След тригодишен разрив изглежда, че Катар и останалите страни от Съвета за сътрудничество в Перисйксия залив, начело със Саудитска Арабия са на път нормализират отново отношенията си.
Това бе официално обявено в понеделник вечерта от кувейтският външен министър Ахмад Насер ал Сабах.
"Въз основа на предложението на шейх Науаф (емирът на Кувейт) бе договорено да бъде отворено въздушното пространство, наред със сухопътната и морската граница между Саудитска Арабия и Катар, считано от тази нощ", заяви той в ефира на местна национална телевизия.
Това се случи в навечерието на срещата на върха на Съвета за сътрудничество в Персийския залив и много вероятно ще проправи пътя за разрешаване на политическата криза.
Потвърдено е, че за първи път от няколко години насам на срещата ще присъства и емирът на Катар шейх Тамим ал Тани, който ще се срещне с останалите лидери от организацията.
Все още не са ясни детайлите от споразумението, като за момента единственото, за което се знае е, че ще бъде вдигната блокадата срещу Катар, а в замяна Доха няма да предявява никакви правни претенции за нанесени щети.
Самата криза започна през лятото на 2017 г, когато Саудитска Арабия, ОАЕ, Бахрейн и Египет наложиха пълна икономическа, търговска и дипломатическа блокада на Катар, обвинявайки управлението в Доха във финансиране на тероризъм и сътрудничество с Иран.
Пробивът в отношенията на арабските държави от Персийския залив до голяма степен се дължи на американската медиация.
Основна роля е имал екипът, воден от зетя на президента Тръмп Джаред Къшнър, който действа в ролята на негов специален съветник по въпросите на Близкия Изток.
Ако споразумението се окаже устойчиво, то ще влезе в списъка на Вашингтон за някои успешно осъществени дипломатически инициативи през последната година за нормализиране на отношения. Именно с прякото участие и посредничество на САЩ, Израел съумя да постигне сделки с ОАЕ, Бахрейн, Судан и Мароко.
Дотук всички споразумения включват съюзници (някои от тях особено близки) на Вашингтон в Близкия изток и Африка.
Това логично навежда на мисълта, че администрацията на Доналд Тръмп прави последните си опити за изграждане на обединен фронт срещу Иран - преди встъпването в длъжност на Джо Байдън и едно евентуално последващо разхлабване на т.нар. политика на "максимален натиск" срещу Техеран.
Думите на саудитският престолонаследник и силният човек в кралството косвено потвърждават това. Цитиран от саудитската държавна агенция SPA, той заяви че предстоящата среща на Съвета за сътрудничество в Персийския залив ще обедини неговите членове "пред лицето на предизвикателствата, които заплашват региона".
А когато в Рияд говорят за заплахи, обикновено имат предвид точно Иран.
Трудно е да се каже обаче доколко Катар може да се впише в един обединен фронт срещу Техеран. Рияд и Доха имат фундаментално различни позиции по множество проблеми, което ги превръща в регионални конкуренти за влияние - най-вече в контекста на Арабската пролет и нейните последици.
Най-големият проблем за Саудитска Арабия винаги са били връзките, които Катар поддържа с Иран, Турция (която има своя военна база в Доха), както и подкрепата за революционни организации като Мюсюлманското братство, които династия Ал Сауд разбира като пряка заплаха за себе си.
Същото може да се каже и за управленията в ОАЕ и Египет, имащи същото отношение към Иран, Турция и Братството.
В тази връзка конфликтът между двете държави от локален се превръща в регионален, тъй като Доха от една страна и оста Рияд-Кайро-Абу Даби, от друга - поддържат противостоящи военни или политически фракции във всички точки на Близкия Изток и Северна Африка.
В краткосрочен план вдигането на блокада ще отвори отново търговията и възможността за пътуване между Катар и другите държави и също така ще върне емирството отново на масата за вземане на решения в рамките на Съвета за сътрудничество в Персийския залив.
От друга страна нормализирането на отношенията с Катар ще подпомогне Рияд да изгради имидж пред новата администрация на Джо Байдън, като същевременно с това ще даде преговорни опции и възможности за компромис по отношение на войната в Йемен, където Саудитска Арабия изпитва трудности вече шеста година.
В дългосрочен план обаче споразумението може и да не се окаже толкова стабилно.
В крайна сметка основните разделителни линии остават, а тепърва ще става ясно по какъв начин Иран и Турция ще реагират на променените условия в Персийския залив.
