Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Информационната война между Украйна и Русия - кое, къде, какво

Войната в Украйна е първата, която се предава буквално наживо в платформи като TikTok, Facebook, Telegram, YouTube и Twitter Снимка: Twitter, @marcelsardo
Войната в Украйна е първата, която се предава буквално наживо в платформи като TikTok, Facebook, Telegram, YouTube и Twitter

Вече е ясно на всички, че войната в Украйна се води на много фронтове и не става въпрос единствено за фронтове в чисто военно отношение, а налице имаме един широкомащабен конфликт на икономическо, търговско и политическо равнище.

Това означава, че той излиза далеч извън рамките на самата Украйна и представлява конфронтация с глобален характер, достигаща до всяка една точка на света.

Тук на преден план излизат информационните технологии, които представляват едно съвсем ново поле за водене на военни действия и търсене на победа.

Не че сегашният конфликт в Украйна е първият, който се случва в ерата на интернет и социални мрежи, но със сигурност е най-големият, включващ за първи път директното участие на световна сила като Русия. Войните в Афганистан, Сирия и Либия не са по-маловажни, даже напротив - последните две се считат като първите примери по време на Арабската пролет за това какво влияние могат да имат социалните мрежи.

През последните години пък се появяват все повече канали, през които се разпространява информация почти в реално време за всеки един голям конфликт.

Никога обаче не се е случвало с подобен мащаб и всъщност спокойно може да се каже, че войната в Украйна е първата, която се предава буквално на живо в платформи като TikTok, Facebook, Telegram, YouTube и Twitter.

Какво обаче представлява информационната война?

При нея идеята е да се постигне преимущество пред съперника чрез използването на информационни и комуникационни технологии.

Целта не е да бъдат нанесени някакви физически щети, а по-скоро да бъде повлияно върху цивилното население, политическия елит или противниковата армия с идеята те да бъдат деморализирани чрез използването на пропагандни средства и дезинформация. От друга страна, целта може да бъде и напълно противоположна - търсене на подкрепа, съюзници и международна симпатия.

И в двата случая се влияе на психическо и емоционално ниво, така че да се постигне желания ефект.

Тези подходи в никакъв случай не са нови и се развиват през последните два века паралелно с разпространението на печатните медии, радиото, телевизията и интернет.

Днес социалните медии предоставят почти неограничени възможности на всеки един реален или фалшив профил в дигиталното пространство сам да се превърне в източник на информация и по този начин да се влее в един безпрецедентно голям информационен поток, заливащ ни отвсякъде.

Украйна и Русия се възползват от всички средства на информационния фронт, за да извлекат възможно повече дивиденти за своите каузи.

Украинската реторика е свързана най-вече с представянето на история в стила на "Давид срещу Голиат". От медии, политици и популярни лица, до обикновени хора във всички възможни социални мрежи се води една мащабна и като цяло децентрализирана кампания в това отношение.

На държавно ниво самият президент Зеленски използва своя талант на актьор и почти всеки ден публикува видеа през своите профили, в които прави мотивиращи обръщения към украинските граждани, за да повдигне техния морал и да потвърди единството на нацията пред лицето на заплахата.

Примерът му е следван от голяма част от други лица от правителството, като дори официални профили на институции често публикуват хумористично съдържание с иронизиране на руската страна, обяснителни видеоклипове, оптимизирани за максимално ангажиране и достъп до повече хора.

Украински посланици, държавни служители, журналисти, активисти и много други публикуват собствено съдържание в социалните медии, включително изображения на изоставено или унищожено руско военно оборудване, шокиращи описания на руски военни престъпления, трогателни истории на разселени украинци, както и разкази руски военнопленници.

Много от тези истории са истински, но и много са хиперболизирани или дори откровена измислица. Създават се и полумитологизирани образи като например този за "Киевския призрак" - неизвестен украински пилот (или пилоти), свалил поне шест противникови самолета в неравен бой с руската бойна авиация.

Една особено популярна фраза, която става изключително популярна, пък е цветистият отговор на украински граничари от Змийския остров в Черно море срещу ултиматум да се предадат, отправен от руски боен кораб.

