Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Новото приятелство между Китай и Иран: 400 млрд. долара и голяма аларма за САЩ

Може сериозно да размести баланса на силите в Близкия Изток и Южна Азия Снимка: БГНЕС
Може сериозно да размести баланса на силите в Близкия Изток и Южна Азия

В края на миналата седмица Иран и Китай подписаха 25-годишно споразумение за стратегическо партньорство, което представлява кулминация на прогресиращите отношения между двете държави през последните няколко години.

Детайли покрай споразумението не бяха оповестени, но местните медии съобщават, че то ще обхване множество сектори, включително в областта на енергетиката, индустрията, природните ресурси, транспорта и телекомуникациите.

Реално преговорите за него вървят още от 2016 г., като през 2019 г. и 2020 г. в западните медии изтекоха негови чернови, показващи някои вероятни подробности по какъв начин ще изглежда. Според тогавашните информации (непотвърдени официално) споразумението включва инвестиции на стойност общо 400 милиарда долара - 280 милиарда за развитие на енергийната инфраструктура и още 120 милиарда в транспортната и телекомуникационната - най-вече развитието на 5G мрежи.

Не е ясно до колко тези цифри са реалност, като и двете страни категорично отричат достоверността им и в същото време не обявяват конкретни договори или сделки.

Каквито и да са те в действителност обаче, дори да са на половина или дори една трета от стойността на предполагаемите 400 милиарда, факт е, че сътрудничеството между Китай и Иран вероятно ще придобие нови измерения.

През 2016 г. търговският баланс на двете страни се равнява на 31 милиарда долара, но впоследствие той значително намаля след засилените санкции на президента Доналд Тръмп и неговата политика на "максимален натиск" срещу Иран. Очевидно това ще се промени.

В текущата ситуация едно задълбочено сътрудничество между Техеран и Пекин, разгледано в контекста на споделените им интереси с Русия в съперничеството със САЩ, има потенциал сериозно да размести баланса на силите в Близкия Изток и Южна Азия.

Досега Китай внимаваше в партньорството си с Иран до степен, която да не застраши особено търговските отношения със Саудитска Арабия. През миналата година кралството се издигна до най-големия доставчик на петрол за Китай, заемайки дял от над 17% от всички доставки, което в цифри означава 542 милиона барела за 2020 г.

За сравнение, през 2019 г. иранския дял в този микс е бил едва 3%. Тенденцията показва, че този процент значително ще се увеличи, а Пекин ще се превърне в основен клиент за Техеран.

Затова неслучайно китайският външен министър Уанг Ий, преди обявяването на споразумението, посети Саудитска Арабия, ОАЕ, Бахрейн и Оман, гарантирайки, че то няма да засегне вече съществуващите договорки с тях.

Реално погледнато Китай се опитва да постигне няколко цели по този начин. На първо място стои диверсификацията на доставките на природни ресурси за растящата икономика и преди всичко тяхното геостратегическо подсигуряване по начин, който да гарантира един непрекъснат приток.

Това неизменно е свързано и с инициативата "Един пояс, един път", известна и като "Новият път на коприната". Едно дълготрайно икономическо обвързване с Иран ще приобщи в по-широк смисъл Ислямската република към мащабния проект и ще я свърже към вече съществуващия китайско-пакистански икономически коридор.

От гледна точка на Индия подобен сценарии означава само лоши новини в контекста на регионалното съперничество с Китай и опитите на Пекин да изолира Ню Делхи чрез икономическата си експанзия в Южна Азия.

Индия постепенно губи своите позиции по търговските маршрути в Индийския океан за сметка на Пекин, а китайски компании изместват своите конкуренти при поемането стратегически инфраструктурни проекти в държави като Мианмар, Бангладеш и Камбоджа.

В този смисъл задълбочаване на китайско-иранските отношения без съмнение ще окаже допълнително влияние върху динамиката в региона.

Що се отнася до Близкия Изток споразумението краткосрочно ще повлияе най-много на опитите за съживяване на ядрената сделка с Иран.

Новата администрация в Белия дом има готовност за подновяване на преговорите, но екипът на президента Байдън все още не може да привлече на масата за преговори своите ирански колеги. Вашингтон изисква първо да се спрат процесите за обогатяване на уран, а след това да се вдигат санкции, докато в Техеран се настоява за обратното.

По тази линия споразумението с Китай отваря не просто опции за излизане от наложената изолация, заобикаляне на наложените санкции и евентуален спасителен пояс за икономиката, но и предоставя изгодна позиция в целия преговорен процес със САЩ и останалите членове във формата P5+1.

Така Пекин влиза в ролята на незаменим фактор по отношение разплитането на възела и в същото време представя САЩ като проблемния и неотстъпчив играч.

Все пак, вземайки предвид икономическите си и търговски интереси в региона, Пекин трябва да балансира внимателно между Иран от една страна и Рияд и Абу Даби - от друга. Досега Китай внимателно странеше от конфликтите в Близкия изток, но един евентуален успех по отношение Иран, ядреното споразумение и останалите регионални сили, може да промени това.

В такъв случай Китай ще излезе значително по-силен от ситуацията и ще оправдае многомилардните си инвестиции в Иран.

А Близкия Изток ще стане поредното поле за сблъсък на интереси на Пекин и Вашингтон.

Най-четените