Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Последните дни на Тръмп на власт и мисията му "да прави сечено" на Байдън

Републиканецът се опитва да принуди наследника си да се придържа към неговата политика. Или поне в онези аспекти, където може да направи необратими промени. Снимка: Getty Images
Републиканецът се опитва да принуди наследника си да се придържа към неговата политика. Или поне в онези аспекти, където може да направи необратими промени.

Времето на Доналд Тръмп в Белия дом изтича. След решението на Избирателната колегия вече изборът на американците е официален и Джо Байдън ще е 46-ият президент на САЩ.

Но ако си мислите, че това ще накара Доналд да се държи прилично и да изкара мирен край на мандата си, дълбоко грешите.

Докато светът беше зает да гледа как оспорва до последно вота на американците, размахвайки обвинения за изборни измами и завеждайки дело след дело, на заден фон той започна активна дейност, която има за цел да подсигури едно нещо - че неговото време на власт няма да бъде толкова лесно изтрито.

И тази нова насока на Тръмп изглежда има няколко ясни проявления, предимно във външната политика, които имат за цял да вържат ръцете на наследника му и да го оставят без полезен ход, освен да следва линията, начертана от републиканците в този мандат.

Най-ясният пример за това беше обявеното изтегляне на американски войници от Ирак и Афганистан.

Противно на всичките си военни съветници, Тръмп се зарече, че във възможно най-кратки срокове ще върне американските войници у дома от тези проблемни сектори. Така на 17 ноември се появи новината за заповед за частично изтегляне на американските сили в двете държави.

Пентагонът разпореди до 15 януари войниците там трябва да бъдат редуцирани с около 2500-2000 души в Афганистан (почти наполовина) и 500 души в Ирак.

В момента в Афганистан има между 4500-5000 военнослужещи и над 3000 в Ирак. Съгласно планираната заповед съкращенията на войските ще бъдат завършени само пет дни преди новоизбраният президент на САЩ Джо Байдън да встъпи в длъжност, поставяйки го в сложна ситуация.

Ако изтеглянето от Ирак не е толкова проблематично във външнополитически план, то намаляването на американския контингент в Афганистан може да разбие всяка изградена досега стабилност в една изключително нестабилна държава.

Вече година американците се опитват да прокарат мир между правителството в Кабул и талибаните на фона на все по-голямата заплаха от "Ислямска държава", която продължава да контролира нови територии.

Изтеглянето на американците и намаляването на броя на войници и техника, оставени на терен, ще значи картбланш за талибаните да се разправят с правителствените сили и възможност да поемат властта за пръв път от 2001 г. насам. Разбира се, след това те ще трябва да се справят с черните знамена на ИД.

Сигурно обаче е, че изтеглянето на американците ще доведе почти сигурно до краха на техните местни съюзници - нещо, което в никакъв случай не играе положителна роля за имиджа на Америка.

По този начин той ще бъде оставен с далеч по-малко сили зад граница и то в региони, които са все още твърде нестабилни. А външната политика, която Байдън ще води, или трябва или да заложи на връщане на войски, което ще бъде прието изключително зле на родна земя, или ще трябва да се оправя със значително по-малко сили на терен в тези проблемни точки.

Ако това правителство имаше някаква ясна цел по отношение на политиката в Близкия изток, тя със сигурност е изолирането и отслабването на Иран. И сега президентът се опитва да я брани с всички сили. 

В този контекст администрацията на Тръмп и в частност неговия зет Джаред Къшнър се опита да прокара сделка за решаването на палестинския въпрос, като макар тя да не е приета от самите палестинци и дори в Израел да среща доста противници, даде възможност за Вашингтон да прокара път за разбирателство между Израел и различни арабски държави като Обединените арабски емирства и Бахрейн.

В конкретната сделка не се включи другият основен партньор на САЩ в региона - Саудитска Арабия, тъй като настоящият крал Салман приема сериозно каузата на палестинците и отказва да поддържа каквито и да е отношения с Израел по този повод.

Ключовият ход в тази посока е неофициално потвърдената среща между израелския премиер Бенямин Нетаняху и престолонаследника на Саудитска Арабия принц Мохамед бин Салман с медиаторството на държавния секретар на САЩ Майк Помпео.

Разбира се, тази среща беше отречена от Саудитска Арабия, но съществуват достатъчно ясни улики за провеждането ѝ - от вътрешните източници на израелските медии, през докладите за полетите от Тел Авив до Неом (проектът за суперград на принца) и обратно същата вечер.

Допълнително с това само няколко дни по-късно беше извършено покушението срещу иранския ядрен физик Мохсен Фахризаде, сочен за баща на иранската ядрена програма и едно от ключовите лица в опитите на Техеран да се сдобие с атомно оръжие.

Тук може да става дума само за спекулации, но вероятността Белият дом да не е бил предупреден за този ход, който явно сочи Израел за организатор на покушението, е малка.

