В продължение на дълги години Вашингтон разбираше Южна Америка като своя ексклузивна сфера на влияние.
Това в голяма степен се промени по време на Студената война и съперничеството със СССР, но днес един друг глобален играч заплашва водещата роля на Съединените щати в Западното полукълбо на фона на поредна геополитическа криза.
За разлика от друг път, сега топката е почти буквално в задния двор на САЩ, след като на 3 декември Венецуела проведе "консултативен референдум", за да се реши дали районът Ескибо, администриран от съседна Гвиана, трябва да бъде интегриран във Венецуела като нова провинция.
Ескибо от дълго време е обект на териториални спорове между двете държави, като съставлява около две трети от цялата територия на Гвиана.
В случая далеч по-важното е, че е изключително богат на петрол, чиято експлоатация тепърва започва да се движи от международен консорциум, начело с американския енергиен гигант Exxon Mobil.
Международната общност не прие резултатите от референдума, който се проведе при ниска избирателна активност, но въпреки това венецуелският президент Николас Мадуро го определи като победа за народа си и продължава да тества границите на търпение на Вашингтон.
Цялата ситуация със сигурност се следи с огромен интерес в Пекин.
Не само, защото всичко се случва в в непосредствена близост до основния съперник за надмощие в световен план, но и защото Китай се явява един от най-сериозните играчи с интереси в региона.
Всъщност може да се каже, че както САЩ разшири значително своите интереси в Азия след края на Втората световна война, по сходен начин Пекин прави нещо подобно в Южна Америка през последните десетилетия.
От началото на новото хилядолетие насам Китай бързо се издигна като водещ партньор за много държави от региона в новите условия на един все по-бързо глобализиращ се многополюсен свят.
През 2000 г. китайският пазар представлява по-малко от 2% от износа на южноамериканските държави, но бързият растеж на Китай и произтичащото от него търсене доведоха до бум в развитието на търговско-икономическите отношения.
В рамките на десетилетие търговията нараства със среден годишен темп от 31%, достигайки стойност от 180 милиарда долара през 2010 г., по данни на Inter-American Development Bank. През 2022 г. вече говорим за 450 милиарда долара търговски обмен с прогнози той да надхвърли 700 милиарда до 2035 г.
Към момента Пекин се явява най-големият търговски партньор на Южна Америка и вторият по големина за цяла Латинска Америка след Съединените щати.
Като допълнение идват инвестициите и заемите.
Смята се, че около 9% от всички чуждестранни инвестиции в региона са с китайски произход, докато държавните China Development Bank и Export-Import Bank of China се нареждат сред водещите кредитори с около 137 милиарда долара заеми, предоставени на местни правителства за периода 2005-2020 година.
Тук някъде идва по-специалното място на Венецуела.
Каракас е най-големият "длъжник" на Китай с близо 60 милиарда долара заеми към момента, което е повече от два пъти в сравнение със следващия най-голям кредитополучател - Бразилия.
Топлата връзка между Пекин е Каракас се явява естествено продължение на споделеното отношение към САЩ и се изразява още в обща космическа програма и договор за "стратегическо партньорство за развитие".
Китай се възползва от възможността да се сдобие с добър съюзник в близост до САЩ, както и от достъп до богатите природни ресурси на Венецуела, за да захранва икономиката си, а в замяна дава международна легитимност за режима на Николас Мадуро.
Само преди три месеца той пътува до Китай, за да се види с колегата си Си Дзинпин и се върна от там с общо 31 различни споразумения и меморандуми в областта на икономиката, търговията и сигурността, чиито подробности не са оповестени.
Гвиана обаче не остава по-назад.
Очакванията са в близките години Пекин да се превърне в най-големият търговски партньор на слабонаселената южноамериканска държава.
През 2018 година Гвиана дори се присъедини към глобалната икономическа инициатива "Един пояс, един път" и по тази линия се възползва от инвестиции в инфраструктурата и прие немалко китайски компании, включително в спорния регион Ескибо.
Всъщност една от компаниите в консорциума на Exxon е именно китайската CNOOC.
На този фон дестабилизация на целия регион заради потенциална анексия на Ескибо не изглежда да е в интерес на Китай като страна с много икономически интереси в двете замесени страни от спора.
И все пак една контролирана криза в така наречената "сива зона" на международните отношения, където се търси ескалация на напрежението, без обаче да се стига до война, може да бъде от полза за Китай и другите антиамерикански съюзници на Венецуела като Русия и Иран.
За всички тях е добре дошло прехвърлянето на напрежение в непосредствена близост до американските граници.
Ясно е, че режимът на Мадуро ще се възползва от активизирането на националистическата карта преди президентски избори следващата година, но в Китай и на други места по света виждат много повече възможности и разбират Венецуела като удобен инструмент.
Със сигурност стратезите в Пекин оценяват поведението на американците и търсят тяхната червена линия.
В свят, където преначертаването на границите и анексирането на територии се случва без сериозна съпротива и осъждане, това може да доведе не само до реална анексия на Ескибо, но и до бъдещи действия срещу Тайван.
