Измина цяла седмица, откакто потъна ракетния крайцер "Москва", флагман на Черноморски флот на военноморските сили на Русия. Определян и като една от гордостите на руските военноморски сили (ВМС), тежкият кораб без съмнение бе най-сериозното оръжие, с което те разполагаха в региона на Черно море.
Той потъна на 14 април и при всички положения представлява не само най-тежката загуба на руски кораб за последните десетилетия, но и най-голямата загуба на военен кораб в световен мащаб от потапянето на аржентинския "Генерал Белграно" по време на Фолклендската война през 1982 г.
Според официалното съобщение на Министерството на отбраната в Москва крайцерът е бил теглен към пристанището в Севастопол, когато е потънал. То се е наложило, тъй като плавателният съд е получил повреди на корпуса при пожар, причинен от детонация на боеприпаси в ракетния отсек. Какво е довело до експлозията обаче така и не е обяснено официално все още.
Конкретната причина, която е посочена от руските власти за потъването, е загуба на стабилност по време на тегленето, тъй като морето се оказало твърде бурно. Преди това екипажът е бил напълно евакуиран на други кораби от Черноморския флот.
Украинската версия е доста по различна и според нея "Москва" е ударен от две крилати противокорабни ракети "Нептун", които са причинили тежки поражения в корпуса на кораба.
Тези твърдения може би се потвърждават от няколко появили се изображения. Те почти сигурно изобразяват крайцера преди неговото потъване, като едното е снимка, докато другото е 3-секунден клип, вероятно заснет от спасителна лодка.
New images show the Russian cruiser Moskva on fire and sinking on the 14th of April after reports of a Ukrainian strike against the vessel. pic.twitter.com/S3FA4ptK40
— George Allison (@geoallison) April 18, 2022
Ясно се вижда, че корабът е сериозно наклонен, а от предната му част излиза гъст, черен дим. Забелязват се и няколко сериозни пробойни, които биха могли да бъдат причинени именно от ракети.
В същото време морето изглежда е относително спокойно - докато руското министерство на отбраната говори за тежки метеорологични условия.
Не е ясно и какъв точният брой на жертвите сред екипажа. Обичайно той е малко над 510 души, но в контекста на войната, вероятно на борда може и да е имало далеч повече хора.
Русия все още не съобщава какви са загубите. През уикенда Министерството на отбраната на Русия публикува кадри, показващи част от екипажа на "Москва", на церемония в Севастопол. Главнокомандващият на руския флот адмирал Николай Йевменов пък съобщи, че офицерите и екипажът ще "продължат службата си".
Видеото, показващо около 100 моряци, е единственото доказателство за оцелели от екипажа на крайцера.
При всички положения загубата на подобен кораб представлява наистина тежко поражение.
Крайцерът е построен в украинския град Миколаев през 1979 г. и официално е въведен на служба четири години по-късно под името "Слава". След разпада на Съветския съюз е прекръстен на "Москва" и преминава през сериозна модернизация, като участва в мисии по време на войните в Грузия, Сирия и Украйна от 2014 г.
Той е главен кораб от клас "Слава" на ракетни крайцери с 12 500 тона водоизместимост и дължина от 186 метра, което доскоро означаваше, че е сред най-големите плавателни съдове в руските ВМС.
Основното му нападателно въоръжение се състои от крилати крилати "Вулкан", чиято цел е да атакуват от възможно най-далечно разстояние противникови бойни кораби, включително самолетоносачи.
"Москва" е разполагал с тристепенна система за противовъздушна отбрана, която на теория би трябвало да бъде ефективна на далечни, средни и близки разстояния.
Ако корабът е бил ударен от ракети, то тя със сигурност не е проработила и отваря много сериозни въпросителни относно качеството на модернизацията в руския боен флот и изобщо цялостния капацитет там
От разпадането на СССР насам целият руски военнопромишлен комплекс в областта на корабоплаването страда от остър недостиг на средства и ресурси, ендемична корупция и кадрови проблеми, които няма как да не се отразят в периоди на криза.
Емблематичен е примерът с единствения руски самолетоносач "Адмирал Кузнецов", който през цялото си съществуване страда от проблеми с двигателите, както и с възможностите за обслужване на самолети. Много от тези трудности са пряко следствие от орязването на бюджета за поддръжка и обслужване. Тенденция, която е характерна по принцип за целия руски флот.
В рамките на два месеца оперативни задачи в Сирия през 2017 г., самолетоносачът губи два самолета в следствие на инциденти, а пък през октомври 2018 г. по време на ремонтни дейности потъва единственият плаващ док в руския флот, който има възможност да обслужва самолетоносач.
Инцидентът тогава коства живота на двама работници, а един от 70-метровите кранове на дока пада върху палубата за излитане на "Адмирал Кузнецов", нанасяйки щети за над 1 млн. долара.
Подобни проблеми може и да останат прикрити в крайна сметка, когато врагът представляват леко въоръжени сирийски бунтовници без възможности за защита, но ситуацията е доста по-различна, ако става въпрос за обучен и модернизиран противник, какъвто е украинската армия.
Особено, ако се вземе предвид, че голяма част от руския боен флот е построен по времето на Съветския съюз именно в украински корабостроителници.
Така че в Киев определено са знаели всички слаби места на "Москва" и как биха могли да го достигнат. А и не само него.
На 24 март при атака с балистични ракети срещу пристанището на Бердянск украинците потопяват десантния кораб "Саратов" и повреждат други два подобни - "Цезар Куников" и "Новочеркаск"
Човек да се запита как е възможно да се оставят толкова много големи кораби без достатъчна защита, събрани нагъсто в пристанище, което е само на километри от позициите на противника.
Това говори за остро подценяване на украинската армия и високи нива на некомпетентност сред руските ВМС - нещо, което със сигурност важи и в случая с "Москва.
Няма значение дали крайцерът е загубен в следствие на атака или инцидент. И двата варианта демонстрират неспособност на руските сили да се защитят най-мощния кораб в Черно море.
Това няма как да не подейства и на цялостния морал. Ако командването няма способност да опази едно от най-сериозните си оръжия в региона, то какво остава за обикновените войници?