Широко разпространени са и видеоклипове на украински фермери, които теглят с трактори руски камиони и танкове, както и хумористичното съобщение, че гражданите не е нужно пускат данъчни декларации за заловени танкове или бронетранспортьори.

Акцентира се върху всякакъв тип преувеличени или истински истории за украински героизъм и руска жестокост или некомпетентност, която да мобилизира украинците и в същото време да деморализира противниковата страна.

Това включва и всякакви информации, че голяма част от руската армия е съставена от неопитни наборници, които буквално не знаят какво правят в Украйна.

Акцентира се и върху броя на загиналите руски генерали, както и на публикуването на ежедневни оценки (които са трудни за проверка и вероятно крайно раздути) за загубите на противникова жива сила и военна техника.

Насреща обаче стои един особено опитен противник във воденето на информационна война и всякакъв вид хибридна подривна дейност.

Още през 2013 г. Валерий Герасимов, началник на Генералния щаб на въоръжените сили на Русия, публикува обширна статия, в която взима разработени още от СССР тактики, смесва ги със стратегическо военно мислене за тоталната война и излага нова теория за съвременния начин за водене война, който прилича повече на хакерство, отколкото на фронтална въоръжена атака.

"Самите "правила на войната" се променят. Ролята на невоенните средства за постигане на политически и стратегически цели нарасна и в много случаи те надхвърлят по ефективност вече силата на оръжията... Всичко това се допълва от военни средства от скрит характер", пише тогава той, а идеите му се концептуализират като така наречената доктрина "Герасимов". 

Днес я виждаме да се прилага на живо в конфликта с Украйна. 

Руската пропагандна машина под формата на официални правителствени медии и неофициални армии от тролове в дигиталното пространство отдавна подготвят идеологическата почва с всякакви истории, представящи Украйна като една квазифашистка държава, както и такива, които отхвърлят идентичността и езика на украинците, наред с правото им да имат държавност.

В продължение на седмици преди първите руски танкове да влязат в страната, армии от политици, онлайн тролове и ботове разпалваха антиукраински настроения в мрежи като TikTok и Twitter, докато контролирани от държавата медии допълнително раздуваха руския наратив.

След началото на конфликта Кремъл ограничи дейността на чуждестранни медии в Русия, забрани достъпа в страната на социални мрежи като Facebook и Twitter (в отговор на същите действия, които те направиха срещу руски медии) и въведе нови ограничения за местни журналисти.

Резултатът е едно все по-капсулирано руско общество с малък или никакъв достъп до алтернативни източници на информация, различни от това, което представя официалната власт.

Във външен план абсолютно всяко обвинение за извършено военно престъпление се приписва или на самите украинци, или пък бива обявено за нагласено с помощта на актьори. Като например бомбардировката срещу детска болница в обсадения Мариупол от миналия месец, за която Москва твърди, че е измама, а ранените бременни жени определя като наети статисти. Същото твърдение беше направено и спрямо клането в Буча. 

Разчита се и на разпространението на конспиративни теории. Според една от тях САЩ финансират производството на биологично оръжие в десетки украински лаборатории - твърдение, което беше опровергано многократно, макар в Кремъл да твърдят, че имат официални документи за това. Такива до този момент все още не са показани. 

Една от най-странните истории, разпространявани до този момент през про-руските канали, е, че под обсадения град Мариупол има огромна мрежа от подземни тунели, оборудвани със защитни системи и бункерни съоръжения. Там също така се помещавала и тайна биолаборатория, а в момента на същото място се криели стотици офицери на НАТО и членове на Френския чуждестранен легион. Според авторите на тази теория това е и причината Украйна да отбранява града така яростно. 

Целта на Кремъл в международно отношение е да дискредитира мотивите на Украйна и да оправдае собствените си действия.

На едно по-дълбоко ниво обаче, най-вече в Европа, се търсят пътища, по които конфликтът да се използва за експлоатиране на вече съществуващи разделения в обществата. 

А за разлика от военните действия в Украйна, които вероятно ще имат край в обозримо бъдеще, то не така стоят нещата на информационния фронт. Там по всяка вероятност борбата за надмощие ще се води още дълго време. 

   

Най-четените