най-верният съюзник на Иран и реално представлява пряко продължение на политиките и амбициите на Техеран. В този смисъл в Тел Авив, не без основание, са загрижени от възможността Хизбула необезпокоявано да получава въоръжение и системи за прецизно насочване на ракети през Сирия.
Именно нестабилността там и подкрепата за президента Башар Асад дадоха възможност за Иран да стъпи здраво на терен и да опита да отвори нов фронт в конфликта си с Израел като използва своите шиитски прокси съюзници.
От сравнително скоро сблъсъкът се пренесе и в морето.
The Wall Street Journal цитира свои източници, според които от 2019 г. насам Израел е атакувал тайно поне 12 кораба, превозващи ирански петрол за Сирия. Съответно като отговор два израелски търговски кораба бяха поразени в Оманския залив. При всичките случаи използваното оръжие е морска мина, чийто произход така и не става ясен.
Последният такъв е от миналата седмица край бреговете на Йемен в Червено море. Тогава бе атакуван иранският търговски кораб "Савиз", за който се смята, че е използван от Революционната гвардия като оперативен център и преден разузнавателен пост в близост до Израел.
Всичко това се случва в контекста на възможностите за рестартиране на ядрената сделка с Иран.
Макар Вашингтон и Техеран да са все още далеч от сериозно връщане на масата за преговори, все пак от гледна точка на Израел, каквито и да е опити за нещо подобно са напълно неприемливи.
Затова и инцидентите с Натанз и "Савиз" едва ли случайно се случват в дните около конференцията във Виена, която бе определена от участниците като "оптимистична".
Точно това обаче е последното нещо, което биха искали да чуят в Тел Авив що се отнася до Иран.