Новата администрация на Джо Байдън най-вероятно ще търси нова ядрена сделка с Израел, като страни като Германия вече агитират за това. А подобно нещо определено не влиза в плановете на Тръмп за близкия изток.

В тази линия отстраняването на Фахризаде и евентуалния отговор на Иран спрямо Израел, както и цялостното нажежаване на обстановката, ще отдалечи екипа на Байдън от каквато и да е сделка с Техеран. Или поне на това се надяват сега в Белия дом.

Служителите в администрацията на Тръмп изготвят и планове за налагане на нови санкции върху Иран, а ако се вярва на публикация на "Ню Йорк Таймс" и техен източник в правителството, Тръмп дори е обмислял пряк военен конфликт с аятоласите, но в крайна сметка той се е оставил експертите му да го убедят, че подобен ход е лоша идея.

В общи линии дипломацията на САЩ поне до 21 януари ще се опитва всячески да отблъсне страната от сделка с Иран, като същевременно с това засили връзките между различните си партньори в Близкия изток - страни, които не са известни толкова със спазването на човешки права.

Идеята там е, че ако САЩ отново хване казуса за спазването на правата в тези държави, те вече да са изградили помежду си този щит срещу амбициите на Иран.

Във вътрешен план той също е доста зает, опитвайки да подсигури консециите за сондаж на петрол в Арктическия национален резерват за диви животни на Аляска.

Още от началото на ноември от администрацията в Белия дом прави всичко по силите си, за да организира възможно най-бързо търг за правото на добив на петрол в региона - спор, който се води вече десетилетия.

Ако тези усилия постигнат успех, продажбата на правата за добив ще се осъществи вероятно дни, а може би и дори часове, преди Байдън официално да влезе на власт и да спре сделката.

Съобщението на администрацията установява строг график за концесията, като най-рано тя може да се появи на или около 17 януари.

Редица природозащитници протестират срещу това решение, но поне към момента президентът и приближените му са категорични в желанието си сделката да се сключи възможно най-бързо. Или поне преди Байдън да я е спрял по екологични причини.

Припряност се видя в действията на Тръмп и покрай екзекуциите с федерална заповед. Освен че през лятото той върна смъртните присъди на федерално ниво след 17-годишно спиране, но досега правителството е наредило изпълнението на 10 смъртни присъди, като още 4 осъдени на смърт очакват решение.

За последно повече от 10 души са екзекутирани на федерално ниво в САЩ през 1896 г., когато 14 души са умъртвени с присъда от властите. По това време президент на САЩ е Гроувър Кливланд. Доналд Тръмп също влиза в историята като първия президент след Кливланд, който разрешава екзекуции след загуба на президентските избори.

Последният до момента екзекутиран е 56-годишният шофьор на камион от Луизиана Алфред - Буржоа, който е убил 2-годишната си дъщеря. В 20:21 часа в петък той е бил умъртвен със смъртоносна инжекция във федералния затвор в Индиана. Това беше втората екзекуция с федерална заповед в рамките на два дни.

И в случая на Буржоа, и при екзекутирания на предния ден Брендън Бърнард, съучастник при убийството на религиозна двойка от Айова през 1999 г., има обстоятелства, които поставят под въпрос издадената смъртна присъда. И в двата случая обаче всички протести са пренебрегнати и е преминато към действие в най-кратки срокове.

За сметка на това обаче Тръмп реши да покаже милосърдие като амнистира един друг затворник - неговия бивш съветник по въпросите на националната сигурност Майкъл Флин.

През 2017 г. той се призна за виновен, че е излъгал ФБР по време на разследването дали е имало руска намеса в президентските избори в САЩ през 2016 г. и беше вкаран зад решетките. За Деня на Благодарността обаче Тръмп реши да приложи пълно помилване за бившия американски генерал.

Някои от действията на Тръмп са почти неизменни, като номинирането на съдии с доживотни назначения или назначаването на негови поддръжници в правителствените съвети с мандати, които надхвърлят вероятното време на управление на Байдън. След като приключи с процеса и приемането на имената от сената, Байдън ще има много малко какво да направи, за да обърне нещата в своя полза.

Сред тези номинации попадат постове в Борда на Федералния резерв, Федералната изборна комисия, Федералната комисия по комуникации, както и Федералната регулаторна комисия по енергетика, като мандатите на следващите избрани членове ще траят поне до 2024 г., а някои до 2030 г.

Всичко това ще направи работата на Байдън и вицепрезидента му Камала Харис значително по-трудна, а ходът на политиката на САЩ много по-сложен за обръщане.

Големият въпрос е дали те ще успеят все пак да наложат своята визия по тези въпроси, или въпреки усилията си ще трябва да се адаптират и да заживеят в наследството на Доналд Тръмп - такова, каквото им го е оставил.



Най-четените